Островите Диомид се намират само на малко повече от 4 км един от друг, но по-големият остров изпреварва с почти един ден по-малкия си съсед, тъй като се намират от двете страни на международната Линия за смяна на датата. Разположен в средата на Беринговия проток между Аляска и Сибир, Големият Диомидов остров, известен и като Ратманов, е на руска територия, а малкият остров Крузенщерн е в американски води. Руският остров е част от Чукотска автономна област и носи името на морския офицер Макар Ратманов. В момента на острова се намира най-източният граничен пост на Русия. На Крузенщерн пък е разположено едно от най-западните населени места на САЩ – ескимоското село Диомид. То е на около 3000 години и има 135 местни жители ескимоси.
Прочети още
истинска машина на времето
Можем да видим какво се е случвало вчера в реално време“, казва 40-годишният бивш военен Рамил Гумеров пред Russia Beyond. Той е прекарал повече от година на по-големия остров, където днес освен военна база има само полярна станция и граничен пост. Леденият мост, който се образува между двата острова през зимата, дори би направил възможно пътуването във времето, макар и незаконно.
Само коренните жители - ескимосите, могат да пътуват свободно между островите. Те обитават тези земи, когато на островите пристига първият европеец - руският морски изследовател Семьон Дежньов. Това се случва през XVII в. и през следващите почти век и половина двата острова - на 35 км от Чукотка и Аляска - са част от Русия, пише Earthly Mission. Островите Диомид са разделени от държавната граница през 1867 г., когато Русия продава Аляска на САЩ. Изведнъж коренното население се оказва в необичайна ситуация - времето е едно и също, но датите са различни на двата острова. За да могат да посещават роднините си, ескимосите получават
право на безвизово пътуване
въпреки че от дълго време на руския остров не живеят цивилни. В началото на XX в. ескимосите мигрират на Малкия Диомид (около 135 души все още живеят в малко селище на острова), а след Втората световна война останалото местно население е изтласкано от остров Голям Диомид на руския континент, за да се избегнат контакти през границата.
Според легендата, след като ескимосите си тръгнали, местен шаман дошъл на Големия Диомид и го проклел. Твърди се, че оттогава по различни причини хората на острова умират. Гумеров обаче отбелязва: „Хората умират навсякъде и островът не прави изключение. Кой е виновен - злополука, природните сили или проклятието на шамана? Не знам.“ Според Гумеров животът на острова е суров - девет месеца зима, с минусови температури и силни ветрове. В продължение на 300 дни годишно Голям Диомид е покрит с гъста мъгла, затова хеликоптерите летят тук само веднъж на два до четири месеца - за да доставят храна и поща. По време на Студената война участъкът от границата между САЩ и СССР, разделящ Големия и Малкия Диомид, става известен като „ледената завеса". На 7 август 1987 г. обаче американската плувкиня на дълги разстояния Лин Кокс преплува от малкия до големия остров. Четири месеца по-късно тя е поздравена от Михаил Горбачов и Роналд Рейгън по време на подписването на Договора за неразпространение на ядрените оръжия в Белия дом, когато Горбачов вдига тост: „Миналото лято на една смела американка на име Лин Кокс й бяха необходими само два часа, за да преплува от едната до другата ни страна. Видяхме колко искрена и приятелска беше срещата между нашия народ и американците, когато тя стъпи на съветския бряг. Със своята смелост тя доказа колко близо един до друг живеят нашите народи“.
