Поколението Y
Tака социолозите наричат родените през 80-те години. Те са независими, с подчертана индивидуалност и ревниво пазена свобода. Израсли са в мрежата и живеят в свят без граници. Българите от авангарда на това поколение изглеждат сякаш кризата е минала край тях, без да я забележат. Докато родителите им говорят за безработица и безпаричие, те обсъждат нови проекти. Харесват ли ни или не, те са бъдещето и вместо да им налагаме остарели стереотипи на работа и живот, по-добре да се опитаме да ги разберем.
„Идвам от род на предприемачи, които губят всичко през 1944-та, но явно остава IQ-то“ - казва го един от най-интелигентните българи в света, запитан дали това е ключът към успехите му като писател. Резултатът от IQ теста на „МЕНСА“ на Илиян Кузманов е 164 точки (по старата система) - по-висок от този на Айнщайн - 160 точки. Равноправен член е на два клона на „МЕНСА“ - в България и Канада. „На едно място бяха свързали „МЕНСА“ с това, че ме бяха обявили за
най-сексапилния писател
коментира Илиян. - Играта между интелект и привлекателност е важна в днешния век. Трябва писателите да са по-атрактивни, за да вдъхновят новото поколение повече да чете.“ Коментарът на Илиян е по повод на това, че Логан Крауфорд, носител на „ЕМИ“, го представя като „Най-сексапилния писател за 2021 година“, избран от 2-милионната аудитория на списанието за поп култура „FilmDaily“. Книгата на Илиян Кузманов „Дяволът! Аз го познавам“ в английската й версия е първа и се задържа 3 седмици в класацията на лондонското Talk Radio. За нея гласуват около 10 хиляди слушатели. Изпреварва творби на такива култови имена като Стивън Кинг и Джон Гришам. Успехът на втората му книга идва
след триумфа на дебютната
„Ако срещнеш Буда, убий го“ през 2021 г. в световната дигитална книжарница Amazon. Книгата на българина се изкачва на 15-то място в най-четените заглавия и в Топ 20 за продажби на гиганта. Бестселърът печели наградата „Литературни титани“ в Щатите и е сред финалистите в най-големия литературен конкурс - Readers Favorite International Book Award Contest, с награден фонд $100 000, като 10 книги получават и договори с книжни агенти и филмови студия. Илиян става безапелационно медийна сензация зад Океана, с няколко хиляди чужди публикации за него, в които се споменава и името на Родината ни. Медийният гигант „Fox“ три пъти в рамките на няколко месеца отразява българския писател, а медии като US Today, CBS и NBS разказват историята му. Книгата му е сред финалистите на още няколко конкурса зад Океана, десетки нейни фенове от западната публика, луди по будизъм, източни религии и мистицизъм, пишат в блоговете си възторжени ревюта. [su_image_carousel source="media: 828231,828232,828233" crop="none" align="center" captions="yes" dots="no" autoplay="7" speed="immediate"] Книгата „Дяволът! Аз го познавам“ се продава на Острова в независими книжарници и в Amazon. Има я в немска и английска версия. Двете произведения са писани едновременно, като втората е завършена по-рано от първата. „Ако срещнеш Буда, убий го“ е по-скоро self help, или помощ и опознаване на себе си, докато втората е чист роман, с препратки към един любим герой от „Майстора и Маргарита“ на Михаил Булгаков - Воланд. Първата част е по-мрачна, докато втората е феерия. Определят книгата като мотивационна, защото посланието й е: „Без значение какво ти се случва, трябва да се изправиш и да продължиш“, коментира писателят.
„И двете книги тръгнах да пиша в етап от живота си,
когато бях влюбен
и предприех дълго пътешествие в Азия за около година и половина - споделя Илиян. - Бях попаднал на един остров, носех дневник, на който трябваше да се уча да рисувам, обаче ми се повреди лаптопът и започнах да пиша на него.“ Дигиталните копия и на двете книги на български език той предоставя безплатно на сънародниците си по света. Този жест е част от последната му кауза - да настоява за пълното дигитализиране на библиотеките, за да е достъпен целият книжен фонд за всички българи. Да може всеки, срещу абонаментна карта, да разполага с целия библиотечен списък от заглавия. „Като дете четях като луд, имах 4-5 картона в библиотеката в моето село Калугерово - споделя Илиян. - Знаех кога докарват новите книги в библиотеката и чаках да ги опишат, за да ги взема. Иначе трябваше да чакам с месеци да достигна до тях... Какво лошо има в това дигиталното съдържание да е безплатно и библиотечният фонд - дигитализиран? Няма да харчим огромни средства за поддържането на огромната библиотечна мрежа. Читателят ще има достъп до цялото съдържание, дори и ако живее в някое малко село. А и колко копия от една книга може да купи една библиотека? И от колко автора?“ „Хартиените книги
никога няма да умрат
друго е усещането да ги докосваш и прелистваш, ароматът... Но колко книги можем да си позволим да купим? А издателите нека предприемат по-атрактивни начини за представяне на книгите. Да има привличане към автора, а децата да разберат, че да си писател е не по-малко престижно от това да си футболист например“, казва Илиян. „В „Amazon Prime“ се правят отчисления за автора при всяко отваряне на книгата от читател. Може да са стотинки, но при по-голям брой читатели се събира голяма сума“, коментира той.
Писателят споделя, че и двете си книги пише някак между другото, защото на друга вибрация трепти сърцето му - социалните каузи. „Писането не ми е основното занимание. То е нещо, което ми доставя удоволствие, едно хоби, което се опитвам да съвместя с полезните неща, които правя - социалните ми проекти. За мен винаги, още от малък, са били важни не парите, а желанието да направя живота на някого по-добър“, казва Илиян. Зашеметяващият му триумф като писател идва след години на успешен бизнес като социален предприемач в Канада и Англия. Споделя, че много неща са му се отдавали с лекота от малък - и ученето, и предприемачеството. Обича приключенските книги, в които героят не просто прави чудеса, но и помага на другите. Чете от 4-годишен, завършва с лекота езиковата гимназия в Пазарджик с френски и английски, после право в Пловдивския университет. На 23 години продава апартамента си в Пазарджик и заминава за Канада с 4000 долара в джоба. В Монреал си намира работа в социален център за деца на емигранти. „Поисках да следвам за социален работник, но добре, че не ме приеха, защото щях да бъда просто служител на заплата. Сега имам бизнес и свободата да използвам парите си както искам“, казва той. Завършва история в университета „Конкордия“ в Монреал, получава и сертификат за финанси и банково дело. Първия си бизнес той отваря във Великобритания, където заминава след завършването на „Конкордия“. В Лондон създава компанията „DomesticHelpLondon“ - за всякакви услуги, като почистване, гледане на деца, ремонти, кетъринг. За да е в час с етикета в кетъринга на най-високо ниво, през 2017 г. завършва във Венеция курс при Гари Уилямс, към най-стария частен клуб в Европа - „British Butler Institute“. Компанията обучава персонал, обслужващ кралското семейство, фамилия Ротшилд, супер хотели като „Риц“, „Милениум“. Вторият му бизнес е един социален център - „Ezo Bistro“, където нарежда 3000 книги, повечето първо издание, по философия, история, религии и право. Продават
картини на бездомни художници
отвън предлагат за бездомни хора безплатно кафе, чай, горещ шоколад, бисквити, храна за животни. Правят безплатни курсове за местната общност. Предприемчивият българин с душа и сърце и красив ум успява не само да помогне на бедните хора, а и мястото да прави месечен оборот от 14 хиляди паунда. През 2019 г. той се връща в Родината, записва онлайн „Глобална политика“ в университет в Германия. Ръководи бизнеса си в Лондон от дистанция, а голяма част от приходите си влага в проекти в Родината. [su_image_carousel source="media: 828248,828247,828245" crop="16:10" align="center" captions="yes" dots="no" autoplay="7" speed="immediate"] В България той се сблъсква челно с тежка криминална история, в основата на която е трафик на жени. Регистрира фондация „Арт Ангел“. Филантропът прави и в центъра на родния Пазарджик място като „Ezo Bistro“ - с много книги, с различни събития. Сблъсква се с огромни проблеми. „Бях в Лондон и ми се обадиха, че са отваряли заведението. Бяха изсипали една кофа фекалии пред входа. От полицията дори не си направиха труда да видят видеозаписите на камерите наоколо. Два пъти ми изтриваха сайта. Веднъж ми пратиха биячи. В страницата за мен в Уикипедия е нещо страшно, някакви хора ме проклинат“, казва с въздишка филантропът. В момента мястото, събиращо хора с ограничени финансови възможности, е затворено. Един от най-амбициозните и „на сърцето му“ проекти e за социално производство съвместно със затворите в България. Идеята му е
лишените от свобода да пекат кафе
за кафенета и да се обучават за бариста - както е виждал да го правят в Обединеното кралство. Така като излязат на свобода, хората ще са придобили нови умения и по-лесно ще си намерят работа. „Проектът все още отлежава в нечия папка в министерството“, казва с въздишка социалният предприемач.
След 3 години и половина живот в България Илиян Кузманов отново се е върнал в Лондон, но сърцето му остава в Родината. „Благодаря често на моите клиенти в Лондон за лоялността, че продължават да ползват услугите на компанията ми. Те знаят, че голяма част от приходите ми отиват за социални каузи“, казва Илиян. В Лондон той живее до обсерваторията на Гринуичкия меридиан, близо е до река Темза. В свободното си време пише две книги - едната с изследвания за това, какво прави впечатление на човек, когато се връща след 20 години в България. Другата е очерк за оставането му в Родината. Направил си е сайт -
www.theangel.today, в който публикува статиите, които пише на български и английски.
