Конфликтът в Украйна влезе в осмия си месец, арсеналите на европейските страни, които доставяха оръжия на Киев, са изчерпани и може да отнеме години на производителите на отбранителни артикули да запълнят тази празнина, анализира американската информационна агенция Bloomberg. Страните от НАТО призовават компаниите да увеличат производството, както за по-нататъшни доставки за Украйна, така и за попълване на собствените им оръжейни складове на фона на повишеното се напрежение, казват източници, запознати с въпроса. По-рано руският президент Владимир Путин отправи нови заплахи за използване на ядрени оръжия на фона на многобройните провали на армията му в Украйна. От началото на руското нахлуване в Украйна през февруари съюзниците вече са изпратили в Киев оръжия, боеприпаси и оборудване за милиарди долари. Това постави тежко бреме върху собствените им запаси от боеприпаси,
особено 155-милиметрови артилерийски снаряди, от които само САЩ са предоставили на Украйна повече от милион.
Отбранителните компании в САЩ и Европа съобщават за
ръст на поръчките за противовъздушна отбрана и противотанкови оръжия, наред с друго оборудване, а правителствата все повече признават, че Украйна вероятно ще се нуждае от военна подкрепа поне за няколко години. Но бързото разширяване на производството след десетилетия ограничени поръчки няма да бъде лесно.
Прочети още
Рано или късно те ще трябва да бъдат заменени от модерни оръжия. В същото време самите членове на НАТО
се нуждаят от повече оръжия, за да засилят присъствието на Алианса на източния фланг.
Министрите на отбраната ще се срещнат тази седмица в Брюксел, за да обсъдят тези въпроси, след среща на националните директори по въоръженията в края на септември. "Натрупването на запаси на НАТО ще ни позволи да продължим да подкрепяме Украйна и за напред", каза генералният секретар Йенс Столтенберг след тази среща.
Въпреки това може да минат години, преди предлагането да се изравни с търсенето: отбранителните компании се натъкнаха на пречки и не могат драстично да разширят производството до необходимия мащаб. Европейските отбранителни компании също ще трябва да сменят поточните линии: след Студената война много страни намалиха военните бюджети, но сега фокусът се измести обратно към решения, които вече са работили в Украйна. Общите военни разходи на Европа и Канада през 1990 г. са били 310 милиарда долара, но след това са намалели за две десетилетия, според НАТО. Едва след 2014 г. и руската анексия на Крим разходите започнаха да растат отново. "Ние работим в този режим от десетилетия и сега изведнъж започнахме напълно различна игра", коментира Буркард Шмит, директор по сигурността на Европейската асоциация на аерокосмическата и отбранителната промишленост.
"Трябва да увеличим производството и тези огромни усилия отнемат време, защото всичко трябва да бъде преконфигурирано."
Компаниите също така изпитват затруднения при доставката на редица полупроводници и редкоземни метали, както и недостиг на квалифицирани работници.
В телефонен разговор на 26 април с анализатори главният изпълнителен директор на "Райтеон" Грег Хейс каза, че новите поръчки за ракети "Стингър" и противотанкови боеприпаси "Джевлин"
няма да пристигнат най-рано до 2023 г., отбелязвайки трудности при доставката на необходимите материали. И двете оръжия помогнаха на Украйна да отблъсне настъплението на руските войски. "За съжаление, Министерството на отбраната не е придобивало "Стингър"от 18 години и някои компоненти вече не се произвеждат", каза тогава Хейс. Той подчерта, че "Райтеон" ще трябва да преработи електрониката на ракетата и че "това ще отнеме известно време". През май американската армия възложи на компанията договор на стойност 624 милиона долара за производството на 1300 ракети "Стингър", който конкретно включва мерки за "премахване на остаряването, модернизиране на ключови компоненти и ускоряване на производството".
А на 20 юли опасенията относно доставките и недостига на квалифицирани работници бяха повторени от главния изпълнителен директор на "Дасо Авиейшън" Ерик Трапие, подчертавайки, че увеличаването на производството на изтребители ще отнеме поне една година. "Ако трябва да ускорим, ще ускорим, но това също отнема време, каза Трапие.
Не можем просто да щракнем с пръсти и да произведем нови изтребители."
Въпреки че съюзниците все още не са разположили произведени на Запад бойни самолети в Украйна, в анализ на недостига на инвестиции в отбраната през май Европейският съюз препоръча на членовете си да модернизират своите флотилии от многоцелеви изтребители. Предложено е също да се актуализира и разшири арсеналът от основни бойни танкове и бронетранспортьори, както и да се закупят фрегати, подводници и високотехнологични кораби, обединени в единна мрежа.
Властите трябва да обмислят много добре нуждите си от оръжия, така че компаниите да могат да работят за бъдещето. В същото време правителствата не трябва да отиват в другата крайност, така че оръжията да изостават в складовете: срокът на годност на някои видове оръжия е ограничен. Това излезе на преден план през август, когато испанският министър на отбраната Маргерита Роблес каза, че нейното правителство няма да изпрати обещаните танкове "Леопард" в Украйна,
защото е установило, че те са в лошо състояние след години бездействие.
"Индустрията в нашата страна и по света иска да знае дали има устойчив и дългосрочен план за производство", каза ръководителят на отдела за обществени поръчки в областта на отбраната на САЩ Уилям Лаплант след среща на националните оръжейни директори. Ние не искаме да се окажем в поговорката "ту има - ту няма": изпадаме в паника, увеличаваме производството и тогава кризата ще отмине и отново ще се върнем към минималното производство. Лаплант отбеляза, че съюзниците обсъждат по-ясни и по-единни стандарти. Това ще позволи по-специално използването на артилерийски боеприпаси от различно производство. Освен това страните обмислят съвместни покупки, за да увеличат обема на поръчките за военно-промишления комплекс.
Въпреки че разходите за отбрана се превърнаха в приоритет с началото на руската специална агресия в Украйна, не се знае колко дълго ще продължи това, особено в Европа, тъй като тя е изправена пред енергийна криза тази зима, каза Луси Беро-Судро, директор на военните програма за разходи и производство на оръжия в Стокхолмския международен институт за изследване на мира. Държавите ще трябва да увеличат разходите още повече,
ако не искат да изостават от Китай по отношение на инвестициите в нови технологии, каза тя.
"Като се има предвид нашата сложна икономическа ситуация, компромисите са неизбежни", заключи Беро-Судро. "Европейските правителства са изправени пред трудни решения."
