Веселин Марешки
Велина Господинова
„Не искам да свърша като Мишо Бирата." Това злокобно признание направи през миналата седмица председателят на партия „Воля" и зам.-председател на Народното събрание Веселин Марешки. Михаил Михов (Мишо Бирата), бивш собственик на пивоварната „Леденика", беше главен герой в изтекли в публичното пространство СРС-та през 2011 г. От записаните разговори стана ясно, че тогавашният премиер Бойко Борисов слага чадър над него, като настоява пред директора на Агенция „Митници" Ваньо Танов да спре проверката в бирената фабрика, която към оня момент работи без лиценз. Според признанията на Борисов след това - „заради поет ангажимент към тогавашния президент Георги Първанов", с когото Михов бил близък. Два месеца и половина след скандала, в който бяха замесени двамата първи мъже в държавата, Михов беше намерен мъртъв в хотел „Правец ризорт", собственост на генералния директор на „Лукойл - България" Валентин Златев, близък приятел и на президента Първанов, и на премиера Борисов.
Споменаването от Марешки на случая „Мишо Бирата", придружено с твърденията, че някой му поставя условие „до края на май да приключи с бизнеса си с горива" и го заплашва, не беше случайно. На 22 юни в русенската рафинерия „Полисан" беше открит обесен в едно от халетата бившият директор на производствената част Гален Петков. Рафинерията е един от основните доставчици на веригата бензиностанции на Марешки. През март ГДБОП и Агенция „Митници" проведоха акция в „Полисан" и иззеха документация по разследване за данъчни престъпления.
Информацията за трагичния инцидент в рафинерията се появи в централните медии два дни по-късно - на 24 юни. Ден преди това главният прокурор Сотир Цацаров поиска имунитета на Веселин Марешки и още двама от депутатите на „Воля" по обвинение, че от 2012 г. в продължение на три години Марешки се е опитал да монополизира пазара на лекарства. Според прокуратурата чрез тогавашния директор на Агенцията по лекарства Евелин Благоев и назначените за инспектори в агенцията бивши служители на фирми на Марешки лидерът на „Воля" е оказвал натиск върху собственици на аптеки да му прехвърлят дялове от фирмите си. Това е второто искане за снемане на имунитета на Марешки от главния прокурор. Първото беше внесено от Цацаров в края на април и е заради съдебно дело, по което Марешки е обвиняем за нанасяне на лека телесна повреда на общинския съветник от Варна и лидер на партия „Възраждане" Костадин Костадинов. Хватката на държавната власт около Марешки съвсем се затегна миналата сряда, когато КЗК наложи глоба от 500,000 лв. на фирмата му „Фармнет" АД за нелоялна конкуренция по същия случай, по който Цацаров му поиска имунитета - „заплахи и принуда с цел да повлияе върху избора на доставчик на собствениците на аптеки, което засяга конкуренцията на пазара на разпространение на лекарствени продукти на едро" според решението на КЗК.
Около бизнеса на Марешки с лекарствата от години има доста въпросителни. Като например как успя да създаде най-голямата верига от 400 аптеки, дали наистина цените му са толкова ниски, или това се отнася само за най-продаваните медикаменти, как успя да инфилтрира на ключови позиции в лекарствената агенция през годините свои хора, с чиято помощ конкурентите му бяха обект на наказателни акции, докато в неговите аптеки нямаше проверки. Същото се отнася и за бизнеса му с горивата. В случая с масираната атака срещу него от последните седмици обаче правят впечатление няколко неща. Първото е, че разследването на прокуратурата срещу лидера на „Воля" за рекет върху собственици на аптеки е по обвинения отпреди пет години. Тогава премиер беше също Бойко Борисов и ако в Агенцията по лекарствата е имало назначения, свързани с Марешки, то отговорността за това е на тогавашното правителство на ГЕРБ. От този период е и разрастването на аптекарския му бизнес в различни региони на страната. За инвазията на Марешки и съмнителния начин, по който това става, още тогава имаше одитни доклади и ако прокуратурата искаше, можеше още тогава да предприеме действия. Към оня момент обаче Марешки се ползваше с протекциите на властта. Нещо повече - демонстрираше близост с Борисов. Дори стана собственик на финансово закъсалия футболен клуб „Локомотив" - Пловдив, „по молба на Борисов", а в замяна на това си получи задълженията от ВМА, чиято сума възлизаше на 10 млн. лв.
Заради близките отношения на Марешки с Борисов преди парламентарните избори се считаше, че партията му „Воля" ще бъде патерица на ГЕРБ в новото Народно събрание и в управлението. Противно на очакванията обаче той не беше поканен в управляващата коалиция и не успя да пласира свои хора по етажите на властта. След изборите изглеждаше, че влизането му в парламента не се оказа с особено значение за третото управление на Борисов, след като вкара само 12 депутати, а коалицията между ГЕРБ и „Обединените патриоти" сформира мнозинство от 122-ма народни представители. Марешки отговори на това пренебрежение, като се конфронтира с управляващите. Партията му „Воля" първо влезе в сблъсък с „Обединените патриоти" за Агенцията за българите в чужбина, като обвини управляваното от години от ВМРО ведомство в корупционни практики. След това депутатите на Марешки гласуваха с БСП и ДПС за оставката на председателя на парламента Димитър Главчев. С това те си навлякоха гнева на ГЕРБ, защото само четири гласа не достигнаха на опозицията, за да го свали от поста.
В интервютата си пред двете национални телевизии Марешки обясни натиска върху него от последните седмици с това, че се опитват „да го направят послушен". „Който слуша, ще бъде възнаграден с министерско кресло, който не слуша, ще получи едно две обвинения и това ще се върти в медийните бухалки", описа той модела, който вече го застигна. Марешки разказа, че е имал оферта да влезе в управлението, като условието е било квотата му в правителството да бъде предоставена на друг, както направиха „Обединените патриоти". „От тяхната квота Нено Димов стана министър на екологията. Той е десен човек и няма нищо общо с национализма. А министърът на икономиката (от квотата на „Атака", бел. ред.) е човек на Делян Пеевски. Аз също имах подобно предложение и беше морковът. След това следваше и тоягата - че до края на май аз трябваше да приключа с бизнеса с горива, иначе ще ми се случва това, което ми се случва в момента", каза Марешки. Пред двете телевизии той отказа на назове кой го принуждава да прекрати бизнеса си с горивата, както и кой му е предлагал да участва в правителството „проформа". Той отказва да говори с повече подробности с аргумента, че „каквото е имал да казва, го е казал" и за него тези въпроси „не са интересни". Решението си да замълчи лидерът на „Воля" оправда с думите: „Когато много започнеш да говориш, се случва това, което му се случи на Мишо Бирата и на ген. Ваньо Танов - първия, който посегна на картела на горивата - няма го и него." „Целта е да бъда смачкан и да стана това, което станаха един куп хора преди мен - послушен и на каишка", обобщи Марешки пред bTV. С това той даде да се разбере, че е разчел правилно дилемата, в която е поставен - или депутатите му да се превърнат в донори на гласове за мнозинството на ГЕРБ, или атаките срещу бизнеса му да продължат.
По всичко личи, че засега Марешки е избрал второто. Проблемът е, че ще му е все по-сложно да отиграва ситуациите при многото фронтове, които си отвори. Ако допреди влизането му в парламента атаките идваха основно по линия на бизнеса му с горива, където влезе в челен сблъсък с „ЛУКойл" заради ниските цени, на които продава бензина, то сега срещу него е цялата държавна машина. И по всичко личи, че това, което я интересува, не е дали прави бизнеса си според правилата.
Марешки се застрахова от политически трусове с партията си, като в парламентарната група на „Воля" влязоха само негови верни и дългогодишни служители, което поне на този етап е гаранция срещу евентуален опит за разцепление, каквато беше практиката на ГЕРБ в предишните парламенти. Ако обаче е имал очаквания, че влизането в политиката ще е застраховка за бизнеса му, то със сигурност тези надежди вече са се изпарили.
