ПЕТЕР ХИЛЕ, Deutsche Welle
Няколко кликвания и 80 евро - само това се иска. И ето, че Таня Кюне вече се е сдобила с още 500 харесвания на страницата си във Фейсбук. За да стане по-популярна и по-харесвана в мрежата, председателката на Свободната демократическа партия в Люнебергер Хайде се свързва с агенция, която предлага „лайкове срещу заплащане“. В нея работят т. нар. Clickworker - хора, които по поръчка на компанията усърдно
натискат бутона „харесва ми“
„Оттогава насам често съм се питала защо го направих“, споделя Кюне пред Дойче веле. „Аз съм местен политик. Но на изборите за местния парламент се конкурирам с професионални политици.“ Обикновено те разполагат със специален персонал, който се грижи за присъствието им в социалните медии и всеки ден публикуват най-новите им дейности във Фейсбук и в Инстаграм. „Така се създава един вид натиск, защото всеки се стреми да добие по-голяма популярност в мрежата“, казва Кюне.
Разследващ журналистически екип от три германски медии ("Зюддойче цайтунг“, Северно-германското радио NDR Западно-германското радио WDR) публикува информация за това, че подобно на Таня Кюне, хиляди други германци, между които и много известни личности са си купували „лайкове“ в интернет. Преди това учени от Рурския университет в Бохум са осъществили достъп до данните на един от доставчиците на услугата за платени харесвания (Paidlikes). Според изследователите, в списъка фигурират имената на политици от всички основни партии. Не е ясно дали тези, чиито страници са получили допълнителни кликове, сами са заплатили за услугата. В списъка са и имената на много хора, които отричат да са плащали за кликове. Това не означава, че те непременно лъжат, тъй като вместо тях различни лица - тайни привърженици или конкуренти, които се надяват да дискредитират опонентите си с фалшиви лайкове - биха могли да поръчат и да платят за допълнителни харесвания. Кликовете биха могли също така да са ход, чрез който да се отвлече вниманието от реалната манипулация. Въпросът обаче е защо купените лайкове представляват проблем?
И НАТО има интерес
Защото зад това стои цяла индустрия за манипулиране, казва шведът Себастиан Бей. Той е дигитален експерт в Стратегическия комуникационен център Stratcom в латвийската столица Рига. Центърът консултира на НАТО, макар че не е част от командната структура на военния съюз. „Идентифицирали сме компании по целия свят - от Европа и Русия до Филипините и Западна Африка, които печелят пари от манипулиране на социални медии“, обяснява Бей. Експертът и неговите колеги са загрижени преди всичко за това, че манипулирането на социалните медии е лесно, евтино и достъпно за всички. Срещу 300 евро те експериментално закупили хиляди коментари и последователи, както и десетки хиляди харесвания и гледания. „Отначало смятахме, че за целта ще ни трябват хакери от Даркнет и от най-тъмните кътчета на мрежата. Оказа се обаче много лесно да намерим тези доставчици в Google или Bing, където те дори са сложили свои реклами.“ Бизнесът с манипулациите има опасни последствия. „Да вземем например собственик на магазин за кебап, който купува положителни отзиви за себе си или пък отрицателни отзиви за своя конкурент. Това си е чиста измама.“
Според Бей, технологични гиганти като Google и Facebook не правят достатъчно, за да предотвратят подобни измами. „Технически това невинаги е лесно да се осъществи. Но компаниите просто не инвестират достатъчно, за да се справят с този проблем.“, смята Бей. Манипулациите в социалните медии представляват не само неудобство и
опасност за икономиката
твърди още експертът. „Ако използвате фалшиви данни, за да накарате алгоритъма да вярва, че много хора гледат нещо, тогава това съдържание става популярно и започва да се препоръчва на много хора.“ Правителствата могат да използват това за манипулиране на демократичните дебати онлайн. По такъв начин могат да се подкопаят законните гласове и да се подсилят нелегитимните гласове. „С фалшиви профили може да създадете впечатление, че сте част от местния дебат. Тогава е трудно да се различи кое е реално и кое не. И кой действително стои зад манипулацията.“, обяснява Бей. Таня Кюне е решила в бъдеще да си няма работа с доставчици на платени харесвания. „От такива лайкове всъщност нищо не печеля. По-добре е да привличам избирателите чрез лични разговори и срещи.“, обобщава тя.
