Германските власти разследват аудиозапис, за който се твърди, че е от разговор на високопоставени германски военнослужещи, предаде Ройтерс. В записа, който е публикуван в руски медии, се обсъжда военна помощ за Украйна.
Новината идва две седмици след Мюнхенската конференция за сигурност, на която се обсъждаше западната помощ за Украйна в справянето й с руската инвазия, започнала преди 2 години. На конференцията германският канцлер Олаф Шолц беше попитан дали страната му ще предостави на Украйна крилати ракети с голям обсег „Таурус“. Шолц каза, че трябва да дойде „подходящият момент“ за това.
В разпространения сега запис се твърди, че германски офицери обсъждат именно евентуална доставка на ракети „Таурус“ на Киев, която Шолц за момента отхвърля. Говори се и за възможни военни цели, както и за обучението на украински военнослужещи.
Записът беше публикуван за пръв път в петък от журналистката от руската държавна телевизия Маргарита Симонян.
В събота говорител на германското министерство на отбраната каза, че не може да потвърди автентичността на записа, но Федералната служба за военно контраразузнаване разследва въпроса и ще предприеме всички нужни мерки.
Въпреки че автентичността му не е потвърдена, изтичането на записа предизвика опасения за шпионаж в Германия, както и призиви за разяснения от страна на Русия.
Шолц, който коментира случая по време на посещение в Рим, каза пред журналисти, че потенциалното изтичане на информация е „много сериозно“.
„Ето защо сега то се изяснява много внимателно, много интензивно и много бързо“, добави канцлерът.
Посолството на Русия в Берлин не е отговорило на запитване на Ройтерс с молба за коментар относно твърденията за възможен шпионаж. Говорител на руското външно министерство заяви в социалните мрежи в петък, че иска „обяснение от Германия“.
Прочети още
В събота руският външен министър Сергей Лавров говори пред журналисти за „хитрите планове“ на германските въоръжени сили във връзка с аудиозаписа и нарече разговора „откровено саморазкриване“.
Родерих Кизеветер, член на германския парламент, каза, че смята записите за автентични.
„Русия показва колко силно използва шпионажа и саботажа като част от хибридната война. Може да се очаква, че тази информация е изтекла, за да повлияе на решенията, да се дискредитират и манипулират хора“, казва той пред германски вестник.
Междувременно в събота украинският президент Володимир Зеленски каза, че страната му се нуждае от „повече противовъздушна отбрана от нашите [западни] партньори“. Това се случи след руски атаки с дронове срещу различни градове в Украйна, които убиха поне четирима души.
„Трябва да укрепим украинския въздушен щит, за да защитим народа си от руския терор“, каза Зеленски и добави, че „повече ракети за системите за противовъздушна отбрана ще спасят човешки животи“.
На 24 февруари 2024 г. се навършиха две години от началото на руското нахлуване в Украйна. От 2022 г. насам САЩ и държавите от Европейския съюз (ЕС) подпомагат нападнатата от Русия страна с военна и финансова помощ.
През последните месеци обаче тази подкрепа беше по-ограничена, а в началото на 2024 г. Зеленски каза, че страната му има недостиг на оръжия и боеприпаси, за да спре руската армия. В САЩ подкрепата беше блокирана от Републиканската партия, а в ЕС - Унгария с премиер Виктор Орбан.
В началото на февруари ЕС все пак постигна споразумение за изпращане на помощ за Киев в размер на 50 млрд. евро.
Този понеделник лидерите на ЕС, включително канцлерът Олаф Шолц, се споразумяха да създадат коалиция за снабдяване на Украйна с ракети и бомби със среден и дълъг обсег.
