„След като всички се обединиха срещу мен, това означава, че Прокуратурата си върши работата в интерес на народа и закона", каза героично все още главният прокурор Иван Гешев в медийно изявление, с което би могъл да кандидатства актьорско майсторство в НАТФИЗ. Гешев визира ГЕРБ, които чрез кандидата си за премиер Мария Габриел заявиха, че махането му е техен приоритет номер 1, ако съставят кабинет. Веднага получиха подкрепа от ДПС. А на следващия ден шестима членове от прокурорската комисия на Висшия съдебен съвет също поискаха оставката на Гешев. Четирима от шестимата са от парламентарната квота на ВСС, т.е. назначени са от партиите в минали парламенти. ВСС всъщност в момента работи при изтекъл мандат.
ГЕРБ, ДПС, ВСС в унисон искат оставката на Гешев. Като по команда. Прилича на блицкриг. Само че не защото Гешев и неговата прокуратура ги е подгонила и „си върши работата в интерес на народа и закона". Просто той е един от тях и вече не им е нужен. Мафията си къса опашката. Гешев е тяхното жертвоприношение, с което се опитват да си запазят властта, икономическите интереси и свободата. Действията на главния прокурор са предупреждение към тях, че също може да бъде опасен.
Още преди изборите по Жълтите павета в София се говореше, че Бойко Борисов е готов да жертва Гешев в името на собственото си оцеляване. От „Продължаваме промяната“ говореха полуоткрито, че вече не искат да арестуват бившия премиер и са готови да пазят депутатския му имунитет, ако им даде скалпа на Гешев. Осигурена беше и външна подкрепа за този план, но той се пообърка с победата на ГЕРБ с процент и нещо на 2 април.
Бомбата до автомобила на Гешев също усложни ситуацията. Случката изглежда все повече като активно мероприятие, но не е ясно чия е инсценировката. А главният прокурор замина за Вашингтон - единственото място, където тайните имат реална цена. А след като кацна на родна земя, Гешев демонстративно скъса оставката си и обяви война на всички, включително и на заместника си – Борислав Сарафов. Той пък подаде сигнал срещу шефа си за три престъпления.
Така ситуацията най-добре беше обобщена от заглавие в „Сега“ – "Зам. главният прокурор дава главния прокурор на прокурор". Така като заменим всъщност имената в тази драма с обвинения и заплахи се получава, че бивш и дългогодишен министър-председател, главен прокурор, заместник главен прокурор и шеф на следствието, заместник на следствието и други прокурори, депутати, министри участват в една мафиотска схема. Все някой в нея казва истината или част от нея. Заплахи, записи, бомби…Октоподът, който с пипалата си е превзел всяко звено на българската държава се разкри от думите на участващите. Не, мафията не си има държава, държавата е мафията.
Не че не сме знаели какво точно се случва. Но да го чуеш от устите на тези хора, да видиш как се прегрупират по интереси в опит за оцеляване, би трябвало да е шок за едно нормално общество. В българското обаче то потвърждава това, в което отдавна всички вярваме. Не предизвиква вълна от протести, ако изборите са утре, те няма да произведат много различен резултат от последните 5 пъти.
Октоподът е завладял държавата и с грозните си пипала е прегърнал хората, които трябва да коват, изпълняват и следят за прилагането на законите. В целия този мерзък сюжет липсва само българският Корадо Катани (за по-младите – героичният комисар от италианския сериал „Октопод“, който някак си се справя с мафията).
Ясен
[email protected]