Няма виновни за смъртта на две млади жени под отломките на рухналата сграда на ул. "Алабин". Това постанови с окончателно съдебно решение Върховният касационен съд (ВКС) по делото 15 години след трагедията като потвърди оправдателните присъди на първа и втора инстанция. Сградата на ул. "Алабин" рухна около 18 ч. на 19 септември 2006 г., когато по улицата с автомобил са преминавали 26-годишната Деница Ченишева и 24-годишната Петрина Христова. Колата им беше премазана, а двете момичета починаха на място. Разследването обаче се проточи и делото на първа инстанция започна 10 години след трагедията, след като многократно бе спирано от прокуратурата, а след това започваше отначало, пише Дневник. По делото имаше четирима обвиняеми - собственикът на сградата Георги Кирчев, който е управител на фирма "Хрисома", инженер Петър Петров, който контролирал ремонта, Николай Симеонов - управител на "А3-Архитектура и изпълнение", и строителят Манчо Антонов, собственик на фирмата за ремонти ЕТ "Медия Манчо", срещу когото делото беше гледано задочно, защото е в чужбина.

Прочети още

През ноември 2018 г. съдебен състав с председател Величка Маринкова определи, че няма виновни за рухването на сградата, а самата тя е била в аварийно състояние заради лошо проектиране и е можела да рухне всеки момент. Още от решението на съдия Маринкова стана известно, че не е имало рязане на носещи релси или колони, наредено от собственика Георги Кирчев или от инженер Петър Петров. Показанията на основния свидетел на прокуратурата Николай Александров също бяха отхвърлени - не само защото той се отрече от тях, а и защото всички други доказателства са ги опровергавали. Присъдата не беше окончателна и близките на двете жертви обжалваха. Втората инстанция - Софийския апелативен съд стигна до същото заключение - няма доказателства за вината на подсъдимите, и ги оправда.

Цветан Цветанов разчистил доказателствата

Прибързана заповед на Цветан Цветанов за разчистване на отломките на рухналата сграда на "Алабин" в София е една от причините за проваленото разследване на случая. Тогава той е изпълнявал длъжността зам.-кмет по сигурността. За решението на Цветанов се разбра от мотивите към присъдата преди няколко години. В деня след инцидента Цветанов наредил "да бъдат премахнати освидетелстваната северна и западна стена, вкл. останки от конструкцията на сградата, опасни за здравето и живота на гражданите, негодни за използване, застрашени от самосрутване предвид пълната невъзможност да се поправят, заздравят, както и да се разчистят теренът и прилежащите публични площи от строителни отпадъци". Цветанов допуснал и предварително изпълнение на заповедта. В мотивите на съда се посочва още, че "разчистването започнало на следващия ден без разрешение на прокурор и без да се заснеме какво е състоянието на строителните материали преди тяхното разчистване". Прибързаните действия са довели до невъзможност да се установи дали металните греди са били срязани преди или след инцидента. Освен това не е било възможно да бъдат направени снимки на руините, на база на които след това да се изготвят и експертизите. Софийският градски съд, а и съдебните състави, гледали делото след него, отбелязва, че само и единствено прокуратурата може да разследва "кой и най-вече по какви причини е взел решение за подобно прибързано разчистване на останките на сградата". Съдията подчертава, че обвинението, повдигнато на собственика, е било изначално несъстоятелно. Според градския съд наблюдаващият прокурор е имал и съдебни указания, които вероятно не е разбрал и затова не е повдигнал адекватно обвинение на Кирчев.

Основният свидетел: След толкова години не помня кое е истина и кое лъжа

"След толкова много години не знам вече кое е истина и кое лъжа. Единият ме кара да лъжа, другият ме кара да лъжа, единият заплашва жена ми, другият заплашва мен. Имена не помня. Всеки един път някой ме караше да лъжа" . Това са част от думите на основния свидетел на прокуратурата Николай Александров пред съда. Той казва, че част от показанията, които е дал пред разследващите, са дадени под заплахи, друга част са истина и обобщава: "Има от всичко по малко и вече не помня нищо". При това положение добросъвестността на свидетеля е подложена на непреодолимо съмнение и неизбежно води до извод за липса на доверие в казаното от него, мотивира се и Върховният касационен съд като не кредитира показанията му. Това е свидетел, работел на обекта в деня на трагедията. Той бе открит от майките на загиналите момичета. Първоначално той разказва на разследващите, че на 19 септември управителят на фирма "Хрисома" Георги Кирчев се появил в сградата и наредил да се срежат носещите колони. Твърди и че самият той се заел да изпълни задачата, но по-късно се отказва от думите си.