През 2020 г. Съединените щати проведоха национално преброяване, т.нар. Census 2020. По закон това става на всеки 10 години. Заради пандемията резултатите обаче се забавиха, но от нова таблица в националната статистика може да видим колко души официално са се преброили като българи в САЩ. Числото е далеч от това, което повечето от нас предполагат за размера на българската общност тук. Според данните от American Community Survey, българите в САЩ през 2021 г. са 102 094. Резултатът е базиран на прогноза спрямо данните от официалното преброяване от 2020 г. за 1 година напред. Грешката е плюс/минус 7 052 души. Данните на официалната статистика драматично се разминават с това, което от години медии и политици говорят за българската общност в САЩ. Вероятно на много места сте срещали, че само в Чикаго живеят над 200-300 хиляди българи (не, не е вярно). Но българите в САЩ са в пъти повече от тези 102 хиляди, които изглежда са се отбелязали като такива в националното преброяване.
„Очевидно нашите сънародници смятат, че ще са поставени по-добре, ще имат по-добри шансове в собствената си среда – професионална и битова, ако бъдат американци“, смята бившият ни посланик в САЩ Елена Поптодорова. Данните за 2021 г. всъщност не са много по-различни от тези отпреди 10 години – увеличението от 2010 г. досега е под 5000 души. „Това е наследствена
апатия към всички обществени процеси
коментира генералният ни консул в Чикаго Светослав Станков – не само политическите, а и как се развива общността. Тези отношения в САЩ – вътре в общността и между общностите - са изключително важни. Докато при нас това чувство не е развито на височината на американското гражданско общество.“ „Това не е ново явление. Още от времето, когато имахме основно политическа имиграция в САЩ, стремежът беше да се претопи, българинът да бъде американец, да не бъде считан за имигрант, чуждо, временно. Смятах, че това се изживява, но очевидно не. Това продължава. Или това е желание да се приобщиш, идентифицираш с по-развитата нация. Или пък си толкова недоволен от Родината си, че нямаш желание да се идентифицираш с нея“, коментира Поптодорова. „По време на изборите партиите обещават много на българите зад граница, но после не правят нищо – няма нужното финансиране, нито политически или обществени структури, които да поддържат общността“, смята Станков. Данните показват, че
жените са повече от мъжете
съответно 52.2% и 47.8%. Над половината от нашите сънародници в САЩ са женени (60.3%). Общността ни е сравнително високо образована – над 82% имат над средно образование (поне associate degree), тези с магистратури и нагоре са над 32%. Малко над 19 на сто посочват, че не владеят английски език „много добре“, а близо 67% говорят и още един език. 7.4 на сто имат някакъв вид хронично заболяване или инвалидност. 37 414 от българите са посочили, че са родени в САЩ, а 64 680 – в чужбина. Близо половината са получили американско гражданство чрез натурализация (50 089). Едно от обясненията за малкия брой отбелязали се като българи е, че част от тях нямат легален статут в страната, въпреки че статистиката е анонимна и няма връзка с имиграционните власти. Липсата на активност в преброяването създава проблеми и пред българските дипломати, институции и организации в САЩ.
„Драстично губим влияние“
казва генералният ни консул в Чикаго Светослав Станков. – Липсата на видимост на българската общност означава минимално влияние на българската общност.“ Той обяснява, че на всяка среща с различни институции и политици винаги питат колко са българите в САЩ или Чикаго. „Всеки прави това, което сега и вие – поглежда данните в Census. И когато сме малко, става трудно да искаме и да получаваме неща за нашата общност тук. В Германия, например, са се регистрирали над 400 хиляди българи.“
„В Америка, която дава особени предимства на общностите и намира особена гордост в това, че е станала дом за различни общности, като запазва тяхната идентичност и характеристика, губим много. Това са всякакъв вид квоти, възможност да участваш в политическия живот като представител на дадена общност. Би трябвало да се възползваме от този много голям силен стимул – икономически, обществен, който дава американската система, за да покаже, че всеки е добре дошъл, казва Елена Поптодорова. – Това е повод за размисъл – защо така избират българите.“ Според Станков българските институции трябва да работят заедно с общността да повишат информираността за процеси като преброяването и как да участваме активно. „За българската държава това е изключително важно – българите да са активни в обществените процеси в Америка, не само помежду си, а и като част от политическата система в Америка. А тя работи точно така – чрез регистрация, чрез заявяване на определена принадлежност към даден етнос. Липсва информираност и осъзнатост колко е важно това – не само за общността, но и за България.“ „Има една самоцелна политика – партиите си доказват патриотизъм като издигат в някакъв особен ранг работата с българските общности зад граница. Мисля, че е сбъркан подходът. Това не е проблем за гърци, поляци, дори македонци. В стремежа да впримчим имигрантите в българската действителност, не е печеливш подход, по-скоро обратното – би трябвало да се стимулира развитието им такова, каквото те го виждат в средата, която са избрали“, казва Поптодорова. Най-много българи са заети в сферите на образованието, здравеопазването и социалната помощ – 21.1%, следвани от тези в изкуствата, забавленията, хотелско настаняване и хранене (10%) и търговията (9.9%). В транспортния бизнес работят 8.9% от сънародниците ни, а във финансовата, застрахователната сфера и недвижимите имоти – 9%.
Средният доход на едно българско домакинство
в САЩ е 84 437 долара. 3 на сто са под ръба на бедността. Близо 20% получават пари от социалното осигуряване (средно $18 026/година). Без здравна застраховка са 9.6 на сто. И в САЩ българинът изглежда, че цени да има собствен дом – 65.4% са посочили, че притежават жилището, в което живеят. Близо 96% посочват, че притежават собствен компютър, а 93.5% имат високоскоростен интернет.
