Хенриета Георгиева

Георги Лозев е роден в Пловдив през 1972 г. Завършва френската гимназия в София, а след това Минногеоложкия университет. През 1996 г. постъпва в редиците на Френския чуждестранен легион, където получава номер 187,992. Минава успешно през всичките обучения и е изпратен на бойна мисия в Африка. Прекарва повече от три години в Легиона, но напуска редиците му заради травма, получена не на бойна мисия, а при инцидент на футболен мач. Жаждата за приключения го отвежда в Того, Африка.

Приема предложение за работа в Никарагуа, където живее и досега, вече повече от 15 години. Там среща голямата любов, там се раждат дъщерите му Мелиса и Нели. По семейна традиция синът му Иван, когото наричат галено Ивансито, е кръстен на дядо си. Пътят е моят живот, твърди бившият легионер, влюбен в пътешествията. Всяка свободна минута яхва мотора си и отпрашва из джунглите на Централна Америка. Лозев е автор на три книги - в първата разказва приключенията си в Легиона, втората - „По пътя на маите", е уникално пътуване в света на древната цивилизация, последната разказва за втората му родина Никарагуа.

Никарагуа се намира в Централна Америка и бреговете й  се мият от два океана - Атлантика и Тихия. Името идва от никарао - местно индианско племе, и испанската дума „агуа" - вода. Официалният език в страната е испанският.

75% от населението на Никарагуа живее с под два долара на ден, а 48% от жителите са под прага на бедността. В Никарагуа повечето улици нямат имена, а хората нямат точни адреси. Дори в столицата Манагуа само главните улици имат име или номер, затова пък една от тях носи името на Георги Димитров. Най-голямото естествено езеро в Централна Америка се намира тук и се казва Никарагуа - в него плуват единствените сладководни акули в света. Тук е и единственият в света Двоен вулкан. От общо 88 съзвездия, които могат да се видят в нощното небе, над Никарагуа ще можете да откриете 86.

С какво ви омагьоса Никарагуа?

- С девствената си природа, с хората си, и най-вече с това, че е една страна доста по-различна от всички останали по света. Ще спомена факта, че дори в столицата Манагуа улиците нямат нито имена, нито номера.

Добро място за живеене ли е за българи? С какво най-трудно се свиква?

- Дали е добро място специално за българи не мога да кажа. Всеки човек търси нещо различно, а българите сме и пътешественици, любопитни сме да опознаем други култури и народи, но не се установяваме така лесно на чудновати места като Никарагуа. Смятам, че повечето българи биха предпочели някоя европейска страна или Съединените щати пред Никарагуа заради стандарта на живот, който в Централна Америка е доста нисък. От друга страна, тук има възможности за бизнес, ала рисковете са огромни.

С какво ли най-трудно се свиква? Може би със жегата или с липсата на сезони. Всъщност има два сезона, сух и дъждовен период, но винаги е топло. Единствено на север сред високите хълмове в региона на град Хинотега е по-прохладно. На мен лично ми липсва снегът, особено по Коледа и Нова година, но човек не може да има всичко на едно място.

Има ли други българи около вас? Общувате ли със сънародници?

- Да, има около двадесетина българи в Никарагуа. Опитваме се да общуваме, но напоследък се събираме по-рядко. Ангажиментите, децата и работата като че ли ни отнемат доста време. Странно е, че откакто комуникациите са по-лесни, дори тук, в Никарагуа, се общува повече чрез фейсбук или уатсап.

Какви летни приключения ви предстоят?

- Ако говорим за Никарагуа, тук всеки ден е лято, а и си е истинско приключение да караш мотор из Централна Америка. Това е нещо, което правя редовно. А ако става дума за нашето лято в България, смятам да си дойда през август и прелитането на Атлантическия океан също е доста интересно преживяване. Този път ще мина през Панама и Париж, преди да кацна в София.

Ще доведете ли децата в Пловдив и в Бачково?

- Si, Dios quiere (Ако е рекъл Господ) ще успея да ги доведа отново. Те много обичат Пловдив, особено през лятото е топло като в Никарагуа и се чувстват като у дома. В най-големия пек в два-три часа на Главната редовно само ние се разхождаме и даже ни е малко хладно (смее се). Обожават и аквапарка в Пловдив. През миналата година водих цялото семейство до Бачковския манастир и останаха възхитени. Много се впечатляват от православните храмове, тъй като в Никарагуа имаме само катедрали.

Пътешествието в джунглата на Гватемала и Салвадор ли е най-опасното ви приключение досега?

- От гледна точка на статистиката като държави, може би да. Но опасности има по целия свят, особено когато караш мотор. Помня, че когато се връщах от рокерския събор в Кей Уест (Флорида) към Маями, една кола на километър пред мен се блъсна в електрически стълб и той падна. Кабелите ми минаха на сантиметри от главата. Просто вярвам в щастливата си звезда и карам напред.

Кои са най-интересните места, които сте посетили?

- Звездната порта Араму Муру в Перу и, разбира се, Мачу Пикчу. Пустинята Наска и Колка каньон също ме впечатлиха много. Перу крие много тайни на минали цивилизации. Перперикон в нашата родина също е на челна позиция. Езерото Чад е уникално. Трябва да спомена пирамидите в Теотиуакан, Мексико, и града на маите Копан в Хондурас, на които посветих книгата си „По пътя на маите".

Кой е най-полезният урок, който получихте в легиона?

- Приемай съдбата си. Не се бори срещу това, което не можеш да промениш, и променяй това, което е по силите ти. Бъди винаги готов. Легионът ме научи на дисциплина и другарство в тежки моменти. Това обаче може да се случи и в българската казарма, в елитно бойно поделение. В Легиона има представители на 140 националности, които живеят като едно семейство. В моя взвод имаше хора от цял свят - бивш доцент по медицина от Украйна, от Мадагаскар. Хората в Легиона изживяват една легенда. След напускането му започнах да чувствам всички държави, които посещавам, като своя родина. Научих се да уважавам хората от чужди култури и други раси.

Пазите ли още зелената барета и колана?

- Да, разбира се, пазя и баретата, и колана. Член съм на дружество на ветерани от легиона в Марсилия. А за спомени - има много, но може би пясъчните урагани в Сахара, особено първия, който ме застигна. Имах чувството, че масата ще ме премаже, а просто се озовах в мъгла от пясък.

Най-удивителното ви откритие в света на маите?

- Техният календар и математиката им. Сложно е да го обясня с няколко изречения. Посветих две глави в книгата си на тези въпроси.

Кое е мечтаното пътешествие, което все още ви предстои?

- Моята вечна мечта е старият път 66 в САЩ. Изминал съм само част от него - от Чикаго до Оклахома. Сега ми остава да измина и участъка от Оклахома до Санта Моника.

При толкова посетени удивителни места открихте ли по-магичен град от Пловдив? Ще се върнете ли някога?

- Открих много магични и уникални градове, но всеки един от тях си има своя чар и не е лесно да се сравняват. Мога да кажа, че Пловдив не отстъпва на нито един от тях и наистина бих искал да изкарам старините си в родния град.

Какво разказвате в последната си книга?

- Посветена е на Никарагуа, на нейния народ и нейната уникалност, но все още не е издадена, така че не мога да кажа под какво заглавие ще излезе на пазара.