Областният център за българска култура в Болград представи традициите на бесарабските българи, свързани с отглеждането на лозята в Буджака – от първото пролетно зарязване до есенния гроздобер и приготвянето на вино, съобщи БТА с позоваване на културната институция.
„В Буджака лозата не е просто земеделска култура. Тя е част от паметта на семейството, от поминъка, от празниците и от самия ритъм на селския живот." - посочват от Центъра.
Областният център за българска култура в град Болград, Украйна, е открит на 10 декември 1997 г. Дейността на институцията е свързана с отбелязването на всички традиционни и национални празници на българския народ. Основните насоки са просветителска, научно-методическа и културно-изследователска дейност, популяризиране на българската култура и българския език, възраждане на българските традиции, обреди и обичаи.
Грижата за лозето започва през пролетта със зарязването. Стопанинът премахва излишните и сухите пръчки и оставя онези, от които ще се развие новият плоден прираст.
В традиционната култура зарязването поставя началото на новия земеделски цикъл. Специално място заема празникът Трифон Зарезан, когато лозето се посещава ритуално, лозите се зарязват, поливат се с вино и се благославят за плодородие.
През следващите месеци стопаните обработват почвата, привързват лозите и се грижат за бъдещата реколта.
Гроздоберът обикновено започва рано сутрин. Узрелите чепки се отрязват и поставят в кошове, кофи или други съдове, след което се пренасят към дома и избата.
В беритбата участват семейства, роднини и съседи. Едни режат гроздето, други го пренасят, а трети го сортират и подготвят за преработване. От Центъра определят взаимопомощта като характерна черта на традиционния живот в Бесарабия.
След прибирането на реколтата гроздето се смачква и пресова, а сокът се оставя да ферментира. Стопанинът наблюдава процеса и състоянието на виното.
„Виното не е било просто напитка. То е било част от домашното стопанство и своеобразен запас за цялата година.“ - отбелязват от културната институция.
Виното присъства на сватби и кръщенета, на празничната трапеза, при посрещането на гости и по време на семейни събирания. Лозата, гроздето и виното имат място и в народните песни, благословиите и обредността на бесарабските българи.
„Засаждаш – за бъдещето. Зарязваш – с надежда. Отглеждаш – с търпение. Береш – с благодарност. Правиш вино – за да споделиш.“ - казват сънародниците ни от Болград.
От Областния център за българска култура посочиха, че традицията продължава и днес въпреки войната, тревогите и всекидневните трудности. Хората продължават да се грижат за лозята, да отглеждат грозде и да прибират реколтата.
„Защото земята не чака по-спокойни времена. Тя се нуждае от постоянни грижи. И хората продължават да работят.“ - отбелязват от Центъра.
Град Болград е основан през 1821 г. от български преселници. Градът се смята за неофициалната столица на бесарабските българи. На 29 октомври 1838 г. с усилията и средствата на българските преселници е осветена Болградската катедрала „Свето Преображение Господне“.
Двадесет години по-късно през 1858 г. в Болград отваря врати историческата Болградска гимназия „Св. св. Кирил и Методий“ (днес Болградска гимназия „Георги Раковски“).
В съвременна Украйна град Болград е административен център на Болградския район в рамките на административно-териториалната реформа от 17 юли 2020 г. В района влизат 10 общини, в които над 60% от населението е българско.
