Новият роман на Теодора Димова „Всичко, което се случва“ е вдъхновен от спасяването на българските евреи през Втората световна война, съобщиха издателите от „Сиела“. Премиерата на изданието ще се състои на 22 октомври от 18:00 ч. в зала „Американски център“ на Столичната библиотека. Книгата ще представят проф. Амелия Личева и проф. Алберт Бенбасат, а модератор ще бъде журналистът Георги Ангелов.
Във „Всичко, което се случва“ Теодора Димова още веднъж кани читателя във въображаемото курортно градче Болярово, където се развива и действието на последните ѝ два романа – „Поразените“ и „Не ви познавам“. В центъра на повествованието застава герой, вдъхновен от личността на Димитър Пешев – подпредседател на Народното събрание по време на управлението на Богдан Филов и една от ключовите фигури в противопоставянето срещу депортацията на евреите от старите предели на България към нацистките лагери на смъртта, допълват от екипа.
В романа оживяват събитията около арестите и подготовката за депортация на българските евреи, както и решимостта на един държавник да се застъпи за своите съграждани въпреки опасността и последиците от този избор, казват издателите.
Сюжетът е базиран върху реални факти, запазени в исторически свидетелства от периода, както и от живота на Пешев, описан в неговите „Спомени“. Отвъд историческите факти романът поставя въпроса „Какво е необходимо, за да съхраниш човешкото у себе си, когато светът около теб постепенно се отказва от него?“, казват от издателството.
Според проф. Амелия Личева, книгата доказва, че литературата може да компенсира неохотното мълчание на историците, както и изкривените исторически интерпретации. „Романът казва много за миналото, нюансира исторически факти и съдби, но го осъществява по начин, който не просто е присъщ на фикцията, а който е запазената марка на романовото писане на Теодора Димова – с безпощадно проникване в психиката, с разголване на съвестта, с непримиримост към себезалъгването“, пише за изданието проф. Личева. „Всичко, което се случва“ е голям роман не само за света от вчера, но и за днешния, в който оголеното човешко състояние продължава да се нуждае от защитата на морала, прошката и любовта“, допълва тя.
Според проф. Алберт Бенбасат, книгата няма аналог в съвременната ни литература. „С документална прецизност и емоционална съпричастност авторката реконструира едно жестоко и мрачно време – 1940 - 1943 г., когато е гласуван и задействан мракобесният Закон за защита на нацията; време, в което истинският герой (прототип на реална личност – Димитър Пешев), осуетил депортацията на българските евреи в лагерите на смъртта, е низвергнат и наказан от своите съпартийци като предател“, казва Бенбасат.
Според него Теодора Димова сякаш игнорира всякакъв героизъм. „На моменти, много моменти, властват страхът, песимизмът, отчаянието, видени както през очите на жертвите, така и проектирани в съзнанието на този, който има куража да се опълчи срещу унищожението на своите еврейски съграждани. По-късно пак същият, спасилият толкова хиляди животи, е обявен за фашист и превърнат в „бивш човек“, допълва проф. Бенбасат. /КБ
