Станимир Павлов
[email protected]
"Нови щрихи върху идейните възгледи и дейността на Васил Левски" се казва най-новата книга на проф. Иван Стоянов от Великотърновския университет, която авторът посвещава на 175-годишнината от рождението на Апостола. „Едва ли някой очаква, че в една нова книга за Апостола ще бъдат направени някакви революционни открития, които биха съществено променили представите за живота, делото и заслугите на Васил Левски. Още повече, че с всяка юбилейна или не годишнина научната и популярната книжнина за Дякона нараства лавинообразно и все по-трудно, бих казал невъзможно дори, е който и да било да следи и осмисля критично това, което се пише за Левски", коментира доц. Пламен Митев, който представи книгата по време на премиерата й в Националната библиотека в София. Очевидно проф. Стоянов също не си е правил никакви илюзии в това отношение и основателно се е насочил не към подготовка на цялостно биографично изследване, а към осветляване на отделни спорни или нерешени все още проблеми от дейността на Апостола. И още нещо. За разлика от други свои събратя по перо, проф. Стоянов предварително заявява намерението си да не героизира излишно и да не дописва направеното от Левски, нито пък да слугува на модерните днес нови идеологеми за политическото ни Възраждане.
Точно обратното, с ясното съзнание, че може да бъде обвинен в разни грехове към паметта на Дякона
той се заема да разграничи истината от художествената измислица и опирайки се на вече постигнатото от поколенията левскиеведи, да преодолее някои табута или пък да разчупи някои от стереотипите в мисленето.
В книгата се разглежда едно ново значение на пребиваванията на Левски в Букурещ. „Университетът в Букурещ", както сполучливо определя проф. Стоянов, е времето, през което Апостола се потапя в хъшовската среда на румънската столица, заема действително много важно място в идейната еволюция на Дякона и това в книгата е разкрито със сериозни и трудно оспорими аргументи. Ценни и важни за личностното развитие на Левски наблюдения са направени и по линия на открояване на заемките в идейното наследство на Апостола от съвременната нему европейска политическа мисъл.
След проф. Крумка Шарова, която първа се осмели в свой труд да потърси в проявите на революционен терор една от първопричините за възникналата криза в комитетските дела, Иван Стоянов е следващият, който не само приема нейните доводи, но доразвива лансираната от нея теза, като предлага една цялостна картина за зараждането на самата идея за революционния терор до морално-политическите и психологическите последици от нейното практическо прилагане.
В книгата си авторът въстава срещу налагани с години неверни или изфабрикувани тези и твърдения, отнасящи се до живота на Васил Левски. "Дали заради светостта на Дякона, дали защото през годините на измъчения ни преход се написаха какви ли не дивотии за Апостола, но очевидно
съвестта на учения не е издържала.
А и как може да се мълчи пред очевидните манипулации и фалшификации, на които се подлага делото на Левски? Пишман историци, недообразовани писателчета и журналистчета, поръчкови автори, пръкнали се незнайно откъде амбициозни адепти на идеята за самоцелното пренаписване на родната история, все хора, които я са прочели две по-дебели книги за Левски, я са поглеждали документалното наследство на БРЦК и ВРО, но компетентно и гръмогласно правят нови и нови открития, разбулват уж съзнателно прикривани с години от историците истини, разкриват конспирации и какво ли още не", възмущава се доц. Митев.
Достатъчно е да си припомним само за твърденията, че Левски имал незаконна дъщеря, че бил френски агент или масон, че учил гримьорство в Браила, че изпаднал в депресия и сам си е виновен, че са го заловили в Къкрина и т.н, и т.н. Без да изневерява на академичния си подход, проф. Иван Стоянов проследява как се раждат митовете за Левски, оборва някои от наложилите се във времето клишета в оценките, убедително се противопоставя на фалшификациите и на преекспонирането на неверни или недоказуеми твърдения. Показателни в това отношение са позициите, които авторът защитава по повод на някои от писанията на първите биографи на Апостола (Захари Стоянов и Стоян Заимов), които с годините придобиват аксиоматично звучене като тези за отровата, която Левски носил със себе си и се опитал да използва след арестуването му, за опита му да се самоубие по време на процеса в София, за прословутата вятърна мелница край Букурещ, опита да бъде убит Христо Георгиев, за действителното авторство на дописката във в. „Свобода" от 1871, приписвана досега на Левски, за автентичността на лозунга за „Свята и чиста република", за поредния мит, който се ражда пред очите ни, свързан с поставянето на паметна плоча пред църквата „Св. Петка Самарджийска", където уж бил препогребан Левски, и т.н. Съвсем скоро книгата ще се появи и в онлайн книжарниците в България и ще може да бъде поръчана за доставка в САЩ и Канада.
