Новото попълнение на ЦСКА Енес Махмутович разказа за премеждията си при напускането на Украйна пред „Gazettelive.co.uк“. Националът на Люксембург защитаваше цветовете на Лвов, но напусна след началото на войната. Защитникът направи потресаващ разказ на това, което е трябвало да преживее. „Беше четвъртък сутрин, събудих се около 06:00 сутринта заради сирените. Предния ден се бях чул по телефона с моя съотборник в националния отбор на Люксембург Оливие Тил, който ми каза, че очаква нещо подобно да се случи. Веднага след като се събудихме, получихме съобщение от клуба. Това се случи преди 07:00 часа, а в 9:30 проведохме среща, на която ни беше казано: „Всички чужденци можете да напуснете страната“, започва Махмутович. Клубът е организирал превоз за чуждестранните си играчи, които тръгват към границата с Полша. В един момент движението е блокирано, което налага футболистите да слязат от колите и да преминат оставащото разстояние от около 11 километра пеша. Махмутович и колегите му наемат стая в хотел на границата, но когато срещат бедно семейство с малки деца, решават да им я отстъпят. „Имаше хиляди хора! Тогава започнахме да се страхуваме, че няма да получим право да напуснем страната. Именно по това време бе активиран и законът за мобилизацията и всички мъже между 18 и 55 години се сбогуваха с жените и децата си и се отправиха по обратния път. Много хора плачеха и крещяха. Прекарахме нощта навън. От 4 часа сутринта до 22:00 ч. вечерта на другия ден не бяхме яли нищо. Имаше малък магазин точно до границата, но никой не искаше да напуска километричната опашка, за да не изгуби реда си. Беше студено, но ние бяхме толкова близо едни до други, че не го усещахме твърде много. В един момент взеха решението да затворят границата за 7 часа, което доведе до допълнителен хаос в тълпата. Прекарахме над 40 часа без сън“, разказва още той. Когато най-накрая успява да премине границата, след нови перипети успява да достигне до Краков, откъдето се прибира в Люксембург. „Никога няма да забравя това. Особено след като вече съм имал подобно преживяване със своите родители, когато напускахме Югославия. Трудно е да се намерят думи, с които да се опише нещо такова. Не мога да повярвам, че подобни събития се случват през 2022 година. Първоначално ни беше казано, че ще бъдем в безопасност в Лвов, но бързо разбрах, че това не е истина, след като чух взривовете на летището, което беше на няколко километра от моята къща. Тогава осъзнах какво ще последва. Набързо опаковах един куфар, моят съквартирант взе два, но скоро осъзнахме, че това е твърде много. Оставих много свои вещи в Украйна, които най-вероятно няма да видя повече, но съм щастлив, че вече съм далеч и се надявам всичко това скоро да приключи“, завършва своя разказ футболистът на "червените".