Интервю на Ясен Дараков

- Само след няколко седмици ще се видим на живо тук, в Чикаго, кажете ми какво сте ни подготвили?

- Подготвила съм ви най-хубавите неща - ние всъщност лошо нямаме. Но като за първи път за това, че гостуваме в Америка, в Чикаго, сме избрали наистина едни от най-популярните песни, които нашите сънародници помнят от България, от своите майки, от своите баби. Така че сме подготвили една невероятно прекрасна, хубава, задушевна, красива програма, която най-вече да стигне до душите на хората и на тях да им бъде хубаво. Целта на този концерт е да стане един голям хубав български празник.

- Интересното във вашите спектакли е, че те не са просто едни концерти, в които вие излизате сама на сцената и пеете, а с вас има голяма група, както и специално мултимедийно шоу - разкажете ни за него. Как ви дойде на вас тази идея?

- Ами, колкото и нескромно да звучи, казано от моята уста, откакто съм на голямата сцена, винаги съм искала да бъда различна, винаги съм искала да бъда открояваща се. Ненапразно - сигурно по-нататък и в интервюто ще ме попитате за облеклото, за шапката, за нетрадиционната народна певица, но това е, за да се изградим и успяхме, разбира се, за 20 години, като се каже в България „Николина Чакърдъкова" - това вече е марка. И то не само като име. Всеки в България знае, че аз никога не излизам сама. И когато дойде на наш концерт, знае какво ще получи. Най-хубавото е, че винаги надминаваме очакванията дори и на нашите най-върли почитатели, които са на всеки един наш концерт. Винаги съм с моя ансамбъл - Неврокопския танцов ансамбъл, с който вече 15 години сме заедно. Никога не съм излизала сама. В същото време, що се отнася до анимациите, до 3D мапинга, да, така е. Първата певица, която ги приложи във фолклора, защото съм вярвала, че най-новите технологии могат да служат на фолклора. Когато беше спектакълът „Най-голямото богатство", точно този с най-големите технологии, с3D мапинга, ние успяхме да покажем на сцената минимум около 10-15 декора. Сменяха се картини, осветление. Всичко това е в името на Негово Величество Драгия зрител. За да му бъдат ангажирани всички сетива - очите, ушите и най-вече душата. И затова чакам с нетърпение срещата в Чикаго, чакам с нетърпение да дойдем и при вас, защото едно е да сте чували, да сте виждали на екрана, но на живо сме още по-добри! Повярвайте ни! Това го казва публиката.

- Отстрани изглежда, че има един подем на българската фолклорна музика. Школи по танци, хоротеки има както в България, така и в Съединените щати, в почти всеки град има български фолклорен ансамбъл. На какво се дължи това?

- Много са, има ги, да. В България ги има много такива танцови формации, които са непрофесионални. Много съм горда и щастлива, че имам пръст в тази работа. Защото целта, когато тръгнах да ставам певица, една от целите, които си поставих, е, да привлечем повече млади хора. Затова прибегнахме и до тези атрактивни представления - да танцувам, да пея, да сме заобиколени с млади хора. И то се получи! Това, което винаги съм се опитвала да правим, е да бъдем мост между старото и новото, защото фолклора го е имало и ще продължава, разбира се, да, го има, но ние го направихме много достъпен до младите хора. Защото той е във вените ни, той е в корените ни. В крайна сметка нашата роля, на артистите, е да докараме изкуството много близо до хората и то да стане част от тях. Това ние направихме с българския фолклор. Дори много често казвам: Хайде сега, дойде и вашето време да започнем да пеем. Нямате си представа какво е от залата, като започнат да викат - може ли да изпеем тази песен, може ли тази... Всъщност това е ролята на артиста - да накара човека да забрави за трудния живот, който живее, за проблемите, за гайлетата, в същото време да се отпусне, да си попее, да си потанцува, и то най-вече нашите хубави български хора и песни.

- Вие започнахте една поредица от концерти за българите в чужбина. На 3 март бяхте в Лондон, сега, на 18 май, ще бъдете в Чикаго, различна ли е емоцията, когато изпълнявате песните си и представяте спектакъла си в България и в чужбина?

- Да ви кажа, навсякъде е добре, навсякъде хората ни приемат много добре. Например сега в Лондон аудиторията, която беше там, това са млади хора, много голяма част от тези хора, които бяха в Лондон, когато са заминавали от България, независимо в коя част на света отиват, те тръгват с дисковете на Николина Чакърдъкова, на други изпълнители, така че пред наша българска аудитория ние се чувстваме навсякъде еднакво добре. Мисля си, че сега в Чикаго ще бъде така - доста по-емоционално, защото за разлика от Европа нашите сънародници по-рядко си идват в Родината, мисля, че са по-затъжени. Мисля, че това българско усещане, което ние ще ви донесем на 18 май, ще е доста по-различно. То не е просто показно, а е много душевно, както много обичам да се изразявам с тази дума. Ще успеем, разбира се, ще дам всичко от себе си, за да им влезем в душите - има една приказка: да им ги вземем. След това и ние ще раздадем своите. Така че публиката почти няма разлика там, където отиваме. Живият контакт е неописуем, няма как да се опише, ако не дойде човек да го види, да усети атмосферата. Затова мисля, че всеки, който дойде в залата, накрая ще каже, че е получил много повече, отколкото е очаквал.

С ПОДКРЕПАТА НА