Георги Анастасов, „Марица"

Американецът Джордан Семпъл се очертава като истинско попадение в селекцията на баскетболния „Академик Бултекс 99". 201-сантиметровото тежко крило остави отлични впечатления в контролите, като в последната от тях - срещу „Берое", записа невероятните 33 точки и 11 борби. Семпъл е роден преди 24 години в Париж, така че има и френско гражданство. Израснал е в Лос Анджелис, Калифорния. От 2010 до 2015 г. носи екипа на „Чико стейт" в Дивизия 2 на колежанското първенство на САЩ. През последния си сезон в университета записва средно по 11.1 точки, 8.9 борби и 1.3 асистенции в 30 двубоя. През миналия сезон баскетболистът бе част от третодивизионния „Самик" в испанската Лига Силвър, като оставя срещу името си средни показатели от 15.1 точки и 9.4 борби в 29 мача. Баскетболният му кумир е Кобе Брайънт. Семпъл говори за кариерата си до момента, разкрива защо е избрал пловдивския „Академик" и споделя впечатленията си от Пловдив и България.

Джордан, разкажи как се захвана с баскетбола и защо реши да продължиш кариерата си в Европа?

  • Израснал съм в Ел Ей, Калифорния. Започнах да играя баскетбол, когато бяха на 6 г., но тогава не бях толкова висок. По принцип в САЩ децата практикуват няколко спорта до 10-ата си година, след което избират един от тях. С баскетбола влязох в университета. При нас е по-различно - няма клубове като тук, в Европа - само университети. Играх 4 години за „Чико стейт юнивърсити" в Сан Франциско. В последната ми година там с мен се свързаха агенти и мениджъри, които започнаха да ми предлагат различни възможности за Европа. Бях заинтересуван от тази перспектива и заминах за испанската трета дивизия. В началото беше трудно, но постепенно нещата потръгнаха и отборът записа най-добрия сезон в историята си, класирайки се на 2-ро място в дивизията. Направихме 25 победи. През тази първа година в европейския баскетбол не беше важно за какви пари играя. Основното бе да натрупам практика, да оставя добри впечатления.

Друг от семейството ти занимавал ли се е със спорт?

  • Аз съм първият. Имах късмета да попадна на правилните треньори, които развиха качествата ми и ми създадоха нужната настройка. Винаги, когато съм получавал някакви индивидуални награди или съм постигал резултати с отборите, в които съм играл, съм си казвал: Това не е достатъчно. Постоянно се старая да се подобрявам, никога не се задоволявам с постигнатото. Иначе имам сестра, която е учила в Пенсилвания и е доктор по философия. Сега следва за професор. Учи вече 10 години - това е страшно много. Рядко се виждаме, но това е нейният път. Самият аз не съм женен и нямам деца. Още не е дошъл моментът за това.

Не те ли изкушаваше възможността да опиташ да пробиеш в Америка?

  • В САЩ баскетболът е на много високо ниво и конкуренцията е огромна. От десетина години има втора лига на НБА, която се развива постоянно, и прогнозирам, че все по-малко американци ще идват да играят в Европа. За да пробиеш в САЩ, трябва да си много, много, много добър. Може би един ден ще се върна и ще се опитам да пробия в тази втора лига. Напливът там е огромен.

Защо реши да си тръгнеш от Испания и да избереш „Академик"?

  • Исках да играя срещу силни отбори в елитна лига. Имах няколко предложения, но треньорите тук ме искаха истински. От другите отбори ми казваха: „Предлагаме ти това и това, ела, ако искаш." А тук ми казаха: „Предлагаме ти това и това, искаме да дойдеш в нашия отбор. Харесваме те като играч, ще направим за теб това и това." Такова доверие и тази топлота и сърдечност ме трогнаха. Точно това търсех. На този етап съм сигурен, че съм взел правилното решение.

Какви са впечатленията ти от града и от България?

  • Тук съм от месец и половина. Различно е от Испания, но се чувства европейският почерк - много магазини, кафенета, ресторанти. Всъщност в Испания бях в 20-хилядно градче до Сан Себастиян. За пръв път идвам в толкова голям град, в Калифорния съм далеч от центъра на Лос Анджелис. Още свиквам с всекидневието, но всичко е страхотно. Много повече хора, отколкото очаквах, говорят английски. В Испания рядко се срещаха хора, с които да мога да разговарям на родния си език. Тук по ресторантите поне един сервитьор говори английски, всички мои съотборници също го знаят перфектно, както и треньорите. Това страшно много улеснява престоя ми. Хората са добри и приветливи, любопитни са, задават ми въпроси, завързваме разговори, винаги са готови да помогнат, подкрепят ме.

Харесва ли ти българската кухня?

  • Залагам основно на паста, опитал съм малко български ястия. Някои ми харесаха, други - не толкова. Имате интересна салата с домати, краставици и марули. Но това, което ме поразява, е колко евтина е храната ви. Сравнявам цените с Испания и Америка и не мога да повярвам колко пари спестявам тук. А се храня наистина добре, не гладувам. И не само храната. Никога през живота си не съм имал толкова евтина телефонна сметка. Истинска лудост!

Със салатата, която спомена, се пие ракия...

  • Да, чувал съм за това питие, разбрах, че е много силно.

Какво правиш в свободното си време?

  • Нищо особено. Зависи от настроението. Ако съм уморен, след тренировка предпочитам да си почивам и да седя пред компютъра. Или да гледам телевизия. В почивните дни обикновено се разхождам в центъра или в мола, ходя по магазини, отиваме на кафе със съотборниците ми. Обичам да разглеждам града. Ходих в Стария град и на Античния театър. Сега искам да се кача и на онзи хълм със статуята и да се насладя на гледката, да направя снимки. Ще имам време и за това.

Вече изигра няколко контроли с „Академик". Как преценяваш нивото на българския баскетбол?

  • Прави ми впечатление, че състоянието на отборите е свързано с парите. Има разлика между силните отбори като „Лукойл Академик", „Рилски спортист" и „Балкан" и останалите. Бюджетите са различни, селекциите - също. Но вече се убедих, че няма лесни съперници. Смятам, че споменатите три отбора биха могли да играят успешно в испанската втора дивизия. Но там разликата между първа и втора лига е огромна.

Как ти се вижда отборът на „Академик"?

  • Харесва ми това, че сме задружни - на игрището и извън него, често излизаме заедно. Опознахме се в първите 2-3 седмици. Когато сме концентрирани, играем отлично в защита и на бърза атака. Ако сме фокусирани, защо да не се прицелим в топ 4. Но всъщност все още не сме разкрили пълния си потенциал и ми е трудно да кажа колко сме добри.

Харесват ли ти пловдивчанките?

  • Направо съм поразен. В Испания няма толкова много хубави момичета накуп. Още в първите дни от престоя ми съотборниците ми ме уведомиха, че тук са най-красивите жени в България. Наистина са прекрасни - убедих се в това и продължавам да се убеждавам. Дори в Ел Ей няма толкова много.

Смяташ ли да останеш тук за по-дълго време?

  • В момента мислим мач за мач и ще видим какво ще се получи. Когато му дойде времето - ще говорим и ще решаваме за бъдещето.