Обезглавеният Майк, октомври 1945
Средата на 1945 година. Америка още е в плен на приключващата Втора световна война. В същото време нацията се нуждае и от зрелища, които поне отчасти да изместят вниманието от кървищата в Европа. Едно семейство от Колорадо е готово с история, която ще се превърне в истински хит за месеци напред, че и за години. И, какво съвпадение, тя също е толкова кървава, колкото и войната. Днес гражданското общество в САЩ в лицето на всякакви организации за защита правата на животните сигурно би заклеймило семейство Оулсън като истински изверги. Но в онези години те се превръщат в национална сензация. Вестниците пишат за тях, по радиото текат възторжени репортажи. В основата им е една загадка на природата, която макар учените да се опитват да разгадаят, си остава истинска мистерия и до днес.
Господин и госпожа Оулсън живеят в собствената си ферма във Фрута, окръг Мейса, Колорадо. Всичко около тях е еднообразно и дори скучно. Съпругът заминава, както хиляди американци, на фронта, г-жа Оулсън остава да се грижи сама за цялата покъщнина и животните. На 10 септември тя решава, че никак няма да е зле, ако се нагости с един от добре гледаните си петли. Не му мисли дълго. Грабва един топор, насочва се към бедното животинче...
И ето какво пише по-нататък списание "Лайф" в специален репортаж от фермата, публикуван на 22 октомври 1945 година: "Съдбата на петела Майк като че беше да остане без глава, за да послужи за вкусна храна във фермата на фамилия Оулсън. На 10 септември сутринта г-жа Оулсън реши да свърши тази операция по традиционния за един петел начин. Взела сатър, подгонила животинчето, спипала го, притиснала му краката и му отсякла главата, както го е правила много пъти преди това с други нещастни животинки. Вместо да се примири със съдбата си и да предаде Богу дух, секунди след това Майк се окопитил, поразкършил крила и започнал да обикаля наоколо все едно нищо не се е случило. Г-жа Оулсън останала ужасена от гледката. Тя очаквала, че петелът просто ще направи няколко крачки и ще падне. Но не - той се държал така все едно главата му си е на мястото. Дори се върнал при останалите кокошки. Обезглавеният Майк живее вече цял месец в това състояние."
Само за броени дни фермата на Оулсън се превръща в национална забележителност. През нея започват да се точат десетки любители на силните усещания, за да видят Майк и да се снимат с него. От досадно приемане на зрители това се превръща в доходоносно занимание за г-жа Оулсън. Петелът се оказва златен. Освен обикновени зяпачи към Фрута се насочват и различни учени, които да изследват феномена. Официалното им заключение е, че стопанката е отскубнала голяма част от главата, но едно ухо, югуларната вена и долната част на мозъка, контролираща двигателните функции, оцелели. Може ли да се вярва на всичко това или не? Учените твърдят, че може. Снимките, оцелели от онези години, също потвърждават историята.
