Иво Сиромахов
Хладната есен се спуска над меките хълмове край Копривщица. Упокойна процесия върви бавно към гробището и носи ковчег, отрупан с цветя. Опечалените не знаят, че в ковчега няма тяло. „Покойникът“ върви най-отзад в шествието, дегизиран като просяк. Името му е Ненчо Палавеев.
Роден е през 1859 година в Копривщица като първороден син в семейството на Дончо и Неша Палавееви. Баща му е абаджия и търговец в Цариград, Александрия и Кайро. Ненчо бил будно и любознателно дете. Бил само на десет години, когато Петко Каравелов го поканил да замине да учи в Русия. Малкият Ненчо тръгнал, но едва стигнал до Карлово, когато му домъчняло за родната Копривщица и се върнал.
Ненчо завършва класното училище, а междувременно с родителите си посещава Божи гроб и става хаджия. Започва да помага на баща си в търговията и да върти дюкяните му в Кайро и Александрия.
Ненчо говори свободно гръцки, турски, арабски, английски, руски, немски, хинди, италиански и френски език. Не спира да пътува из Северна Африка, Централна и Източна Азия. Търгува с коприна, седеф, кехлибар, стомана, индиго и слонова кост в Калкута, Бомбай, Коломбо, Мадрас, Джеда, Ходейда, Сана, Аден, Занзибар, Дамаск, Багдад, Бухара. Но основните му бази са Кайро, Александрия и Цариград. Собственик е на четири конюшни в Александрия.
Ненчо Палавеев става един от най-богатите и най-уважавани търговци в света. През 1894 година, когато руският престолонаследник Николай Втори гостувал в Кайро, негов домакин е Палавеев. Той го придружава по време на целия му престой.
Хаджи Ненчо
не спира да гледа в бъдещето
Става акционер в компанията, която строи Суецкия канал и облича всички работници на строежа с български ямурлуци, чорапи и терлици.
Но в паметта на българите той ще остане най-вече като щедър дарител и меценат. Дарява на родния си град огромни суми, с които са построени училище, читалище, улици, чешми, градски водопровод.
С негови дарения е построена камбанарията на черквата „Свети Николай“. С негови дарения се доизгражда и иконописва храмът „Успение на пресвета Богородица“. С негови дарения са построени гимназия и пансион към нея. С негови дарения са вдигнати паметниците на Георги Бенковски, Найден Геров, Любен Каравелов, както и паметникът на майката на Димчо Дебелянов и мавзолеят в памет на загиналите в Априлското въстание. Освен това Ненчо постоянно помага финансово на вдовици, сираци, инвалиди.
Прочети още
След 1926 година Палавеев спира да обикаля света и се установява в София. Никога не се бил женил, нямал деца, затова почнал да обмисля
на кого ще завещае натрупаните си богатства
Дочул, че копривщенските му роднини вече правят сметки как ще харчат парите му след неговата смърт. И тогава решил да си направи един хем комичен, хем леко зловещ експеримент.
Пуснал слух, че е умрял в София и организирал фалшиво погребение. Изпратил в Копривщица ковчег, пълен с камъни. А самият той се дегизирал като просяк, за да види какво ще се случи. Гледката, на която станал свидетел, го потресла. Роднините му се хванали за гушите над ковчега му и едва не се изтрепали кой какъв дял от наследството да получи.
Хаджи Ненчо мъдро обобщил ситуацията с фразата
„Богатството не е за всяка уста лъжица“
И записал в завещанието си: „Съгласно законите на любимото ми Отечество – България, установявам за мой универсален заветник родния ми град Копривщица”. Дарил 40 милиона лева и 450 килограма злато. В днешни пари това се равнява на над 900 милиона евро.
Средствата от завещанието му се харчат от копривщенската община чак до 1980 година.
Този голям българин умира на 18 септември 1936 година и е погребан с почести в двора на църквата „Успение на Света Богородица“.
По времето на комунизма хаджи Ненчо е забравен, защото властта на каскетите не обичаше богатите хора. И въпреки огромния му принос към духовното наследство на България, за него няма и един ред в учебниците по история.
Ако имате път към Копривщица, минете да оставите едно цвете на гроба му. Спомнете си, че е имало българи, които са работили всеотдайно през целия си живот, за да дарят всичко на Отечеството си.
