сн. ДПА
Консерви с миризми от хора, които са били противници на режима, подслушвателни устройства, брачни партньори в ролята на доносници: всички тези методи на ЩАЗИ са известни. Почти никой не знае обаче, че службите за сигурност на бившата ГДР не са се притеснявали да превръщат и 13-14- годишни младежи в доносници под заплахата, че няма да завършат училище или да следват. 8,000 деца и младежи са били неофициални сътрудници на репресивната машина.
Кому е било необходимо в ГДР да има и деца шпиони? Във филм на режисьорката Анете Баумайстер, озаглавен "ЩАЗИ в училищния двор", е цитирано изявление от докторска дисертация на офицер от Службите: "Искаме да надникнем в сърцата на младежите, да пропълзим в душите им", пише там. ЩАЗИ искала да знае какво мислят подрастващите, какво ги вълнува, какви планове за бъдещето имат. А за това са й били необходими шпиони.
Историята на Елвира, Керстин и Марко
Във филма си режисьорката Анете Баумайстер дава думата на трима бивши неофициални сътрудници на ЩАЗИ - Керстин, Елвира и Марко. Те са били вербувани като ученици. Какви обаче са били критериите, по които ЩАЗИ е вербувала деца? Службата за държавна сигурност е имала цял каталог с критерии за вербовка на младежи. Например деца от социално слаби семейства, деца без бащи, но и деца, за които са знаели, че си падат по криминалния жанр и лесно биха се идентифицирали с ролята на Джеймс Бонд. ЩАЗИ е изнудвала и ученици, хванати в дребни прегрешения - например каране на мотопед с превишена скорост или четене на забранени списания.
Още при първата си среща с тях водещият офицер е принуждавал младежите да подписват декларация, че с никого няма да споделят за новата си дейност. Нито с родители, нито с приятели или познати. ЩАЗИ е действала много ловко. Чрез изнуда, но и със съблазън. Във филма Керстин разказва как водещият офицер й предложил цигара, двамата пушили, пили по едно питие. След това той лично я закарал с колата си до вкъщи. Тя се почувствала важна.
Извършители или жертви?
Все още е трудно да се отговори на въпроса кой е бил жертва и кой - извършител. Разследването на Анете Баумайстер трае цели пет години. Тя се среща с над 50 потърпевши, провежда множество телефонни разговори, но само няколко от бившите невръстни "сътрудници" на ЩАЗИ се съгласяват да застанат пред камерата. Повечето се страхуват да говорят за миналото. Не са споделяли нищо за дейността си дори със семействата си. Човек неволно се пита как тези хора, вербувани още като деца, преодоляват миналото си. Как се справят с тази част от биографията си?
Във филма Елвира и Марко разказват как още като младежи отчаяно правили опити да се измъкнат от хватката на ЩАЗИ. Една случайност помага на Марко да се отърве от опеката на Службите: след катастрофа той загубва единия си крак и това нещастие го спасява от наложените му задължения.
Всеки от тримата герои в документалния филм намира свой индивидуален път. Три месеца след вербовката Елвира обявява, че не иска и не може повече да работи за ЩАЗИ. При Керстин процесът трае малко по-дълго, но и тя сама се отказва от служба в полза на Държавна сигурност.
Опропастени животи
Според Анете Баумайстер повечето от 8-те хиляди невръстни нещатни сътрудници на ЩАЗИ са преди всичко жертви. Колкото и брутално да звучи, казва тя, те не са били важни за системата. Повечето от изписаните от децата шпиони доноси са предимно маловажни клюки от училищния живот и невинни детски доноси. Но дори и тези "невинни" доноси са можели да имат сериозни последствия. И тъкмо това е най-лошото според Анете Баумайстер.
За пострадалите това е означавало опропастяване на живота. Но подобни неща изобщо не са вълнували тоталитарната система. Всичко, което Марко е казал, е било на практика безполезно: 90 процента от написаните от него информации са били за кофата. Самият той също не е означавал нищо за системата. Но въпреки това тя съсипва живота му.
Волфганг Петерс, "Дойче веле"
