1934 г. – Багряна в словенска народна носия – снимката се е съхранявала в личен албум на семейство, при което поетесата гостува в онези години
Какво е правила Багряна в Словения? Това може да се научи от новата книга на издателство ,,Факел", чиято премиера бе тези дни в София. Авторите Людмила Димитрова и доц. Людмил Димитров са проследили контактите и срещите на голямата българска поетеса в малката страна между двете световни войни. От 1932 г., когато за първи път се озовава в Любляна, до 1940 г. тя неизменно посещава Словения, общувайки с изявени интелектуалци - Изидор Цанкар, Отон Жупанчич, Йосип Видмар, Франце Стеле, Божидар Якац... Голяма част от посещенията са свързани с активността й по ПЕН линия. Читателят за първи път ще се запознае с трудно достъпни архивни материали: писма, снимки, документи и факти, не само за поетесата и културните явления от онова време, но и за историческите превратности, по-късно диктувани от политически и идеологически обстоятелства. Авторите предоставят думата на голям брой специалисти и свидетели от Словения и от България, които очертават реалната картина на живота в нашите две страни през ХХ век, както и двойственото отношение на тоталитарната власт към хората на интелектуалния труд.
Необичайният „детективски" труд повдига воала на забравата и тайната за това колко дълбока е била привързаността на поетесата към природата и хората на Словения. Четивото вече се превърна в интелектуална сензация в Любляна, където беше оценено като изключително литературно-историческо разследване. Но най-интригуваща е историята, свързана с любовта й към Изидор Цанкар - словенски интелектуалец. ,,От цялата информация, която събирахме, най-любопитното беше, че Багряна е била изключително ценена в Словения преди всичко като поетеса. Беше много интересно да видим как още през 30-те години тя е възприемана там - от културните среди, от младите или вече утвърдени поети - като изключителна европейска поетеса. Като изключително явление на женската поезия. Имаше спомени, в които се разказваше как тя се движила по люблянските улици, а хората се обръщали след нея и казвали: „Вижте, това е поетесата Багряна!" Но преди всичко акцентът е не върху хубавата жена, а върху талантливата поетеса. И всички много я обичали и ценели именно заради таланта й на поетеса от европейска и световна величина, разказва авторката Людмила Малинова. - Не знам дали някой от хората, които са били нейни критици или редактори през 60-те, 70-те, 80-те години, би могъл да го обясни, но прави впечатление, че през годините подборът на нейни творби не е чисто художествен, а в някакъв смисъл удобен, идеологически. За съжаление от това изключително много губи поезията на Багряна. Пренебрегнати са много интересни творби."
В своя словенски период Багряна не е просто фриволната дама - пътешественицата или любовницата, както в българския контекст често е недоброжелателно представяна. Тя е преди всичко културна мисионерка. Именно тя направила така, че в Словения да се заговори за България през националната ни култура. Багряна, докато е там - на място - прави така, че в Словения да се появят първите знакови преводи от български език на „Под игото", „Бай Ганьо", „Шибил" и други разкази на Йовков, сборник с разкази на Вазов и други важни текстове от българската литература тогава. Малко по-късно излиза на словенски романът „Тютюн", появява се една Антология на българската поезия. Единствено словенците от всички страни от бивша Югославия имат пълен превод на поезията на Христо Ботев, която излиза през 1976 г. във връзка със 100-годишнината от гибелта на поета.
Втората самостоятелна стихосбирка - издадена на словенски - е на Багряна (1978 г.) и едва през 2009 г. излезе трета самостоятелна стихосбирка на български поет - това е Румен Леонидов, който тогава беше гост на известния словенски поетичен фестивал „Дни на поезията и виното".
Преди да излезе на български, книгата ,,Багряна и Словения" имаше премиера на словенски в Любляна. ,,Така се заговори за увековечаване паметта на Багряна сред словенците, защото чрез нашата книга много словенци се върнаха към нея. Тя е позабравена естествено, но сега нашата книга припомни Багряна на словенците дори до степен, че много хора я издириха и започнаха да я идентифицират в семейните си албуми. И по този начин ние открихме уникални снимки - например снимка на Багряна в словенска народна носия, или снимка, правена в замъка Стърмол - имението на една от известните фамилии в Словения по това време - Хрибар, където Багряна е гостувала. И това са страхотни находки, за които никой в България не знаеше нищо, разказва академик Людмил Димитров. - Попаднахме на много нови материали - снимки, автографи от словенци, които са изпращали (или са подарявали) свои книги на Багряна. Открихме ги в нейната лична библиотека в София и ги показахме в оригиналния им вид с разрешение за това от внучката й. Включително и текстове, които тя си е надписвала на обратната страна на отделни снимки - като впечатления и като оценки за отделни хора - и то много близки, съкровено близки нейни хора. Първо място сред тях заема Изидор Цанкар - големият словенски изкуствовед - професор, основател на специалността „История на изкуствата" в Люблянския университет, дипломат, полиглот, преводач - и първи преводач на поезията на Багряна на словенски - още през 1933 г. И до ден днешен според нас това е най-хубавият, най-адекватно разчетеният превод, което го потвърдиха и самите словенци."
