Саймън Артлоу

В ръцете си държа бомба. Ако това е сериозно, то наистина ще взривя всичко, шепнел Жак Гласман на жена си по телефона. Той се обаждал от рецепцията на хотела в Кондесюр-л'Eско, където отборът му „Валансиен" бил на режим преди мача с „Марсилия". Докато се качвали в автобуса, Гласман бил дръпнат настрани от нападателя Кристоф Робер: „Марсилия" трябва да спечели утре. Те са избрали теб, мен и Хорхе Буручага, за да си осигурят победата." „Шегуваш ли се? Защо им е на тях? Това е невъзможно!" „Те ще се свържат с мен в 9 ч. вечерта и тогава ще узнаеш подробностите."

Гласман се нахранил, качил се в стаята, която делил с халфбека Тиери Ферние, и включил телевизора: в студиото обсъждали предстоящия финал на Шампионската лига между „Марсилия" и „Милан". На вратата почукал Кристоф Робер и повикал Гласман. В стаята той видял Буручага, излегнал се по анцуг на леглото. Робер повторил предложението на „Марсилия". „Не, не е нормално. Вие не можете да направите това!", казал Гласман. „Аз вече реших, ти прави каквото искаш - казал Робер. - Но ако не си ти, това ще направи някой друг."

„Слушай - казал Буручага, лежейки си в леглото. - „Валансиен" не е клуб, а лайно. Ръководството до ден днешен ми дължи пари. Клубът изпада и какво ще ни очаква следващия сезон?" „Но ние все още можем да се спасим, ако бием утре", казал Гласман. Буручага раздразнено заклатил глава. Чул се телефонен звън. Робер взел слушалката и не след дълго я подал на Гласман. Той веднага познал гласа на своя приятел Жан-Жак Ейдели, защитник на Марсилия: „Ние задължително трябва да спечелим довечера, за да станем шампиони, казал Ейдели. - Трябва спокойно да се подготвим за финала на Шампионската лига. „Марсилия" ти предлага възнаграждение, за да не се натягаш много." - „Ти уверен ли си в това, което вършиш - удивил си Гласман. - Посредник ли си? Не, не мога да приема това!"

Ейдели предал слушалката на Жан-Пиер Берне, директор на „Марсилия". Берне заговорил агресивно. „Накратко, ти ще ни помогнеш ли или не? Какви са шансовете ви за победа? Едно на десет. Или ще загубиш и ще спечелиш някоя пара, или просто ще загубиш." „Но ние още имаме шансове да се спасим." „По-рано трябваше да мислите за това. Изпадате, така че си помисли! Имам отлични отношения с Мартиг, наесен те ще са в Лига 1 и аз мога да те уредя там."

После с Берне говорил Буручага, който поискал гаранции. Преди няколко години той свързал Берне с Марадона, но даже и благодарност не получил, та камо ли пари. Разговора завършил Робер, който казал на директора на „Марсилия": „Добре, ще свършим работата!" Затваряйки слушалката, Робер огласил условията: триста хиляди франка авансово, още толкова след седмица в Сент Етиен преди последния кръг. „Само не казвайте на никого. Особено на жените си", предупредил Буручага. „Аз не съм с вас - възразил Гласман. - Предупреждавам ви, няма да участвам в това." Робер също не следвал съвета на Буручага. Той позвънил на жена си и помолил да вземе парите от „Новотел Валенсиена", където на режим били играчите на „Марсилия".

Мачът започнал в 8:30 ч. вечерта. В средата на първото полувреме Кристоф Робер паднал след съприкосновение с Ерик ди Меко, оказвали му пет минути медицинска помощ. „Валансиен" играел с десет футболисти и нападателят на „Марсилия" Ален Бокшич вкарал за 0:1.

На почивката президентът и спортният директор на „Валансиен" Мишел Коанка и Жан-Пиер Тампе помолили да се отрази в протокола опит за подкупване на състезателите им. Попадението на Бокшич се оказало победно и след мача повикали Гласман в съдийската стая. Жак повторил всичко, което чул от Ейдели и Берне. До него стоял собственикът на „Марсилия" Бернар Тапи: „Ти уверен ли си, че си разговарял с него? Разпознаваш ли гласа му? Това са глупости!" По пътя към съблекалнята Гласман се засякъл с Жан-Жак Ейдели.

Те се запознали в Тур, където Гласман го отвела случайността. Той и футболист станал случайно. Помолил баща си да го запише в балетен клас - както по-голямата му сестра, но чул в отговор: „Не се шегувай никога така!" Заиграл за родния си „Мюлуз", попаднал в полезрението на скаути на „Страсбург" и ПСЖ, но избрал „Страсбург", тъй като бил по-близо до дома му. На 16 дебютирал в Купата на УЕФА срещу „Дуисбург". „Страсбург" обаче започнал да бави заплатите и на Гласман му се наложило да се върне в „Мюлуз", тъй като му се родила и дъщеря. Там треньор бил Раймон Доменек. Той успял да уреди Гласман за „Тур", където го посрещнал и друг новак - Ейдели от „Лавал". Половин година по-късно парижкият адвокат Жан -Луи Борло купил „Валансиен" и Гласман станал първата му покупка.

Гласман се развел с първата си жена, която останала в Страсбург, а новата, Одри, той срещнал във Валансиен, връщайки се у дома след поредното поражение. Вървял вторият сезон и на новаците не им провървяло по пътя към Лига 1, но се появил нов треньор - Франсис Смерецки. „Валансиен" направил серия от 24 мача без загуби. През зимата дошъл нов играч, Даниел Дилю от „Орлеан", и в първия мач с него срещу „Ред стар" серията на „Валансиен" прекъснала. Срещайки Смерецки, Гласман казал: „Дилю е добър играч, но не биваше да променяте състава, който печели." „Това бунт ли е - удивил се Смерецки. - Окей, ще махна Дилю от състава, но ти ще ми обещаеш, че ще влезем в Лига 1."

Договорили се, през април отпразнували промоцията от балкона на кметството във Валансиен, а през лятото купили нови играчи - конкурента на Гласман за поста централен защитник Арнолд Остервер, халфа Буручага от „Нант" и нападателя Робер от „Монако". Отборът се разбил, стартирал с три загуби, уволнили Смерецки, дошъл Приморац, не им провървяло и с него. Станало така, че трябвало да победят „Марсилия", най-могъщия тим в Европа, за да не изпадне отборът.

„Кълна се в децата си, Гласман е измислил всичко - казал Буручага, автор на победния гол от Мондиал 1986, на сбирка на отбора след поражението от „Марсилия", където разисквали не играта, а интервюто на Гласман, в което той разказва за опита за подкуп. - Всичко, което говори той, е глупост. Той е лъжец, аз не съм бил с него в една стая!"

След няколко дни „Марсилия" спечелил Шампионската лига, а „Валансиен" отишъл на плейоф с „Кан". „Валансиен" загубил, а феновете скандирали през целия мач: „Гласман на телефона - Гласман на телефона! На 24 юни арестували Кристоф Робер - в градината на леля му намерили плик с пари. Продавач във валансиенски магазин за бутикови дрехи съобщил, че жената на Буручага купила дрехи за над 10 хиляди франка. Жан-Жак Ейдели упорствал три дни, но в крайна сметка признал, че е говорил по телефона с Гласман.

Собственикът на „Марсилия" Бернар Тапи поканил на ресторант в Лил главния прокурор на републиката, но той отказал и се оплакал на президента Франсоа Митеран. Тогава Тапи поканил в офиса си на Елисейските поля Боро Примрац и предложил половин милион франка, за да поеме вината за уговорения мач. Оттогава Тапи започнали да го обвиняват още и в опит за натиск над свидетели, но той не се предал и започнал да атакува Гласман чрез подопечния му вестник „Гол". Тапи заявил, че Гласман всеки месец губил на комар двойно повече, отколкото изкарвал като футболист. Истина бил само фактът, че на аукцион във Венсан Гласман купил кон и следил на хиподрума изявите му - той подал заявление за клевета в съда, но докато я разгледат, вестник „Гол" фалирал.