Не, г-н Борисов, БКП е партията на вашата младост

ПЕТЪР ЧОЛАКОВ*

Минавали ли сте напоследък по вечерно време по софийската ул. „Раковска"? Ако сте, ще видите красноречив символ: емблемата на НФСБ, които сега също се помещават в знаменателната сграда на №134, окъпана в светлина. А думите „Съюз на демократичните сили“ тънат в мрак. „СДС е нашата партия, когато бяхме малки и въобще не сме мислили, че ще занимаваме с политика.“ Това прочувствено признание министър-председателят Бойко Борисов направи на отбелязването на 30 години от учредяването на СДС. На пръв поглед, в думите на г-н Борисов няма нищо чудно. Изпосталелият син лъв бе „купен“ на безценица преди европейските избори тази година от ГЕРБ. Така партията на Борисов приши към себе си пазарен дял на традиционната десница. И по този начин ГЕРБ способства, както винаги го е правила, за разделението в този политически сегмент. Чрез този ход, чрез придобиването на „марката СДС“, сега ГЕРБ мога да говорят за Александър Йорданов (който стана евродепутат благодарение съвместните действия между ГЕРБ и СДС), за Петър Стоянов и прочие като за „свои“ хора. В крайна сметка е нормално също така г-н Борисов да отиде и да хвърли едно око на своите „инвестиции". И да ги окуражи, като в същото време, както си му е обичай, похвали себе си. Но идеологическата сплав между СДС и ГЕРБ е спорна. Особено ако лидерът на управляващата партия желае за пореден път да ни убеди в своя последователен антикомунизъм. Не, г-н Борисов, БКП е партията на вашата младост. Колкото и да повтаряте, че „комунистите са утепали дедо ви“, истината е, че баща ви е служител на МВР, а вие сте били последователно комсомолски секретар и член на БКП. Да не говорим за признанието ви, че Тодор Живков и Симеон Сакскобургготски са ви „като два университета“. Дори беглият поглед към други представители на „елита“ на ГЕРБ разкрива същите червени корени (Йорданка Фандъкова – редови член на БКП като учител; Менда Стоянова – член на БКП и партиен секретар на Окръжния народен съвет, Пловдив, и т.н.).

И все пак съюзът между ГЕРБ и СДС е закономерен. Защото синята идея беше изкривена, обругана и предадена от хора, които само външно, формално проповядваха „новите“ демократични ценности. А по убеждения и мотивация си останаха завинаги в бившия режим. Говоря за „троянските коне“, за агентите на Държавна сигурност в сините редици. Като емблематичния дантелен политик и конституционен съдия Георги Марков (впоследствие осветен като агент Николай от ДС), който сега е депутат от ГЕРБ. Същият – под познатата претенция, че брани демокрацията – днес хвали антилибералния Виктор Орбан, който е пръв приятел на Владимир Путин; сипе хули срещу Българския хелзинкски комитет (БХК), съдия Лозан Панов и пр. Изобщо, ако перифразирам класика: гербаджийството е старческата болест на комунизма.