Натурализацията представлява две основни неща - приемане на гражданство на чужда страна и усвояване на начина на живот на друг народ. През 1923 г. между България и САЩ е подписан договор, който влиза в сила през 1924 г. Договорът е за натурализация между България и САЩ. В него има клауза, според която всяка една от договарящите се страни може едностранно писмено да заяви своето желание за прекратяване на договора. И това го прави американската страна през 2002 г. и през 2003 г. този договор престава да действа. Една преписка между министерства в България гласи цитирано следното: „... За българската държава е възникнало международно-правното задължение да признава на натурализираните в САЩ български граждани американско гражданство и същевременно да се счита по отношение на тези граждани, че са загубили предишното си, тоест, българското си гражданство... По своята същност договорът... е договор за избягване на
двойното гражданство
В договора се съдържат материалните основания за изгубването на гражданството на една от договарящите държави при натурализиране в другата... “. Подписът е на тогавашния заместник-министър Жанета Петрова. Мнението на Драговест Горанов, тогавашен говорител на външното министерство на България, гласи, че „Българите в САЩ, които са придобили американско гражданство, продължават да бъдат български граждани. Ние смятаме, че този договор не се прилага автоматично, т.е. независимо че той е бил в сила през този дълъг период от почти 80 г., загубването и придобиването на гражданство не става по автоматичен път“, се казва още в позицията на България, изложена от говорителя Горанов. Един български гражданин от с. Бистрица, Софийско, заминава за Америка през 1915 г. Той се натурализира едва на 4 юни 1940 г., когато получава официален сертификат за натурализация № 4839603. Молбата на ищеца Стойо Крушкин е под № 14965. Документът е оформен изключително красиво, защото той е официален и на практика предоставя американско гражданство. Той е истинско ювелирно постижение, което по дизайн и шрифт силно наподобява изработката на американските доларови банкноти. Сертификатът съдържа подробна информация, както сега бихме казали, за биометричните данни на ищеца – цвят на очите
височина, тегло, цвят на косата
специфични белези, социален статус и произход.
И така на 4 юни 1940 г. Стойо приема американско гражданство, а по силата на тогава действащия договор между България и САЩ (от 1923 г., бел. автор.), той вероятно престава да бъде български гражданин. В миналото правителствата смятали, че желанието да принадлежат към повече от една нация е проява на нелоялност. Съвсем наскоро спират опасенията дали имигрантите могат напълно да се интегрират, ако те се придържат към първоначалната си националност. В САЩ приемането на закони, които толерират двойното гражданство, започва през 1950 г. Числата показват, че латиноамериканските имигранти в Северна Америка, които стават двойни граждани, имат по-големи успехи на пазара на труда, отколкото тези, които са се отказали от първото си гражданство за сметка на новото, което говори за икономическа асимилация, пише foreigner.bgvhod.com. Двойното гражданство не е проблем на правителствата, още по-малко пък на хората. Колкото и да е разочарован един човек от Родината си, едва ли ще е чак толкова, че да се лиши от първоначалното си, родното си гражданство. Ако той по своя воля е избрал да живее в друга държава, тогава просто може да има двойно гражданство, това е допустимо и дори е въпрос на достойнство.
Къде по света се допуска двойно гражданство
Гражданството се придобива по рождение – автоматично, при наличието на определени юридически изисквания, и чрез натурализация, в резултат на доброволни действия на лицата, в случай, че те отговарят на установените в закона условия. Българското гражданство по рождение възниква винаги в две хипотези – когато поне единият родител на лицето е български гражданин, или когато лицето, което не придобива друго гражданство по произход, е родено на територията на Република България.
Конституцията на България от 1991 г. не допуска лишаване от гражданство на български гражданин по рождение, пише bg-pravo.com. „Повече от половината държави в света допускат някаква форма или елемент на двойно гражданство“, сочи проучване, проведено от Института по миграционна политика в САЩ. Статистиката сочи, че страни като Хаити и Танзания най-късно са започнали да работят в тази посока. И дори Дания, където отдавна е едно от най-трудните места за признаване и получаване на двойно гражданство и където това се предоставя само на бежанци, които са родени с двойно гражданство или не са в състояние да се освободят от първото си гражданство, в момента обмисля да се движи в посока към приемане на тази световна тенденция.
