Три космически мисии потеглят да търсят живот на Марс през следващите седмици. В разстояние на дни една след друга сонди на САЩ, Китай и Обединените арабски емирства ще предприемат 7-месечното пътешествие, за да отговорят на въпроса, който занимава учените от десетилетия - има ли живот на Марс и дали някога е съществувал. „Мисиите през последните години показаха, че Марс не е мъртвият извънземен свят, за който го смятахме. Това се оказа планета, обсипана със стари езерни корита, изсъхнали речни канали и утаечен материал“, казва Рей Арвидсън от университета „Вашингтон“ в Сейнт Луис, цитиран от „Дневник“. „Преди милиарди години Марс е бил топъл и влажен. Сега ще разберем дали тези условия са довели до еволюцията на живот на Марс точно както на Земята и дали този живот продължава под повърхността.“ Мисията на САЩ, която ще започне в началото на август, ще включва спускането на нов роувър, наречен Perseverance, в кратера Джезеро/Йезеро, близо до древната делта на река. Роувърът
ще изследва скалите на кратера
и ще събира образци от почвата. Пробите ще бъдат прибрани няколко години по-късно от друга машина - Fetch, все още непостроения роувър на Европейската космическа агенция.
Пробите след това ще бъдат изстреляни към Земята, където се очаква да пристигнат около 2031 г. Събраният близо 500 г материал се очаква да разкрие признаци на живот в миналото на планетата. Perseverance също така ще тества първия хеликоптер на Марс и ще направи опит за извличане на кислород от въглеродния диоксид в марсианската атмосфера - като тест за методите, които биха помогнали на бъдещите човешки изследователи на планетата. Също толкова амбициозна, китайската мисия Tianwen-1 по същество е космически кораб „три в едно“, състоящ се от спътник, който ще обикаля около Марс, система за кацане и роувър, който ще търси вода и лед на повърхността. Китай наскоро придоби значителен опит в изпращането на кораби и роботи на Луната и сега предприема следващата логична стъпка с експедиция до Марс. Точните подробности за мисията обаче са оскъдни. Датата на излитане и мястото за кацане на Марс все още не са разкрити от китайците. „Нашият екип работи в центъра за полети в Уенчан в момента и всичко върви гладко“, е всичко, което Уанг Чи, генерален директор на Националния космически научен център (NSSC) в Пекин, разкри пред списание Nature миналата седмица.
„Амал/Надежда“ на ОАЕ
Мисията на Обединените арабски емирства „Надежда“ е първата, която потегли към Марс. Изстрелването бе предвидено за сряда (15 юли) на японската ракета H-2A, която ще излети от космическия център „Танегашима“ и ще бъде първата междупланетна мисия, извършена от арабска държава. Заради лошите метеорологични условия полетът бе отменен, но бе изпълнен в началото на тази седмица.
Корабът ще влезе в орбита около Марс в началото на 2021 г., което ще съвпадне с 50-годишнината от създаването на ОАЕ, и ще изучава подробно атмосферата на планетата. Сондата е снабдена с инфрачервен спектрометър за изучаване на марсианските облаци и прашни бури и ултравиолетови детектори за анализ на газовете в горната атмосфера на планетата. След това тези данни ще бъдат комбинирани и използвани за създаване на първата глобална метеорологична карта на планетата.
„Всички сме марсианци!“
Изстрелването на три мисии до Марс по почти едно и също време е забележително, но всичко зависи от небесната механика, обяснява астробиологът от Open University Сюзън Швенцер пред в. „Гардиън“. „На всеки 26 месеца орбитите на Земята и Марс се подреждат по начин, който прави сравнително лесно изпращането на ракета там. Тези прозорци продължават по няколко седмици и един такъв прозорец се отваря това лято“, каза тя. Предишни мисии - като Spirit, Opportunity и Curiosity - показаха, че Марс трябва някога да е бил по-топъл, но е бил обречен като люлка на сложен живот заради размерите си. Диаметърът на планетата е наполовина по-малък от този на Земята, което означава, че има много по-малко ядро в сравнение с това в центъра на нашата планета. Марсианското ядро е било разтопено, охладено и втвърдено преди милиарди години, а без него Марс вече не би могъл да генерира магнитно поле, което да защитава живота от радиацията от Слънцето, както прави магнитното поле на Земята. В резултат на това марсианската атмосфера и повърхностните й води са
били изгубени в Космоса
„Марс е сравнително малък и затова би изстинал по-бързо от Земята“, казва Швенцер. „Моретата, езерата и реките са се образували там, преди да са се появили на Земята, и така животът може да се е зародил на Марс, преди да се случи тук.“
Намирането на живот на Марс има значение, което надхвърля границите на Слънчевата система. „Все още не знаем как са възникнали първите репликиращи се метаболизиращи структури, които бихме нарекли „живи“, обяснява Кралският астроном на Великобритания Мартин Рийс. „Този процес може да е нещо уникално, което се е случило само веднъж в нашата Галактика - тук, на Земята. От друга страна, това може да бъде нещо често срещано и животът да е широко разпространен из Космоса.“ Има един ключов проблем, предупреждава Рийс. „Трябва да сме сигурни, че произходът на живота на Марс и на Земята са били напълно независими един от друг и това създава проблем - парчета скали от Марс, носещи живот, може да са достигнали Земята по време на зараждането на Слънчевата система. Този примитивен марсиански живот може да е заселил нашата планета. По този начин всички форми на живот на Земята, включително хората, всъщност биха възникнали на Марс. Накратко, всички сме марсианци!“
