сн. alle.bg
Уникален храм обсерватория крие брезнишкото село Гърло. Той е от ХIV-ХIII век пр.н.е. и е най-древният култов каменен градеж в България. Всъщност храмът е в кладенец, а кладенецът е бил използван в древността като обсерватория. Все още не е проучен напълно. Миналата година група от астроархеолози, геофизици и учени от БАН от още няколко области направиха опис на брезнишкото бижу, за да се допълни експертното становище за разгадаване на тайната му. Мегалитният обект е от световно значение, но се руши от иманяри. Малцина туристи го знаят и го посещават, но търсачите на съкровища вече са нанесли непоправими щети.
Кладенецът с обсерваторията е открит в началото на 70-те години на миналия век от археоложката Димитрина Митова-Джонова. Той е от късната бронзова епоха и е сравняван с културата на нурагите в Сардиния. Подобен храм има и там, но се смята, че е от IХ век пр.Хр.
Според учените куполът на храма, под който се е влизало, е бил отворен и при пълнолуние са се наблюдавали звездите в небето. Има и предположения, че при слънчево затъмнение е можело да се гледат небесните светила. В кладенеца се слиза по стъпала, които водят до малка кръгла зала със свод. Смята се, че това е храм на шумерския бог Енки - бог на подземните сладки води. Кладенецът се намира върху селище от къснобронзовата епоха. Проучването му в бъдеще ще даде много интересни детайли и информация, категорични са в експертното си становище археолозите. В района на кладенеца има желязна руда и фосили и каменните стени пищят, което го прави атрактивен за иманярите. Храм-кладенецът се намира между два други исторически паметника и това предполага, че при бъдещото им проучване ще може да се направи архитектурен и археологически резерват. В близост до храм-кладенеца има късноримска и вероятно елинистична крепост, а в подножието - римски лагер. Съществуват догадки, че храм-кладенецът е телескоп за наблюдаване на конкретна звезда или съзвездие от древните жреци - астрономи. Има научни твърдения, че космическият рефлекторен телескоп Хъбъл, който е изведен в орбита около Земята от НАСА и повече от 10 години изпраща научна информация на астрономите, в основата си работи на същия принцип като кладенеца от Гърло.
