Българите в САЩ загубиха един от доайените на общността – в събота, на 88 години, след дълго боледуване от рак ни напусна Пенка Френч. Тя беше президент на Българо-македонския национален образователно-културен център в Питсбърг, а също и един от най-големите радетели за съхранение на българските традиции. Госпожа Френч е свързана с българския център от много малка. Нейните родители, Злате Пенчев Йорданов и Диана (Данка) Ганчева, идват в Щатите през 20-те години на миналия век. Първоначално живеят в Ню Кясъл, Пенсилвания, където на 15 октомври 1930 г. се ражда дъщеря им Пенка. Малко след това се местят в Уест Хоумстед, Пенсилвания, недалеч от Питсбърг. Там бащата на Пенка Френч има пекарна. Още тогава в това градче има наша сравнително

голяма общност и български център, както и поне 30 наши пекарни

Пенка Френч и семейството й посещават културното средище, което тогава е известно под името Българо-македонска благотворителна организация „Отец Паисий“. Неин основател е македонският имигрант Ламбе Марков. Първоначално сбирките се правят в апартамента му, но през 1935 г. центърът се сдобива със собствена сграда на Осмо авеню. Основни дейности са училищни занятия през уикенда, вечеринки с песни и танци и празнуване на българските обичаи. Преди години Френч споделя пред местно американско издание, че прекарвала голяма част от времето си в центъра, посещавала училището и всички събития. Родителите й също са много свързани с това място, което е напълно разбираемо, защото по онова време почти целият социален живот на имигрантите се осъществява чрез подобни етнически клубове. Майката на Пенка Френч умеела да пее български народни песни и да танцува народни танци. Всеки, който се запознаел с нея, бил впечатлен и от ястията, които тя готвела, а също и от уменията й по ръкоделие и шиене. Всичко това тя умело успяла да използва в центъра. С харизматичния си характер тя лесно успявала да увлече и други членове да се учат на тези умения. Връзката между македонците и българите в района на Питсбърг през 30-те и 40-те години на миналия век била силна. В един момент тази сборна общност дори се превърнала в най-многочислената в цяла Америка и наброявала повече от 500 семейства. Дейността на българо-македонския център започнала от два клуба – мъжки и танцов. През 1941 г. жените в него също решили да направят свой клуб и го кръстили „Звезда". През 70-те години на миналия век Пенка Френч имала значително роля за обединяването на трите клуба. Завършвайки Дукенския университет в Питсбърг, Пенка Френч основала в него танцова формация „Тамбурица". В това начинание й помагал брат й Николай, а майка им Данка била кръстница на ансамбъла. Съставът изнасял концерти в САЩ и Европа. В началото на 70-те години на миналия век ансамбълът посетил и България.

През 1952 г. Пенка Френч сключила брак с Уилям Чарлз Френч, с когото имали три деца. Специално за BG VOICE най-малката дъщеря на Пенка Френч – Дебра, каза, че ще запомни майка си с отдадеността й към българските традиции. „Това, което беше най-важно в нейния живот, беше много просто – почитане на наследството от нейните родители, а именно българските им корени", сподели в този труден момент тя. "С това беше пропито всяко нейно действие – от отглеждането на нейните деца до работата й в центъра, та чак до дейността й на преводач за Държавния департамент на САЩ. Тя възпита у всички нас не само дълбока любов към България, но и стремеж да изпълним дълга си да не забравяме да казваме на други хора откъде сме и колко хубава е тази малка страна", каза още Дебра Френч Гормън. Тя разказа също, че е посетила страната ни, след като завършила гимназия, когато родителите й подарили на всичките си деца пътуване до Европа. „Тогава, през 1979-а, прекарахме по-голяма част от това пътуване в България и отидохме до родните места на баба ми (Твърдица) и дядо ми (село Гурково). Беше невероятно пътуване и винаги ще го помня", спомена с вълнение дъщерята на Пенка Френч. През 1956 г. танцовият ансамбъл „Отец Паисий" към центъра участва на първия фолклорен фестивал в Питсбърг и оттогава винаги присъства на този форум. През 1990 г. по инициатива на Пенка Френч формацията заминава за България и изнася концерти из цялата страна. Тогава в ансамбъла участва и Дебра. Тя си спомня, че за това завръщане в Родината е пътувала заедно с майка си, баба си, брат си и дори годеника си. Още в ранните години на своята дейност за българската общност в Питсбърг Пенка Френч се раздава докрай и дава нови и нови идеи за сплотяването й и за съхранението на традициите ни. И тя, също като своята майка, успява да увлича не само българи да членуват в центъра и да даряват средства, но и американци, и хора от други националности. „Това, което привлича хората в българската култура, е, че тя е изначало много заразителна и хипнотична, много ориентирана към семейството", казва Дебра Френч Горман.

Беше много борбена жена, истински лидер

Така описа Пенка Френч Полина Христозова, член на борда на директорите на центъра в Питсбърг. „Бях изненадана от нейната всеотдайност. Увличаше много хора в нейната дейност и имаше много американци, които помагаха на центъра", каза още тя. Пенка Френч е известна сред близките си като Патриша, Патси или Пат Френч, но тя никога не е забравила, че е българка. Известно е, че тя не се разделяла с гривната, която носи като подарък от майка си с картата на България, и с камъче, отбелязващо мястото на Твърдица. Дълги години тя е основна фигура в танцовите формации в центъра в Питсбърг, а също и ковчежник на организацията. През 80-те години на миналия век центърът се оказва в ситуация на длъжник на суми, непосилни за изплащане. Тогава госпожа Френч заедно с други хора от ръководството предлага преструктуриране на организацията. Така през 1995 г. Българо-македонската благотворителна организация „Отец Паисий“ става Българо-македонски национален образователно-културен център и от етнически клуб се превръща в модерна организация. Новият център е създаден изцяло с нестопанска цел и за негов президент е избрана Пенка Френч. Центърът наследява сградата и имуществото на предишната организация, която също продължава да съществува и приключва дейността си чак през 1999 г. Като президент Пенка Френч спомага новата организация да продължи да работи, без да изпада в дългове, да се възродят много от старите инициативи, да се създаде училище към нея с името „Отец Паисий“, в което първият учебен звънец бие през 2010 г. Освен това госпожа Френч активно оглавява дейности по събирането на средства, организирането на традиционните вечеринки, въвеждането на нови прояви, а също и по комуникацията с членовете и техните семейства. Тя инициира проекти за ремонт на фасадата на сградата на центъра и други проекти, а също и за обогатяване на прилежащия фонд и музей с български носии, бижута, книги, музикални инструменти и други ценни предмети. Танцовите формации в центъра стават три, като освен „Отец Паисий“ се сформират „Данка“ – за по-възрасни хора, и „Червените чорапки“ – за деца. „Хората я познаваха не само като директор на борда, но и като

огнена стихия, която беше способна да помете всичко пред себе си

но да стигне целта си, страхотно силен характер", сподели за Френч Надежда Наумова, член на борда на директорите, която я познава от 19 години. „За себе си съм щастлива, че макар и за кратко се познавахме", каза още Надежда. Подобни бяха и мислите на Пламен Кръстев, също член на борда и съосновател на училище „Отец Паисий“, част от центъра в Питсбърг. „Много силен, борбен, неуморен и трудолюбив човек, с много силен характер и всеотдайно сърце", каза той. „Познавам я от 25 години, много я уважавам като човек, помня я още от факултета по българистика в Софийския университет, преди да дойда в Америка. Тя правеше много за българската култура и за българската диаспора в Питсбърг, нейната дейност стигаше чак до столицата Вашингтон с участие на много фестивали. Цялото й семейство, цели четири поколения са свързани с това", допълни още Кръстев.

Освен културен деец Френч е била преводач както за Държавния департамент, така и за фирмите „Уестингхаус Илектрик" и „Алкоа". През 2010 г. тя издава антология от 109-страници с исторически преглед за българите и македонците в долината на стоманата в началото на ХХ век. Година по-късно българката е обявена от посланика ни във Вашингтон Елена Поптодорова за почетен консул на България за Западна Пенсилвания – титла, която Френч носи до смъртта си. Госпожа Френч е членувала и в борда на директорите на педиатричен център за деца, болни от рак.

Пенка поставя началото на инициативата „Супа сега!!!“

– припомниха ни и Пламен Кръстев, и Полина Христозова. Тя включва продажба на български и македонски супи в центъра с цел набиране на средства. Супите, които Френч въвежда в менюто, са от рецептите на нейната майка. Те трябвало да се приготвят като по онова време – с пресни продукти и традиционни подправки. Супите и днес са популярни сред българите и сред американците. Българката ще остане в сърцата на много хора и с помощта, която е оказвала на творци и танцьори, давайки им рамо да дойдат със стипендии да учат в Америка, а също и със съдействието, което е имала при осиновяването на деца от България. Едно от семействата, на които тя помага да осиновят дете, е Ед Марков, внук на Ламбе Марков, първооснователя на българо-македонската асоциация. Той бе неин президент от 1979 до 1995 г., а след това остава президент на остатъчната организация до 1999 г. „Ще запомня Патси, както я наричахме галено, като много щедър, много помагащ, много динамичен човек, който обича българската култура, България и Българо-македонския център", каза Марков. „Човек, който работеше с голяма страст за запазването на тази институция и цялата общност в района", допълни още той. Марков става президент на Българо-македонския национален образователно-културен център през 2017 г., след като Пенка Френч вече не е на поста от 2010 г. и за кратко той е бил оглавяван от друг човек. „Ние не сме кръвни роднини, но сме близки като семейство. Считам я за своя втора майка", допълни още Марков. Вместо цветя за поклонение роднините на Пенка Френч заедно с хората от Българо-македонския център център молят хората да дават дарения, които ще бъдат използвани за създаването на мемориална библиотека в нейна чест с името „Патриша Йорданов Френч".