Трима българи бяха задържани при нова ескалация на напрежението между България и Северна Македония в събота. Десетки наши сънародници, които се бяха отправили да положат венци за 151-та годишнина от рождението на революционера Гоце Делчев в Скопие, не бяха допуснати да пресекат границата на пункта Гюешево-Деве Баир, като властите в Северна Македония се оправдаха, че са повредени системите за проверка. Напрежението между България и Северна Македония не стихва Трима от тях бяха задържани „за нарушаване на обществения ред“, след като влязоха в конфликт с македонската гранична полиция. Те бяха освободени часове по-късно, като им е наложена глоба от 300 евро и тригодишна забрана да влизат в страната. Депутатът от „Възраждане“ в 48-о Народно събрание Ангел Георгиев е бил един от задържаните. Той каза, че е имало и удари от страна на граничарите. „Лично аз получих множество удари, като съм от най-малко битите“, каза той и добави, че ще обжалва решението на съда в Северна Македония.

Българското министерство на външните работи определи като „унизително и недопустимо спрямо българския народ и България“ отношението на Скопие в позиция, публикувана на сайта му. В същото време Северна Македония обвини България, че не е спряла определени хора да стигнат до границата. 4 февруари 2023 г. ще влезе в историята като датата, на която властите в Северна Македония, по крайно неубедителни причини и в нарушение на предварително дадените уверения, не допуснаха отдаването на почит към делото и живота на Делчев от страна на български граждани“, пише в позицията на МВнР. Напрежението между двете страни се изостри малко по-рано през януари, след побоя над българина Християн Пендиков в Охрид. Заради опасения от провокации на честването в събота, миналата седмица служебният министър на вътрешните работи Иван Демерджиев, заедно с председателя на Държавна агенция „Национална сигурност“ Пламен Тончев отиде на работно посещение в Скопие. Той получи уверение от властите там, че ще бъдат взети всички мерки делегациите да могат се поклонят пред гроба на Гоце Делчев „в мирна и спокойна обстановка". Те казаха, че няма да допуснат инциденти, но и „обиди към македонския народ и държава или поведение, което да смущава чувствата на македонските граждани“. Напрежението между България и Северна Македония не стихва Случилото се в събота МВнР определя като „неизпълнение на поетия ангажимент". Външното министерство осъди и „нежеланието за общо полагане на венци от делегациите на България и Северна Македония". Македонските официални гости се поклониха сутринта, а за българската делегация беше определен час следобеда. От партия „Възраждане“ заявиха намерение да отнесат въпроса до Европейския съд по правата на човека, както и да инициират срещи с председателя на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен и комисаря по съседството и политиката на разширяване Оливер Вархей. От партията смятат, че в настоящия си вид Северна Македония е „далеч от европейските ценности“. „Декларациите бяха, че всички български граждани ще бъдат безпрепятствено допуснати, за да почетат паметта на Гоце Делчев, това не се случи. Многократно заявих на моя колега, че подобен подход не демонстрира доверие и уважение, каквото си дължат двата народа“, коментира пък министърът на вътрешните работи Иван Демерджиев. Република Северна Македония сама блокира членството си в Европейския съюз, заяви пред журналисти в с. Илинденци, община Струмяни вицепрезидентът Илияна Йотова. По думите й преговорният процес не може да започне, докато българите не бъдат записани в Конституцията на Северна Македония с ясна гаранция за спазване на човешките им права. Случилото се около годишнината от рождението на Гоце Делчев не помага за деескалацията на напрежението между Скопие и София, коментира и посланикът на България в Република Северна Македония Ангел Ангелов в ефира за NOVA. По думите му равносметката от събота не е особено положителна. „В момента българите в Северна Македония живеят в страх“, каза Ангелов. Напрежението между България и Северна Македония не стихва Има голяма ескалация на радикалното говорене, в социалните медии основно, обясни той. И добави, че българската държава от месеци настоява македонските власти да вземат мерки. Лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов коментира, че Гоце Делчев е човек, който би могъл да е мост за дружбата между България и Северна Македония. На тази дата, когато ГЕРБ управляваше, с премиера на Северна Македония в Скопие бяхме заедно - това беше външна политика. Днес разбирам за забранителни списъци на хора и журналисти от страна на Северна Македония. Това е недопустимо, заяви лидерът на ГЕРБ. БСП възразява категорично срещу предприетите от властите на Република Северна Македония действия около честванията в Скопие на 151-вата годишнина от рождението на Гоце Делчев, заявиха в позиция от Изпълнителното бюро на БСП. От своя страна вътрешното министерство на Скопие излезе в декларация, в която казва че „въпреки изразената воля, България не положи достатъчно усилия да предотврати достъпа на радикално настроени лица до пункта „Деве баир". По този начин е дала възможност „на някои от тях да се държат агресивно, да обиждат и упражняват насилие спрямо представители на гранична полиция на Северна Македония“, пише в позицията. Напрежението между България и Северна Македония не стихва От министерството казват, че ще изпратят писмо до Европейския парламент, с което ще го информират и за „неуместното и обидно поведение на българския евродепутат Александър Йорданов в социалните мрежи“, пише още в позицията. В профила си във Facebook евродепутатът от СДС, влязъл с листата на ГЕРБ, пише, че „не съществува македонска нация“ и че Северна Македония дълго няма да бъде приета в Евросъюза. Напрежението между София и Скопие може да блокира или да забави присъединяването на Северна Македония към ЕС. През 2020 г. София наложи вето върху началото на преговорите на Скопие за членство вследствие на спорове за езика и историята. Ветото беше оттеглено, след като българският парламент одобри т.нар. френско предложение за решаване на спора. Северна Македония официално започна преговори с ЕС през юли. В рамките на споразумението беше подписан и протокол, в който беше описан механизъм за следене и идентифициране на престъпленията от омраза. Точно за това настояваше България. Шест месеца по-късно обаче механизмът все още не се прилага, казват експерти. „Възможно най-лошото решение би било въобще да разсъждаваме за връщане на ветото. Ветото не е тука има-тука няма. Ветото е изключително сериозен политически инструмент и реален напредък в отношенията между двете страни отбеляза неговото вдигане“, коментира пред BG VOICE проф. Анна Кръстева. По думите ѝ спазването на заложеното във френското предложение е най-същественото, което е свързано с правата на човека, с включването на граждани македонци и граждани с българско самосъзнание в Конституцията на Северна Македония. „Така че, с нормални, но изключително обвързващи политически механизми е защитена българската позиция“, категорична е тя.