сн. БТА
Тази седмица любителите на рекорди можеха да отчетат поне два - България бе сполетяна от най-силното земетресение с епицентър в страната от 1928 г. насам; жителите за първи път обсъждаха подобна природна стихия много повече във Facebook, отколкото по телефона или в околоблоковите пространства. Земята се люля със сила 5.8 по скалата на Рихтер, епицентърът беше на 24 км от София. След първия силен трус в нощта срещу вторник последваха още няколко вторични. Сеизмолозите очакват серията да продължи до края на седмицата с трусове около 3 по Рихтер и намаляващи. До редакционното приключване на броя на BG VOICE София, Перник и околните селища бяха разлюлени още около 20 пъти, но доста по-леко. От 1928 г., когато са двете апокалиптични земетресения - в Чирпан с магнитуд 6.8 и в Пловдив - със 7, на територията на България не е имало по-силен трус. А през 1917 г. тежки разрушения на София са нанесени от трус с 5.2 по Рихтер, но с по-висок интензитет, тъй като епицентърът е бил в самата столица и доста плитко.
Сегашното земетресение не взе жертви, но предизвика огромна паника, за която немалка роля изиграха и медиите, както и
лавина от емоции, която пък можеше да бъде проследена
в социалната мрежа. Веднага след първото разлюляване та чак до ранните часове на сряда почти всеки втори пост бе свързан със събитието. Все пак от "Пирогов" съобщиха, че оттам са минали над 60 души с оплаквания, свързани с труса - наранявания от стъкла и от паднали предмети, както и вдигнали кръвно от стреса. Материалните щети са минимални за подобно земетресение, като се изключат една напълно рухнала стара къща в Рударци, напукани стени на панелки в София и Перник и няколко съборени комини на отдавна изоставени фабрики. В Рударци хората от пострадалия дом успели навреме да се измъкнат навън и така се спасили. В Перник бе обявено дори бедствено положение и във вторник затвориха училища, детски градини, магазини, обществени сгради. В сряда местните власти отмениха мярката и дори не отложиха матурите, насрочени за сряда. Част от Радомир е останала без вода заради спукана от земетресението тръба, а там, където течеше, бе негодна за пиене.
Най-голям проблем земетресението предизвика не с щети, а с възможността хората да бъдат точно информирани какво и къде се случва. Веднага след стихията информацията, която медиите в България разпространиха, бе объркана и противоречаща си. Радиостанциите съобщаваха за 16-етажен блок 460 в "Надежда" и 19-етажен №231 в "Борово", които почти били рухнали. На първия се бил отлепил панел, вторият се е усукал от труса и хората трябвало да бъдат евакуирани.
Тази "новина" тече в ефира чак до обед във вторник
когато от Столичната община се сетиха да обяснят, че никакви подобни рухващи сгради няма. Конструкцията на блока в "Борово" не се била усуквала, а блокът в "Надежда" си бил с всички панели, само някаква мазилка се била откъртила. Силно преувеличени се оказаха и информациите за три пострадали блока в Студентски град - 50, 51 и 52. След като дори сериозните медии разказаха за "големите щети" там, към вторник следобед се оказа, че само в бл. 51 зеела пукнатина на носеща стена. Експерти по журналистика обясниха преповтарянето на подобни апокалиптични, но непроверени новини не с липсата на информация, а с желанието да се търси драматичност на обстановката на всяка цена там, където драма няма.
По-любопитно бе, че българите научиха каква е била силата на земетресението първо от Средиземноморския сеизмологичен център. БАН "се включи" часове по-късно. Сеизмолозите в академията обясниха това с влошилите се интернет връзки след труса.
За разлика от бавната реакция на БАН тази на премиера Бойко Борисов бе светкавична - той свика кабинета на спешно среднощно заседание. Освен чисто рекламния момент така и не стана ясно какви точно мерки ще се взимат при липсата на бедствие и пострадали. След заседанието финансовият министър Симеон Дянков успокои, че държавата ще има средства да покрие щетите там, където такива бъдат открити. От социалното министерство също тръгват на оглед за щетите, за да преценят кои семейства имат нужда от еднократна помощ.
Борислав Михайлов [email protected]
