Астрономическата зима настъпва на 21 декември в 15:59 GMT, съобщи Пенчо Маркишки, физик в Института по астрономия при БАН. Това е датата на зимното слънцестоене - най-късият ден в годината, траещ 9 часа, 2 минути и 41 секунди, изчислено за Астрономическата обсерватория на СУ в Борисовата градина. Съответно нощите около 21 декември са най-дългите в годината, с продължителност близо 14 часа и 58 минути за географската ширина на София, уточни физикът. На 21 декември Слънцето ще премине през точката на зимното слънцестоене в съзвездието Стрелец. На тази дата по обяд звездата кулминира най-ниско над южния хоризонт - на височина едва 24 градуса. В началото на зимата Слънцето не се издига високо над хоризонта, което всъщност е физическата причина за настъпването на зимата в Северното полукълбо на Земята, обясни Маркишки. След 21 декември денят ще започне да нараства, отначало незабележимо - едва с по няколко секунди на ден. "Например на 22 декември денят ще трае 9 часа, 2 минути и 43 секунди, а на 23 декември - 9 часа, 2 минути и 49 секунди. Продължителността на дните нараства най-бързо около датата на пролетното равноденствие 20 март - с почти 3 минути на всеки следващ ден. Такъв обаче е и темпът на скъсяването на дните около датата на есенното равноденствие 22 септември", припомня физикът. Разликата в продължителността на дните е най-голяма на датите на зимното и лятното слънцестоене. На 21 юни тази година денят траеше 15 часа, 19 минути и 39 секунди за София, т.е. с близо 6 часа и 17 минути повече от деня на 21 декември. Тази съществена разлика всъщност е причината за въвеждането на лятното часово време - още през 1916 г. в Европа с цел пестене на енергия и в опит за по-ефективно използване на дългите летни дни, припомня Маркишки. Денят на декемврийското слънцестоене бележи и началото на летния сезон в южното полукълбо и най-дългия ден в годината. Единствената утеха за тези от нас в северното полукълбо е, че от този момент нататък светлите часове на деня стават все по-дълги, докато започваме изкачването към пролетта.