Душа на компанията някога
Това е една история толкова невероятна, че ви е простено, ако първоначално се усмихнете невярващо. Но е истинска. Дори през тази година ще я гледаме и на филм, направен специално по разказа на главния герой в нея. Той имаше всичко, което може да има една бразилска футболна звезда. Контракти с най-големите клубове, пари, слава и много момичета. Всъщност, липсваше му само една от характеристиките на типичния идол на футболна Бразилия - нямаше качества да играе футбол. Със сигурност това е най-великата история за измама за всички времена във футбола.
Това е историята на Карлуш Енрике Рапосо, наричан - тоест нарекъл сам себе си Кайзер. Не я знаете? Ето ви я тогава - и не се смейте, защото това наистина се е случило. Знаем, че във времената на интернет, twitter и всичко останало, което знае всичко за всичко, това е невъзможно да стане. Но невинаги времената са били такива, нали?
В юношеските си години Карлуш Енрике има талант, играе в „Ботафого" още от 10-годишен, после и в академията на „Фламенго". Все пак през 1979-а, когато е на 16 г., подписва първия си професионален договор. След проби го харесва мексиканският „Пуебла". Грандът обаче бързо го отхвърля, без да му даде шанс в нито един официален мач. Изиграва две-три контроли и тренира около 3 месеца с тима. Просто не става за първия отбор. Кайзер обаче не се отказва. Кариерата на професионален играч е твърде изкушаваща. „Като всеки друг във футбола в Бразилия аз идвах от много бедно семейство - разказва Карлуш в интервю за вестник „О'Глобо" през 2011-а. - Знаех си, че най-лесният начин да изкарам пари и да си осигуря добър живот е футболът."
След като качествата не са достатъчно добри, идва артистизмът. Кайзер създава план в главата си как да продава добре своята история на клубовете. Тогава системи за скаутинг, дигитални бази със статистики или богати видеоматериали липсват в играта, особено в Южна Америка. Гледат те и ако си добър, започваш да играеш. И нещата започват да се подреждат. По това време Карлуш е симпатяга с дълги къдрави коси - модата на бразилските футболни идоли. Сприятелява се в дискотека в Рио с някои от тях като Ренато Гаучо и Карлос Алберто Торес. Физически изглежда внушително и те го препоръчват на „Ботафого", а той прави уговорката, че му трябва време да влезе във форма.
Нататък кариерата му минава по един и същ сценарий - договори за 3 до 6 месеца, като в първите два „си връща формата". Като дойде време да покаже какво наистина може, се хваща за мускул, сухожилие, ахилес, бедро... Контузия. Още месец-два (пак припомняме - тогава няма модерните технологии за изследвания) е в отбора, контрактът изтича, човекът си е взeмал заплатата и си заминава. Най-големият му удар е след „Ботафого", където веднага разбират, че този не е футболист, но вече са му предложили договора за половин година. Тогава Кайзер измисля големия си фокус. Пуска версията (пак сред приятели от компанията за партита, все футболисти), че е играл в Аржентина за „Индепендиенте". „Някакъв агент на име Алехандро ме заведе там, приятел на Хорхе Буручага (голяма звезда тогава). Играех, но ме излъгаха с парите..." Обаждане до Аржентина би убедило всеки, че е така. Карлос Енрике наистина е играл в „Индепендиенте" и то в много силен период - печели с този тим Копа Либертадорес и Междуконтиненталната купа през 1984-та, но е... друг човек. Онзи е аржентинец със същото име. Но как, по дяволите, да задълбаеш и да провериш това, след като всичко съвпада. Кайзер има визитка на шампион на Южна Америка, споделена ей така, подхвърлена на приятели уж случайно. Те я преразказват във футболните среди и лъжата става достоверна история. Повторена толкова пъти... Има дори снимка, която вади от портфейла си небрежно - фотос на шампиона на Южна Америка и света! Но на нея го няма, разбира се. Има един-двама, които по физиономия и дългите коси малко приличат на него. Но кой ще ти се вгледа в един фотос, голям колкото длан.
Историята му осигурява контракт във „Фламенго" - огромен клуб за Бразилия, но и там бързо виждат качествата му. Тоест - липсата на такива. Изчакват 2-3 месеца адаптация, 2-3 месеца „контузия"... Преглъщат, че са платили 6 заплати на измамник. Но във визитката му вече пише: „Пуебла", „Ботафого", „Фламенго". Няма Уикипедия, няма интернет, за да разбереш, че не е играл и един мач. И с тези имена напред Кайзер прекосява океана и пристига в Европа. След световното първенство в Мексико, където всички изумителни като класа бразилски национали приличат на външен вид на него, го взема новакът във френския елит „Газелек аячо". Корсиканците си мислят: Този нападател е бразилец, идва от „Фламенго" и „Ботафого". Шампион с „Индепендиенте". Еха.
На представянето му идват над 2,000 фенове, а Кайзер отново е подготвен. Вместо да стреля по вратата с 20-те топки, които му дават, той ги рита в тълпата, целува емблемата на екипа, снима се и се прегръща с феновете. Веднага става любимец, естествено. Местните вестници пишат: „Идва голям шампион!"
Отново няколко месеца без официален мач и - довиждане. Пак с тлъста сума, прибрана от този клуб. По това време обаче познанството му с футболни звезди у дома е довело и до приятелства с журналисти в Рио, а един от тях се включва в играта. В един от вестниците се появява голяма статия за Кайзер, в която се описва как нападателят е бил головата машина на „Аячо", топ реализатор на тима през последните 3-4 сезона. Никой дори не си прави труда да проверява, толкова са назад с информациите и технологиите клубовете в Бразилия. И Карлуш има нов отбор - „Бангу". Още от първия ден става любимец на собственика милионер Кастор де Андраде, защото е двойник на Ренато Гаучо - народния любимец на Бразилия по това време, заедно със Зико и Сократес. Освен това двамата с Ренато са приятели - поне така казва Кайзер. Как да не му повярваш? Всъщност, тук за първи път той не лъже... поне не много. С Ренато наистина се знаят добре и са празнували много пъти в общи компании по нощните клубове на Рио. Измамникът се облича като идола, за да са още по-еднакви, освен че физически прилича на него. Често дори ги бъркат, толкова голямо е сходството в лицата.
Години по-късно Гаучо разказва велика история, която Кайзер е спестил при своите мемоари. Суперзвездата е поканен като ВИП гост на откриване на нов клуб в Бузиос, който е направо на плажа. Но на входа го спират с неговата компания и им отказват да ги пуснат. „Бях шокиран, поканата ми гласеше, че имам цяло сепаре за мен и моите хора - разказва през смях Ренато. - А охраната ми каза, че не мога да вляза и не съм Ренато Гаучо, защото той вече е вътре!" Естествено, там е Карлуш Енрике-Кайзер, който седи с три девойки в сепарето и поръчва шампанско на сметката на собствениците на дискотеката, които греят от щастие.
Та да се върнем на „Бангу". Босът Де Андраде наистина има слабост към новия нападател, но след 3-4 месеца вече е бесен, че той не играе, а само тренира и има мускулни проблеми. Иска да влиза на терена и нарежда на треньора да го пусне в следващия мач. При 0:2 Кайзер загрява и трябва да се появи на игрището, а от трибуните феновете освиркват отбора за слабата игра. Ужасен момент да разберат, че ако тимът не играе добре, какво остава за този човек, който сега влиза в игра? Но и тук уникалният тип намира решение за секунди. Вместо да отиде на тъчлинията за смяна, повикан от треньора, Карлуш тръгва към трибуната с торсидата на „Бангу" и започва да отправя жестове. Феновете полудяват - този им се кара, че освиркват отбора! Един запалянко нахлува на игрището, а Кайзер се сбива с него и понеже е силен физически, го сваля на земята. Треньорите и полиция го прибират в съблекалнята. Босът влиза гневен, но нападателят през сълзи му обяснява, че са псували именно президента Де Андраде, а той е опитал да защити името му. „Разказах му история, която ми дойде отвътре - спомня си днес Кайзер. - Казах на шефа, че имах един татко, но Господ ми го отне рано, сега имам втори, който е добър с мен въпреки контузиите ми, не можех да оставя тези хора да го ругаят. Той ме прегърна и седна до мен развълнуван."
Такива са бразилците. Емоционални и с меки души.
Карлуш Енрике получава нов шестмесечен договор за награда - това е най-дългият престой в кариерата му. И дори играе един мач - 10 минути като резерва в края! Това е единствената му поява на футболното игрище в професионален мач, а кариерата му продължава 12 години.
След „Бангу" идва „Флуминензе", където за първи път разкриват измамника, преди да му изтече договорът. Роландо Торес, тогава играч, а днес треньор на тима, забелязва номерата на готиния тип, когото иначе всички харесват като компания заради чувството за хумор и купонджийския характер. „Направи ми впечатление, че той непрестанно говори по един телефон до стадиона - разказва Торес. - Ходеше там преди тренировка, говореше с някого на английски, испански, френски... Чудех се - всеки ден ли води международни разговори? Скъпичко е. Веднъж изчаках да спре да говори, вдигнах слушалката и разбрах, че този телефон изобщо не работи! Той е искал да си мислим, че говори с агенти, с клубове... Създаваше си имидж." Роландо казва и на останалите в отбора, но крайна реакция срещу Карлуш няма. Момчето си е пич, заобиколен е с готини девойки, вечер знае най-добрите места за купони в Рио. Само дето не е добър на игрището. И тук - след 6 месеца, идва раздяла без нито един мач.
Но това не спира най-великия нападател в историята на футбола, който никога не е бил никакъв нападател, да подпише с „Вашку да Гама" на крилете на репутацията си и богатата вече визитка. Така прави „голям шлем" в Рио: „Ботафого", „Флуминензе", „Фламенго" и „Вашку". Четирите най-големи клуба на града! Тази невероятна история завършва с престой в американския новосъздаден клуб „Ел пасо сиксшуутърс", а накрая Кайзер „окача обувките" през 1990-а във втородивизионния „Америка" (Рио де Жанейро). Нивото е паднало, да... Не е някой от грандовете.
За близо 12 години „нападателят" подписва професионални договори с 8 клуба, 3 от които чуждестранни! Играе 10 минути, печели доста добри пари, „има стотици хубави момичета, които обичат футболисти" - по собствените му думи, и си живее живота като звезда. За него се пишат статии - например след престоя в „Аячо", а той не е вкарал топката във вратата през живота си в професионален мач.
В последните години Карлуш Енрике (все още всички го наричат Кайзер) основно разказва историята си за медии в Рио и Южна Америка, живее в къща на плажа и помага на приятели в голяма фитнес зала наблизо. Всички се смеят на историите му, никой не го ругае, че е лъгал клубове, босове, треньори и играчи. Остава си симпатичен, хората не го приемат като някой измамник, а като майтапчия.
„Те са провалили толкова талантливи футболисти, аз бях отмъщението", шегува се готиният тип, който остава душата на всяка компания и днес, когато вече е на 55 години.
