Баба Мария вече година се скита по варненските улици с чашка в кокалестите ръце
Първомайските празници за повечето хора са време за почивка, за планирани излети, други търсят духовни развлечения или просто усамотение. Свързваме ги и с идващото лято и оттам хората казват „да се хванем за зелено". И ако за едни празничните дни са повод да се видят с роднините, да покарат колело с децата си и да запалят свещ на гроба, за други това е време, когато в разпусналото се гъмжило на големия град останалите са по-жалостиви и по-лесно ще им дадат милостиня. „По 5, по 10, по 20, а понякога дори по 50 стотинки ми пускат хората", разказва 81-годишната баба Мария. Жената трети ден стои до катедралата във Варна с надеждата, че на празници се развързват кесиите не само в магазините, но и пред несретниците. „Дават хората, но трудно", казва жената. Край нея до църквата са се наредили още трима, които търпеливо протягат ръка. Вече повече от година баба Мария преживява от просия. „Пенсията доникъде не стига - нито за наема, нито за лекарствата", споделя женицата. Иначе целия си живот е прекарала във Варна. Има две деца - синът й е болен и вместо тя да разчита на него, се получава обратното. „Дъщерята, тя ме подреди така да прося", проплаква старицата. По думите й преди година си счупила крака и останала в болницата. Нейна роднина отишла при нея и под предлог, че са й необходими документи, за да може да й взима пенсията, докато е болна, успяла да продаде апартамента й в жк "Аспарухово".
„След това ме оставиха в една къща в Падина (село, недалеч от Варна в община Девня - бел. ред.). Ама тя съборетина, без стъкла, отвсякъде духа - не мога там да живея и така се върнах във Варна и почнах да прося, защото парите за нищо не стигат", разказва жената. В дом за стари хора поне ако я били оставили, по-добре щяла да се чувства.
От църквата само ни гонят
„Когато дойдох тук за Великден, от църквата нищо не ни дадоха. Ама как ще ни дадат, те излизат и ни гонят, за да не просим пред портата на храма", казва баба Мария. Иначе останалите, по-млади просяци и клошари, не я закачат, не й се бъркат. И все пак старицата, подпряна на охлузените си патерици, неспособна дори да приседне на пейките пред църквата, е по-встрани, да не я виждат много-много.
И докато жената оплаква съдбата си пред поредния непознат, решил да пусне няколко монети в малката пластмасова чашка, стисната в кокалестите й пръсти, ромче надава вой. „Бабо, бабо, бягай, че ей - ги там полицаите", нетърпеливо я приканва момчето. „Те няма да я набият, ама като я гонят оттук, тя много вика и се сърди", обяснява тийнейджърът. Баба Мария обаче не му обръща внимание, защото в момента й е по-важно, че си е намерила събеседник - един случаен непознат, който ще й осигури хляба за довечера.
Старите обувки от скрина - за продан
„За зелено", но събрано от градинката - лапад, нарциси и магданоз, се налага да се хванат и десетки други възрастни, чиито пенсии стигат за сухия хляб, но със сетни сили въртят мотиката в двора не само за да си осигурят манджицата, но да остане и нещо за продан. Покрай кантарчето, което може да ползвате за десет стотинки, са подредени всевъзможни отгледани в дворчето зарзавати и цветя, които съшиват бюджета на пенсионерите. За съжаление обаче на стотинките от кантарчето се надяват не само те - онеправданите остарели българи. Млад мъж, на около 35 г., и той е наредил стоката си пред тоалетната в подлеза до катедралата. Вместо зарзавати и буркани човекът е изложил чифт мъжки и чифт дамски запазени и излъскани обувки от онова време, когато мъжете са важничели, обути в бели патъци с връзки и ток. Дали този „търговец" е един от безбройните безработни, произведени от нескончаемата българска криза, или пък използва почивните дни, за да припечели нещо допълнително - човекът не е излязъл на улицата от хубаво, а от нямане. И въпреки това намира сили да се усмихне, защото нуждата от хляб е притиснала мнозина и въпреки че е несправедливо, има достойни хора, които предпочитат неудобството да продаваш на тротоара нарциси и обувки, но да знаеш, че си честен, отколкото да избереш другия път.
Така че днес, когато минавате покрай някого от старците, извадили на улицата кофичката с домашно отгледани зарзавати и цветя, не ги подминавайте, сякаш са прокажени, а си купете букетчето за няколко монети от тях.
Юлия Георгиева, "Народно дело"
