Турция спечели европейски сребърен медал на 4 х 100 м с двама ямайци, азербайджанец и само един истински турчин спринтьор
Яна Касова
Турция спечели пет медала от Европейското първенство по лека атлетика през миналата седмица. Но те могат да се припишат и на Куба, Ямайка, Азербайджан и Кения. Единственият роден в Турция атлет, който се окичи с медал, беше Йъгътджан Хекимоглу, който правеше компания на двама ямайци и един азер в щафетата 4 х 100 м. Още дузина атлети от Африка и Карибския регион заслужиха отличия от първенството за различни държави из Европа.
Когато излезем от Европа, положението с трансфера на атлети става още по-масово. Изключително талантливите бегачи от бедните Кения, Етиопия и Еритрея, където и конкуренцията е изключително голяма и за да влезеш в националния тим, трябва да победиш топ бегачите на света, често се изкушават да сменят националността си. Правят го и за пари. Бахрейн и Катар щедро харчат за натурализирането на чужденци, а опитни скаути лесно селектират таланти от африканските държави. Атлетите от САЩ, където също конкуренцията за националния тим е умопомрачителна, търсят гражданство от Карибските острови на предците си. Колкото атлети дава САЩ обаче, почти и толкова взема. Страната е атрактивна за мигрантите и често африкански бегачи искат американско гражданство. Кубинците също правят всичко възможно да се откъснат от ограниченията, които им се налагат на Острова на свободата. Спортистите не могат да сключват индивидуални договори за реклама, хонорарите им от комерсиални турнири преминават първо през федерацията. Затова и атлетите сами търсят бягство в Европа, най-вече в Испания, Италия и Португалия.
За да се намали злоупотребата с покупката и трафик на атлети, от Международната асоциация на атлетическите федерации (ИААФ) замразиха всички молби за смяна на националност през февруари 2017 г. Специално сформирана група разработи нови правила за промяна в гражданството и ги обяви в края на юли. От началото на август процесите за разглеждане на молби за смяна на състезателната държава отново са в сила. Новите правила обаче са много по-тежки.
Досега един атлет можеше да се състезава за нова държава, след като две години не е представлявал националния отбор на досегашната си. Ако федерацията, към която първоначално е членувал атлетът, даде разрешение, срокът спадаше на година. Сега обаче има минимален 3-годишен период на изчакване, преди даден атлет да може се състезава за нова страна. Ще бъдат изисквани доказателства, че новата държава предлага пълно гражданство и свързаните с това права. Също така един атлет ще може да смени националността си само веднъж в състезателната си кариера. Трансфери за атлетите под 20 г. няма да се извършват. Със статут на бежанец или статут на убежище и разрешение за пребиваване в страната състезател ще може да кандидатства да представлява новата държава, но отново с престой от 3 г.
„Стана ясно, че след редовните и многократни прехвърляния на гражданство, особено от Африка, правилата не са подходящи, коментира старите норми президентът на ИААФ Себастиан Коу. - Те не осигуряваха необходимата защита за отделните спортисти, а и бяха удобни за злоупотреби."
„Това, което наблюдаваме през последните години, е пазар на едро за талантливи африкански бегачи, предлагани за наддаване, коментира членът на ИААФ Хамад Калкаба Малбум, който оглави работната група за промяната на регулацията за трансфера на спортистите. - Правилата се манипулираха в ущърб на доверието в атлетиката. Много от засегнатите спортисти, най-вече които са прехвърлени в ранна възраст, не разбират, че губят националността си. Някои бягат за конкретна държава, но не са граждани на тази страна и в края на кариерата си нямат бъдеще."
„Има държави, които имат стратегии как да привлекат спортисти от други страни с големи суми пари. Но веднага след като престанат да бягат, новите им страни нямат нищо общо с тях, коментира Блейк. - Ямайската федерация подкрепя новите правила, тъй като защитават федерациите и спортистите. В Африка, особено етиопците и кенийците, които преминават към страни като Бахрейн, те не са граждани. Те получават паспорт, който им позволява да се състезават, но ако загубят възможността да бягат, паспортът се анулира. Така че новите правила защитават атлетите от държави, които просто се интересуват от печеленето на медали на всяка цена."
През последните години няколко ямайски атлети преминаха в Турция. Уинстън Барнис вече се казва Емре Зафер Барнис, а Джак Харви е Джак Али Харви. Те са в основата на щафетата 4 х 100 м на южната ни съседка, а Харви спечели два медала на 100 м от последните две европейски първенства. В южната ни съседка двата клуба ЕНКА и „Фенербахче" имат финансовата възможност да привличат чужди атлети, с които да подсилват отборите за европейското клубно първенство, където неизменно са в призовите позиции. Те имат и ресурса да предложат смяна на гражданство на чужденците си, за да освободят двете позволени места за нетурски състезатели в тимовете си. Веднъж получили турско гражданство с усилията на клубовете, и самата федерация не пренебрегва силната подкрепа за селекцията си.
Над 300 състезаващи се в момента атлети, най-вече африканци, са със сменено гражданство. Повече от 30 родени в Кения бегачи представяха други държави на Олимпийските игри в Рио през 2016 г. От тях Рут Джебет спечели 3000 м стипълчейз и даде първата олимпийска титла за Бахрейн. Юнис Кирва донесе на петролната страна сребро от маратона. Пол Челимо спечели второ място на 5000 м за САЩ
Джебет, която в момента е разследвана за употреба на допинг, триумфира в Рио на 20-годишна възраст. Тя облече потника на Бахрейн, когато беше на 16 г., заради пари. Според мениджъра й Грегъри Колонзо от Бахрейн са платили на Джебет $500 000 за олимпийската й титла. В Кения премията е $10 000.
„Откакто замина за Бахрейн, тя ми построи къща, купи ми две крави и земя, споделя бащата на Джебет Джоул Ситиеней. - Щастлив съм, защото вече не живея в сламена колиба."
Не всяка сделка е така благоприятна за спортистите и новите правила се насочени към протекцията на атлетите, но и към това да не се нарушава конкурентната среда посредством сделки с нечисти намерения. Въпреки всичко няма атлет, който официално да се е оплакал от условията, които е намерил в новата си страна, и да е съжалил за решението да спре да представлява Родината си. Негативните коментари са от феновете на спорта, които не подкрепят „изкуствени" победи, или на самите спортисти, недоволни от „трансферирани" конкуренти. В глобалния свят, в който живеем, е неизбежно хората да се придвижват там, където смятат, че могат да намерят благополучие. Но да се продават хора на предложилите най-висока цена, които, след като не могат да бъдат използвани, са изоставяни, е нещо, което трябва да си остане в историята. Парите в световния спорт обаче диктуват всичко, така че битката няма да е лека.
