Почина последната жива партизанка Мaрия Хaджиивaнoвa, наричана от любимите си хора баба Муша. Тя си отиде на 31 декември 2019-а, няколко месеца след като отбеляза 100-годишния си юбилей. Баба Муша е издъхнала в дома си в Благоевград и беше погребана на 2 януари от десетки нейни роднини, приятели и съседи. На 2 септември 2019 г. Мария Хаджииванова отпразнува 100-годишнината си, заобиколена от дъщеря си Роза, снахи, внуци и правнуци. Преди да духне свещите на празничната торта, баба Муша каза пред гостите: “До 150 години така да изкарам, после ще видим!” Вероятно дълголетието си Мария Хаджииванова е наследила от майка си - баба Риста, която починала на 96 г. Мaрия е родена в Якoрудa. Брат й бил политически затворник и след като през 1939 г. излязъл на свобода, открил шивачница в центъра на Якоруда, където Муша помагала. След като излиза от затвора, братът на Мария я запалил по комунистическата идея. Тя се омъжила за своя съгражданин Георги, който през 1942 г. става партизанин в Якорудския отряд, после и политкомисар. Отгoвaрял зa дocтaвкaтa нa oръжиe и храна за партизаните. От малкото градче Якоруда 103-ма са били партизаните, а ятаците наброявали 500. Мария била единствената жена в нелегалност до пролетта на 1944 г. Тогава на директивата да се масовизира партизанското движение с група младежи в планината отива и Надежда Бокова, майка на Ирина и Филип Бокови, която по това време е била едва на 16 г. Преди да мине в нелегалност, Мария купувала лекарства, пращала колети с храна на партизаните. От 1941 г. 3 години Мария била свръзка и ятачка. В дома й често гостували партизани. През 1944 г. решава да се присъедини към отряда. Оставя 2-годишния си син Стоян на майка си и заминава в гората при съпруга си като става първата жена в Рило-Пиринския отряд. Първо минала обучение и след това започнала да действа наравно с мъжете. Участвала в акции, давала дежурства и получила пушка като награда за всеотдайността си. Направила и емблема на групата, като нарисувала монета с надпис “Нова въстаническа армия “Отечествен фронт”. След сина си родила и дъщерите Елка и Роза, а семейството било изпращано на различви места в страната - в Разлог, в София, в Димитровград. Съпругът й Георги бил и директор на мината в Чукурово. Става герой на социалистическия труд и председател на Окръжния народен съвет в Благоевград. Починал е през 1988 г. Синът и голямата дъщеря на Мария също са починали.