Ако човек се разходи из българския Facebook ще види толкова много експерти по американска политика, предизборни стратегии и познавачи на избирателната система в САЩ. Още по-впечатляващо е емоцията и вдъхновението, с което тези хора пишат по изброените теми. Ентусиазмът им може да съперничи само на тяхната „експертиза“. Както написа един потребител в една от популярните български групи в САЩ – получих три лайка на моята обява за сметка на десетките коментари и реакции на пост за изборите в САЩ. А друг в същата група отбеляза, че повечето хора, коментиращи разпалено американската политика, всъщност не живеят в САЩ.
Разбира се, и тук сигурно ще обидя мнозина, но повечето нямат идея за какво говорят. Тоталното неразбиране на американската политическа система (която е доста сложна) е очевидно. Отдалечеността от фактите е смущаваща. Но по-смущаващото е, че тези хора пишат в социалните мрежи, но не гласуват. Тези, които имат право в САЩ, масово не го правят нито на американските, нито на българските избори. Тези пък, които се плюнчат от България по американските теми, не отиват до урните там.
На 27 октомври България отива за седми път на избори в рамките на три години. И всеки път все по-малко от нас дават своя глас. Силни сме в социалните мрежи, но не и на реални действия. Така и протестираме срещу неправдите – със статуси и коментари, но не на площада.
Гражданската позиция е важно нещо. Но е по-добре да бъде изразена чрез действие – с гласуване, с дарение за кампанията на кандидата, когото подкрепяме, с доброволчески труд или дори да се кандидатираме за пост.
Факт е, че българската общност в САЩ не участва в политическия живот на страната – нито на местно, нито на федерално ниво. По време на дебата между Камала Харис и Доналд Тръмп тя се обърна към избирателите поляци в Пенсилвания. Направи го не само защото са много, а защото са и активни. Ние оставаме невидими за политиците и институциите в тази страна.
Дори в района на българско Чикаго не сме имали кандидат - дори за съветник в някое от предградията където това се решава с няколко хиляди гласа. Не сме имали кандидат за кмет, за щатския Конгрес, а за федералния – само един Крис Досев, чийто баща е българин. Той може и да не успя два пъти да се пребори на вътрешнопартийните избори на републиканците във Флорида, но поне опита. И не се отказа от първия път.
През април 2022 г. близо 40 представители на българските бизнеси и организации с нестопанска цел от района на Чикаго поеха инициатива за излъчване на наши представители, които да се кандидатират за участие в предстоящите местни избори. Намеренията бяха в предградията, населени с най-много сънародници, като Шилер парк, Елк Гроув, Дес Плейнс, Шамбург, Маунт Проспект и Арлингтън Хайтс – да бъдат излъчени подходящи представители на общността, а сред живеещите в тези райони да бъде проведена разяснителна и информационна кампания, която да популяризира идеята и да представи самите кандидати. Целта е българите да намерят своето място и в управленските местни структури и да защитават своите интереси. Повече от две години по-късно резултат няма. Това си остана поредната среща-говорилня, от която не произлязоха реални действия. Също като писането на коментари във Facebook.
Прочети още
Нашето мрънкане във Facebook така и не успява да се превърне в реални действия. Дори това да са типичните за нашата общност дрязги, разцепления и скандали. Но това е също част от политическата игра. Въпросът е да започнем да я играем. Иначе няма как да научим правилата. И винаги ще сме извън нея.
Хубав уикенд,
Ясен
[email protected]
