Николас Кауфман, „Интелинюз“
Преди малко повече от десетилетие България се присъедини към Европейския съюз с надежди за по-добро бъдеще. Хората излязоха да празнуват по улиците в деня на присъединяването, мечтаейки за една модерна и прогресивна страна, която да загърби комунистическото си минало. Реалността обаче се оказа твърде различна. България не се справи с изчистването на петната от Съветското управление. Корупцията и непрозрачността причиниха големи разделения, а мафиотският елит запълва празнината, останала след Москва. Страната е трудно място за правене на бизнес и опасно за политическите дисиденти. Но сега България достига повратна точка. Новината за убийството на журналист, макар че престъплението изглежда не е свързано с нейната работа и че извършителят е бил под влиянието на алкохол и наркотици, обиколи световните медии и повдигна проблема за свободата на словото в България. Междувременно драстичното изтичане на чужд капитал от страната предвещава икономически хаос, а популистите демагози яростно се борят за властта. Ако България не се прочисти, мечтите на нейните граждани за Европейския съюз може да бъдат разбити. Икономическите цифри вече показват една лоша картина. България е най-бедният член на ЕС – тя има най-ниската средна заплата в ЕС (575 евро на месец), най-ниската минимална заплата (260 евро на месец) и най-ниската средна пенсия (190 евро на месец). В резултат на това повече от 40% от българите са поставени в риск от бедност и социално изключване – това са проблемите, които членството в ЕС трябваше да разреши. Проблемът не е, че в България няма пари. Просто голяма част от тях се държат от малка група влиятелни бизнесмени с връзки в подземния свят. Тази разнообразна група от хора включва такива като най-богатия човек в държавата – Черепа-Васил Божков – предполагаем мафиотски бос, който е замесен в измами, изнудване, заплашване и пране на пари, както и хотелиерският магнат Ветко Арабаджиев, за когото наскоро издадоха европейска заповед за арест заради укриване на данъци и пране на пари, след като полицията иззе 5 милиона евро в брой от негова недвижима собственост.
Този посткомунистически елит е създал свят, в който подкупите често са част от всеки публичен търг за всеки голям проект, в който компании биват превземани от мафиоти без никакви санкции, а хора биват разстрелвани на улицата при дребни корпоративни спорове. Нещо повече, новата банда босове отказва да сподели своето незаконно придобито богатство. Тези хора печелят осем пъти повече от обикновените хора. Международни организации като „Прозрачност без граници“, която наскоро обяви България за най-корумпираната държава в ЕС, отдавна са заклеймили порочните практики в страната. Но вместо да предприеме действия, българското правителство си е създало навика да не обръща внимание на корупцията – а дори и самото то може да е част от проблема. Министър-председателят Бойко Борисов показа апатията на правителството по-рано тази година, когато нагло попита Европейския парламент: „Ако има такава корупция, как ще сме все първи на избори?“ Борисов, който се е изкачил до властта, започвайки като бодигард на починалия комунистически лидер Тодор Живков и българския цар и впоследствие министър-председател Симеон Сакскобургготски, от години е обвиняван, че има връзки с мафията. Изтекли документи на разузнавателни служби през 2006 година разкриха, че той е бил замесен в „сериозна криминална дейност“ и има тесни връзки с Москва. Един журналист дори го описа като „българския Ал Капоне“. За да изкажете подобно мнение в България, се иска доста смелост.
Анализаторите често обвиняват Борисов, който управлява почти непрекъснато вече девет години, че де факто ръководи една автокрация, в която критиците на властта биват задържани при съмнителни доводи. Ако съдиите отказват да се съобразяват, те биват подложени на репресивен съдебен режим, който на практика не е променян от съветско време. Също така всеки репортер, който говори тези истини, рискува да бъде тормозен. В момента България е на най-ниско ниво сред държавите членки на ЕС по свобода на медиите. Този микс от репресия и стагнация е произвел най-бързо изчезващата нация в света, в която хиляди от най-интелигентните и способни българи я напускат. За 15 години повече от един милион от 8-милионното население на България са емигрирали. Въпреки че някои от тях може да се върнат, след като приключат образованието си в чужбина, това хронично обезлюдяване в комбинация с огромното укриване на данъци изцежда държавната хазна и поддържа бедността, заради която толкова много хора емигрират. За капак и чуждите инвеститори се отказват от България. Членството в ЕС трябваше да покаже, че България е отворена за бизнес, но чуждите инвестиции рязко намаляха, вместо да се увеличат оттогава. Сега този процес се превръща в истинско бедствие – нови данни от Българската народна банка показват, че преките чуждестранни инвестиции са паднали с цели 71% през първите осем месеца на 2018 г. Странното желание на правителството да се заяжда със западните мултинационални корпорации само ускорява този процес. Вместо да се опита да предотврати това, правителството на Борисов се затваря още повече, изразявайки подкрепа към крайнодесния унгарски премиер Виктор Орбан в неговата съпротива срещу Брюксел. Тази стратегия даде тласък на българските екстремисти и ултранационалисти, но позволи на Борисов да задържи поста си. Като се вземат предвид икономическите и политическите сътресения в страната обаче, министър-председателят скоро може да потъне в своята автократска каша. Борисов вече преживя три вота на недоверие тази година, но заради тези проблеми в България и изчезващите чужди инвестиции да не прави нищо вече не е опция. Ако не друго, то поне министър-председателят знае как да оцелява. Вероятно най-доброто, на което държавата може да се надява, е той да вземе решение да спаси собствената си кожа и така да облекчи проблемите на България.
