Величка Минева
Сергей Трайков
Може ли един частник да е по-силен от цяла държава? Може, ако името на държавата е България, а на частника - Величка Минева. В това са се убедили депутати, министри, полиция, правосъдие и куп административни началници. Тази дама е съпруга на Марио Минев, известен с прякора Човекa Митница. От 1989 г. той започва работа на ГКПП-Кулата със заплата от 220 лева, но през 2000 г. напуска като милионер. Имотите му се простират от Петрич до Черноморието, а жена му се впуска в политиката. През 2008-а тя е водач на Съюза на комунистите в България и е избрана за общински съветник в града. Докато се грижи за благото на петричани обаче, госпожа Минева не спира да се занимава с бизнес. Нейната фирма „Етно" през 2011-а сключва договор с Националната спортна академия. Много сладък договор. Благодарение на него наема за 10 години Националната спортна база „Цар Самуил" в Петрич. Така националната база става частна. А г-жа Минева става стопанин на: хотел, почивна станция, административна сграда, двуетажна спортна сграда, стадион с лекоатлетическа писта, тренировъчно игрище, тенис корт, спортен салон, баскетболен салон, хандбално игрище, басейн с бар до него, павилион за закуски. И перлата - Специализираната болница за рехабилитация. Срещу доходите, които ще получава от всичко това, г-жа Минева обещава, че ще инвестира 2 369 000 лева. За този договор петричани разбират едва когато достъпът им до комплекса е отрязан. Децата и юношите няма къде да играят и тренират. Съоръженията са занемарени, стадионът е станал негоден за игра, басейнът е разрушен, спортният салон е превърнат в склад. Заради това през 2014-а Министерството на спорта иска договорът да бъде прекратен. Прекратен е обаче толкова, колкото и войната в Сирия.
През 2015-а в Петрич започват протести. Гражданите и ФК „Беласица" изпращат писмо до спортния шеф Красен Кралев, че не са допускани до базата. През февруари 2016-а Националната спортна академия уведомява с нотариална покана „Етно" за прекратяване на договора - поради нарушения и неизпълнени инвестиции. Но: представителите на НСА не са допуснати да влязат - в своята собственост - от наемателя. Изгонени са и придружаващите ги полицаи от РДВР-Благоевград. (Егати полицаите, които изпълняват заповеди не на своите началници, а на съпругата на Човека Митница.)
На 1 март К. Кралев отговаря на петричани: „В „Цар Самуил" има нарушения, ще действаме безкопромисно." След това обаче тихомълком признава, че не може да реши въпроса и го прехвърля на Петър Москов. Защо на него? През август депутати от Пиринско искат проверка на болницата за рехабилитация, която работи незаконно като хотел и източва здравната каса. Болницата е сключила договор с нея и получава по 300 хиляди лева годишно.
Къде се разпределят те? Не и в наемодателя. Защото петричката болница има сключен договор не със собственика НСА, а с наемателя - „Етно". Така фирмата е станала едноличен собственик не само на болницата, но и на нейния капитал.
Петър Москов не е от хората, които си оставят магарето в калта, и нарежда пет проверки. Още повече че според закона министърът на здравеопазването е принципал на всички здравни заведения. Но не и според д-р Румен Кондев, управител на Болницата за рехабилитация. Той категорично отказва да представи един важен документ, поискан от г-н Москов - договора за наем между болницата и нейния стопанин - Националната спортна база „Цар Самуил". Защото такъв договор няма, твърдят депутатите от Югозапада, според които болницата е незаконна. Следва лавина от уведомителни писма за: прекратени договори, преустановяване на болнични дейности, смяна на адреси, процедури за нови наемни отношения... А за какво се използват помещенията на болницата - за хотел, за почивна станция или за нещо друго, така и не е ясно. Защото управителят д-р Румен Кондев отказва да даде на министър Москов дори копие от договора между болницата и „Етно".
В този случай изпъква един от проблемите на демокрацията - че законните процедури трудно могат да докажат незаконното. Оказва се, че дори министър, търсещ истината и решаването на проблема като Петър Москов е безпомощен. Той признава, че държавата няма никакъв инструмент да се намеси в този казус: „Договорните отношения и разнопосочните нормативни актове са такива, че не ми позволяват да предприема други действия."
Преведено на български това звучи така: човек е безсилен срещу административните капани, създадени от държавата, в които попада самата тя. И ни вкарва и нас.
