Доналд Тръмп се върна на президентския пост в САЩ в началото на тази година и една от основните му задачи се оказа въвеждането на "реципрочни мита" за в общи линии целия останал свят. Това не подмина и Европейския съюз (ЕС) – дългогодишен основен стратегически партньор на Щатите.
Сагата с митата на Тръмп се разиграва от месеци и е съпътствана от непрестанните му заплахи да наложи високи мита, последвани от преговори и отстъпки. Това я превръща на практика в игра със световната икономика - на ръба на търговска война, в която Тръмп влезе с очакването страната му да е в печеливша позиция.
Как започна всичко?
Още в началото на годината президентът на САЩ обяви твърдите си намерения за реформа на търговските отношения на страната му с другите държави, пише Mediapool. Тогава той нарече това "реципрочен план" за търговия. "Реципрочно" би следвало да е, ако дадена страна облага вноса от САЩ с по-високи мита, а износът на същата тази страна в Щатите има по-малка ставка. Логиката на Тръмп обаче явно беше друга.
През април, след като президентът на САЩ обяви "реципрочните" мита, останаха много въпросителни. Тогава политическият анализатор Ян Бремър определи като "невероятно глупав" подхода на Доналд Тръмп. Тогава той посочи, че "реципрочните мита" нямат нищо общо с налаганите на САЩ мита, а са елементарно съотношение на търговския излишък към износа за САЩ на годишна база.
Например към онзи момент бе обявено, че ЕС налага мита на САЩ в размер на 39%, което нямаше общо с действителността. Как обаче според Бремър се стига до тази стойност? ЕС има търговски излишък със САЩ от 235.6 млрд. долара и износ за САЩ от 605.8 млрд. долара. Първата стойност е именно 39% от втората. Това обаче не са митата, които се налагат на САЩ.
Логиката тогава следва тази последователсност за всяка една страна и доведе до нелепости като САЩ да обяви, че налага мито от 10% на два острова, които се обитават единствено от пингвини и тюлени.
Извън тази ситуация, в следващите месеци, а и до днес, на практика целият свят е в преговори с Тръмп за намаляване на първоначално предвидените от САЩ мита.
По отношение на ЕС бе постигната "сделка" между Тръмп и ЕС за търговското споразумение, което предвижда Брюксел да приеме 15% мито върху по-голямата част от експорта си в САЩ. Какво обаче значи това за страните от Съюза?
Ефектът в Европа
За съседна Гърция например митата от 15%, макар и по-ниски от първоначално обявените, идват в момент, когато износът на страната за САЩ става все по-важен за бизнеса и за отварянето на икономиката.
Гръцкият бизнес и правителството не крият притеснението си относно косвените ефекти от налагането на мита върху европейските продукти в момент на геополитическо напрежение и икономическа и политическа несигурност в ЕС и неговата периферия - условия, които, заедно с митата, биха могли да доведат до рецесия.
Прочети още
"Правителството следи отблизо съответните консултации и, доколкото позволява рамката на споразумението, ще проучи възможности, които биха могли да допринесат за по-доброто решаване на въпросите, свързани с продуктите с особено значение за страната ни", каза преди време гръцкият министър на икономика и финансите Кириакос Пиеракакис.
В Австрия федерацията на производителите е предпазлива в оценката си за споразумението. Според тях търговската война е била предотвратена, но договорените мита от 15% и значително по-високите мита върху стоманени и алуминиеви изделия са силно проблематични.
Австрийският икономист от Института за напреднали изследвания (IHS) Михаел Ройте не вижда особена полза от споразумението от европейска гледна точка. Според него сделката не е добра и не се очаква тя да има забележимо въздействие върху австрийската икономика.
В Чехия се очаква реалните последици да бъдат приблизително същите като в Германия, защото износната част на чешката индустрия е тясно преплетена с германската - особено автомобилните заводи за сглобяване, дъщерните дружества, доставчиците на части и др.. Въздействието на 15-процентното мито върху чешката икономика се оценява като намаление на прогнозния ръст на БВП с между 0.1 и 0.8 процентни пункта. Освен върху автомобилните заводи за сглобяване, се очаква ефектът да засегне и машиностроенето и фармацевтичната индустрия. Икономическите журналисти вече отбелязват намерението на някои компании, доставящи за американския пазар, да се преместват директно в САЩ в резултат на митата. Засега обаче има само около пет отделни случая.
В Испания очакванията са за "умерен" ефект от новите мита на САЩ заради ниския обем на износа ѝ за САЩ. Още преди 1 август управителят на испанската национална банка Хосе Луис Ескрива посочи, че се опасява от клаузите, които съпътстват тези споразумения с ЕС, и предупреди, че най-голямото въздействие ще бъде върху самите САЩ, защото това противоречи на защитата на свободната търговия в други страни.
Унгарският премиер Виктор Орбан, известен поддръжник на президента на САЩ, се оказа в неудобно политическо положение и остро разкритикува Урсула фон дер Лайен при обявяването на сделката, като заяви, че е било "грешка" председателят на ЕК да отиде да преговаря и че споразумението е "простреляло европейската индустрия в крака“.
Какво прави България?
В България през последните месеци въпросът с митата на САЩ се коментира публично основно от зам.-министри, а не от министъра на икономиката или от премиера.
От българсктото министерство на икономиката обясниха пред Mediapool, че още през април, заедно с Института за икономически изследвания при БАН, са изготвили методология,която дава възможност да се следи ефектът на митата върху икономиката на страната.
"Така можем да изчислим очакваните ефекти за българската икономика на базата на постигнатата договореност. Оценяват се както преките ефекти – при пряк износ от България за САЩ, така и непреките ефекти – износ на български стоки за основните ѝ търговски партньори, които се вграждат в крайни продукти, които се изнасят от тях за САЩ", посочиха от българскто ведомство.
Както за повечето страни в ЕС, така и за България, причината да се въведат митата е в отрицателния търговския баланс за САЩ, тоест САЩ внася повече български стоки, отколкото изнася за България. За първите пет месеца на 2025 г. обаче данните показват, че още преди да се въведат митата българският търговски баланс със САЩ се влошава.
България е изнесла стоки за 799.5 млн. лева, тоест само с 2.8% повече отколкото за първите пет месеца на миналата година. Страната е внесла стоки за 611.2 млн. лева, като има увеличение спрямо същия период на миналата година. Така нашият търговски баланс се движи в полза на САЩ, тоест техният дефицит в търговията с България се свива почти наполовина. Това се дължи основно на вноса на военна техника.
"Обемът на износа за САЩ представлява едва 3.3% от общия износ на страната, което предполага, че потенциалните загуби са малко, но страната ще понесе не само преки загуби на износ, но и непреки", посочват от министерството.
Миналата седмица пред БТА зам.-министърът на икономиката Дончо Барбалов каза, че очакваният спад в българския износ за САЩ заради новите мита е около 32.8 процента или 1.5 на сто от общия износ на страната, а очакваният негативен ефект върху БВП от наложените мита е около 0.35%.
Барбалов напомни за изразяваната нееднократно позиция на България и на ЕС да бъдат преразгледани 50-процентните мита за стомана, мед и алуминий или да бъдат допуснати квоти, за да не се налага нашите производители да плащат. По думите му това са "едни забранителни по своето същество мита".
