ДЖЕНИФЪР КОЛИНС, Deutsche Welle
От известно време насам Роб Грийнфийлд живее в малка къщичка в Орландо, САЩ. В двора й той сам отглежда плодовете и зеленчуците си. „Идеята ми беше хората да минат покрай оградата и да видят как можеш да имаш градина, която да те храни, вместо ливада с трева“, обяснява Грийнфийлд. Експериментът му целял да провери дали може да се живее без „индустриализираната хранителна индустрия, и то по начин, който не експлоатира планетата". Преживяването било приятно, но и трудно, признава той.
Грийнфийлд казва, че винаги си е падал по крайностите. През последните години се опитва да мотивира останалите към по-природосъобразен живот. Затова живее в малката къщичка със соларни панели на покрива и обикаля Америка с велосипед, направен от бамбук. Свил е притежанията си до минимум и почти не използва пари. Дарява всичките си приходи, които идват основно от негови публични изяви по въпроси, свързани с околната среда.
От амбициозен предприемач до зелен активист
Промяната, настъпила в живота на Роб Грийнфийлд преди 10 години, трудно би могла да бъде по-радикална. Като млад предприемач той бил концентриран над печеленето на пари и над това да впечатлява останалите с притежанията си. „Живеех изцяло под знака на американската мечта“, признава Грийнфийлд. После обаче постепенно осъзнал, че неговата „американска мечта е кошмар за света“. Преходът от амбициозен милионер към екоминималист бил плавен. Първо започнал да използва торбички за многократна употреба и стъклен амбалаж, да кара повече колело и да подкрепя регионални фермери. Освен това отбягвал големите търговски вериги и се отказал от колата си. Но най-голямото предизвикателство било друго: как да не се влияе от хорското мнение: „Пътувах в доста части на света, където те смятат за изпаднал, щом носиш панталони втора употреба или пазаруваш с платнена чанта“, казва той.
Основният принцип, който Грийнфийлд следва в новия си живот, гласи: Който консумира по-малко, произвежда и по-малко отпадъци, което пък намалява замърсяването на планетата. През 2016 година Грийнфийлд предприема нова екстремна акция. Той решил да стресне своите сънародници, като им покаже колко много отпадъци произвежда средностатистическият американец - по два килограма всеки ден. За целта Грийнфийлд си ушил специален костюм с огромни пластмасови джобове за отпадъците. С него той се разхождал из Ню Йорк и неизменно привличал вниманието на минувачите: „Виждаш го изписано в очите им: Ти си аз. Ти си отражение на това, което моят живот представлява“, казва днес Грийнфийлд.
„Не съдя никого“
Въпреки това той не съди никого. Костюмът за боклук е начин да покаже на хората комплексните социални проблеми, свързани с околната среда, но без да проповядва кое е правилно или грешно. Грийнфийлд иска да накара хората просто да се замислят. Мнозина го критикуват за това, че все още пътува със самолет. Но той го прави само в краен случай или когато вярва, че това ще му помогне, за да популяризира идеите си. Грийнфийлд осъзнава, че индивидуалните действия не могат да спасят света, но вярва, че те са много важни, защото символизират усилията на онези „хора, които се стремят към положителна промяна“.
