„Да стоиш под арката на Млечния път през топла лятна нощ, заобиколен от звуците на щурците и аромата на лавандула, е преживяване, което трудно може да се опише или забрави”, казва Михаил. Той е един от 25-мата фотографи в света, избрани в най-престижния кураторски конкурс за астрофотография Milky Way Photographer of the Year 2023 („Фотограф на годината на Млечния път за 2023“), организиран от Capture The Atlas.
За шеста поредна година се избират 25 от общо 3000 астрофотографи. Но кадърът на Михаил Минков, с неговата 360-градусова панорама на зимната и лятната арка на Млечния път, е уникален и бързо обикаля света. Той е със заглавие “The Eyes of the Universe” („Очите на Вселената“).
Звездният „пътешественик“ с камера е носител на много награди от престижни международни конкурси за астро- и нощна фотография. Негови кадри са споделени от световни медии като National Geographic, BBC Earth, The Guardian, SkyNews, Forbes, Daily Mail, Astronomy pictures of the day by NASA, Bored Panda и много други.
Прочети още
През 2022-ра на много престижен конкурс - Astronomy Photographer of the Year („Астрофотограф на годината“), организиран от Кралската обсерватория в Гринуич, Лондон, Михаил Минков става
единственият фотограф в света с 4 селектирани кадъра
и един награден.
Снима откакто се помни. Когато е във II клас, майка му донася от Русия фотоапарат „Смена“, което е събитие за него. От малък е и силно привлечен от магията на звездното небе - до страхопочитание. „Да, беше ме страх от звездите, от този необят, от това, което не знаеш какво е“, споделя той.
Завършва Средно училище по изкуствата „Добри Христов“ във Варна, с профил изобразително изкуство. „Обучението беше на изключително високо, буквално на академично ниво. Не рисувам в момента, но тази естетика, която оставя в теб 5-годишното обучение, е нещо незаменимо“, коментира фотографът.
Михаил работи като графичен дизайнер, предимно за проекти от чужбина. Регистрирал е собствена фирма и последните 17 години изработва визуални материали за компании, занимаващи се с инвестиции, с имоти. Успоредно с това продължава да снима. Пробва в различни жанрове фотография, заснема кръщенета, сватби.
Той записва и 3-месечен курс по фотография. „Имах усет за естетика и композиция от наученото в училище, но не бях достатъчно добре подготвен технически - как да използвам камерата, какво е съотношението на бленда и скорост, такива неща“, споделя той.
Последните 5-6 години започва по-концептуално
да се занимава с нощна фотография
„Тя все повече ме привлича, правя вече уъркшопи, обучения. На път съм изцяло да премина към фотографията - споделя Михаил. - За мен тя е като медитация - нещо лично за мен, начин да остана сам със себе си.“ Неслучайно се представя в социалните мрежи като „Страстен фотограф, съпруг и щастлив баща“.
Всъщност точно ангажиментите му като баща го подтикват по-сериозно да се заеме с нощна и астрофотография преди около 5 години. „Дъщеря ми Ая беше вече на 2 години, много дейно участвах в отглеждането ѝ и единственото време, което имах да снимам, беше вечерта, като заспят всички“, споделя той.
Нощната фотография е трудно и комплексно хоби, тъй като трябва да се вземат под внимание много и най-различни фактори: да се планира локацията, да се вземе под внимание времето, фазата на луната, да се вложат време и усилия за подготовка на композицията и, съответно, на самия кадър. Не може просто човек да излезе навън и да снима.
Трябва да се изчака периодът в месеца, когато е новолуние, времето трябва да е подходящо, да няма облаци, локацията да е на достатъчно тъмно място, далеч от светлинното замърсяване на градовете, което е и най-големият проблем за наблюдение на звездите и Млечния път.
Трябва също да имаш добра идея за кадър, да намериш подходящия модел и реквизит за реализирането му и чак тогава може да снимаш, което, в повечето случаи, отнема поне няколко часа.
Това, което продължава да мотивира Михаил да снима нощна фотография, е елементът на изненада. “Нашите очи са твърде несъвършени да уловят цветовете и формите, които се крият в тъмнината на нощта. Когато натисна копчето на камерата и зачакам времето за експозиция, се вълнувам като малко дете.
След това идва изненадата и wow-ефектът - когато видиш на дисплея на камерата заснетото, което иначе е
невидимо за очите ни в цветове и форми
Емоцията от това, да разкриеш скритите съкровища на нощното небе и заобикалящия ни свят в спокойствието на нощта, е нещо, което ме кара да се чувствам жив и истински щастлив.”
За знаменития кадър, който обиколи света - „Очите на Вселената“, идеята на Михаил е да покаже как би изглеждало небето, ако и двете арки на Млечния път - зимната и лятната, се виждат по едно и също време. По принцип това е невъзможно, защото има 5 часа разлика между появата на зимната и лятната арка.
Такъв кадър може да се направи само един път в годината - през март. Михаил има буквално 2 дни, в които може да заснеме тази панорама от язовир Широка поляна, преди Доспат, в Родопите. „Небето беше чисто, прогнозата добра. Изкарах към 7 часа на терен, в колата, за да мога да го заснема, и сутринта в 5 часа си тръгнах от Широка поляна“, разказва той.
Първо заснема дясната част на кадъра - зимната арка. Казва се зимна, защото се вижда между октомври и март. После изгрява ядрото на Млечния път - лявата част, и тя се казва лятна, защото се вижда от април докъм октомври.
Цялото проучване за тези важни подробности му отнема около месец, за да улучи момента, в който двете арки, като изгряват, да бъдат на еднаква височина спрямо хоризонта. И тъй като това може да се случи само един път в годината - през март, кадърът е уникален и високо оценен.
„Хората по света много харесват този жанр фотография, вдъхновяващо е - споделя Михаил. - Моят кадър буквално за часове обиколи света. Споделиха го всичките 25-ма участници в конкурса и се отрази в различни издания от Нова Зеландия, Австралия, Китай, Индия, Южна Америка. Но за мен най-вълнуващото беше, че на кадъра пишеше България.“
За конкурса на Кралската обсерватория в Гринуич, Лондон, който е една идея по-научно ориентиран, избират 4 негови кадъра: небето над Бузлуджа (награден с второ място), Беклемето, язовир Широка поляна и потопената църква от Жребчево. Кадрите му са включени и в изложба в Лондон.
„От обсерваторията се интересуват не толкова от художествените стойности на кадъра, а по-скоро какво си заснел, нещо, което се случва като събитие в звездното небе“, казва Михаил. Все още не е започнал да снима Deep Space - фотография на „дълбокия Космос“ - галактики, планети. „Доста е сложно и изключително времеемко“, казва той.
Михаил често взема на снимки съпругата си и дъщеря си. „Когато Ая стана на 3 години, започна да пита, къде отивам вечер. Казвам ѝ: „Ще снимам Млечния път“, а тя: „Какво е това Млечен път?“. В една къща край Варна, близо до плажа около Шкорпиловци, една вечер през август, заедно с жена ми за първи път ѝ показахме Млечния път.
Ая много се впечатли и оттогава я взимам на снимки с мен. После се появи синът ми. Ая вече е на почти 8, свири на виолончело, а синът Андрей - на почти на 4, прави бели и е чудесен. Опитвам се да ги запаля по красивото в природата“, разказва фотографът.
Един негов кадър - Ая и Андрей на фона на звездното небе, е много харесван заради символиката. Друг кадър - с Ая също на фона на звездното небе, споделен в сайта му https://www.mihailvminkov.com/ , е поръчан като принт от един човек, а Ая разказва във видео как са го заснели. „Надявам се да оставя в моите деца интерес към астрономията, но най-вече - да нещо, което да ги направи по-добри хора“, казва той.
„С две деца е много трудно, но е предизвикателство. Съпругата ми споделя моите страсти и много ме подкрепя, даже участва в кадри“, казва той. Жена му Валентина Ангелова е
съсценарист на филма „Петя на моята Петя“,
а също и на сериалите „Под прикритие“, „Домашен арест“, „Скъпи наследници“, „Порталът“, „Мен ме ме мислете“.
Астрофотографията го подтиква да се зарови по-сериозно в астрономията. „Честно да ти кажа, знаех какво е Млечният път, виждал съм го преди да се занимавам с фотография. Но впоследствие, когато започнах по-сериозно да се занимавам, се питах, къде е Юпитер, Сатурн, къде е Летният триъгълник, къде е Вега, Орион? И почваш да четеш. Даже почти се бях записал да уча астрономия миналата година, отложих го заради семейните ангажименти, но един ден ще го реализирам“, споделя Михаил.
Със съпругата му много често си мислят за емигриране. „От друга страна България, колкото и да е трудно да се живее тук, все още е един остров на нормалността. Харесва ми да съм тук. Дистанционно да работиш за чужбина, без да емигрираш, е една ниша, която може да се разработи.“
