В пика на пандемията от коронавирус американският милиардер и филантроп Бил Гейтс се оказа в центъра на общественото внимание. Той, съпругата му Мелинда и съвместната им фондация бяха превърнати в главни герои в какви ли не конспиративни теории: от вграждането на чипове чрез ваксини до организирано намаляване на населението по света. Бил и Мелинда Гейтс са инвестирали вече близо 50 милиарда долара лични средства във фондацията си, която създават в Сиатъл преди 20 години. Тя подкрепя проекти, активни в 130 страни по света, свързани с образованието, превенцията на заболявания като полиомиелит, малария и СПИН, както и с производството на климатично устойчиви зеленчуци и плодове. Обвиненията, отправяни към семейство Гейтс от началото на кризата от коронавирус, са „дълбоко объркващи“, коментира Мелинда Гейтс. Пред германския „Зюддойче Цайтунг“ тя каза неотдавна следното: „Ковид-19 е достатъчно смъртоносна болест, няма нужда да влошаваме ситуацията посредством разпространяването на фалшиви новини“. Действително, конспиративните теории във връзка с коронавируса могат да бъдат оборени, пише „Зюддойче Цайтунг“, цитиран от „Дойче веле“. Например твърдението, че Бил Гейтс сам е разработил вируса. За това просто няма нито едно, дори и малко, доказателство. Нелепо звучи и твърдението, че Гейтс искал да внедри микрочипове в хората, за да можел да ги контролира напълно.

В какво обвиняват фондацията на Гейтс

 

И докато конспирациите, появили се около избухването на пандемията, изглеждат съвсем абсурдно, към фондацията на семейство Гейтс от години биват отправяни критики, които звучат сериозно, посочва изданието. Лондонският професор и експерт по публично здраве Дейвид Маккой обвинява фондацията на семейство Гейтс, че е твърде влиятелна, прекалено фокусирана върху бързите резултати, както и че образно казано, се опитва да приватизира спасяването на света. Фондацията е вторият най-голям дарител на Световната здравна организация след САЩ (бел.ред. които впрочем обявиха, че ще спрат финансирането на СЗО). Мнозина казват, че Бил Гейтс я използва, за да увеличи собственото си богатство. Според Дейвид Маккой, семейство Гейтс не се стараят по никакъв начин да променят световната икономическа система, която създава неравенството, отговорно за социалните и образователни проблеми, които са предмет на дейността им. Сред основните критики срещу Бил и Мелинда Гейтс е и тази: че структурата, по която се инвестират средствата от тяхната фондация, прилича по-скоро на фирма, ориентирана към най-бързи и ефективни резултати. Така например даренията на фондацията не отиват само при бедни деца от Африка, но и при големи фармацевтични концерни като Merck и Pfizer, които използват средствата за научни проекти, свързани с ваксини и лекарства. Чест аргумент на критиците е, че самите Бил и Мелинда Гейтс притежават акциите в тези компании и биха спечелили от разработването на ново успешно лекарство. Това би могло да се разглежда като конфликт на интереси. Тръстът, който осигурява средствата на фондацията „Бил и Мелинда Гейтс“, пък инвестира в компании, които далеч нямат славата на приятели на здравето. Сред тях са „Кока-кола“ и „Бритиш петролиъм". Официалната позиция на фондацията е, че тя работи напълно отделено от тръста, който оперира с финансите.

Аграрната политика на фондацията

също става обект на критика. Причината е работата им с големи земеделски концерни, които печелят от съвместната дейност. „Обединението за зелена революция в Африка на Гейтс“ се застъпва за по-удобни за индустрията закони. Според неправителствената мрежа „Инкота“ това вреди на свободната търговия сред селските стопани и малките производители. Все пак Бил и Мелинда Гейтс могат да разполагат и харчат парите си, както намерят за добре, казва Кристине Хакенеш от Германския институт за политиката на развитие пред „Зюддойче Цайтунг". Тя все пак посочва и някои проблеми: фондацията се концентрира върху човешкото развитие, когато става дума за здравеопазване и образование. Други световни предизвикателства като климатичните промени, сигурността и миграцията обаче са почти извън фокуса им.