„Когато преди няколко години се върнах в Пловдив, ме обявиха за луд. Кой напуска Силициевата долина ей така, по собствено желание“, смее се Иван. Той е от модерните дигитални номади, за които няма значение в коя точка на света живеят. Интернет им позволява да правят бизнес с целия свят. „Защо Пловдив? Първо, защото ми е родният град, тук са моите близки и приятели - казва Иван. - Живея в моето жилище, не плащам наем. Тук мога да реализирам бизнеса си с най-малки инвестиции. Наемът на офиса ми е много по-нисък. Наех висококвалифицирани програмисти. Макар IT специалистите у нас да са по-ниско платени, отколкото в Силициевата долина, те вземат много високи за България заплати. А животът тук е по-евтин.
Пазарът на услугите ми е в Щатите
но няма проблем да работя от Пловдив и да летя няколко пъти месечно до Сан Франциско или Чикаго.“ След 13 години живот и работа в Щатите, последните 7 от които в Силициевата долина в Калифорния, програмистът Иван Манолов зарязва добре платената си работа, за да започне от нищото собствен бизнес в родния си Пловдив. Бившият републикански шампион по плуване създава уникална в света платформа - професионална мрежа за плуване и плувни резултати. Тя осигурява добра реализация на млади плувци от Щатите и цял свят в престижни университети. Роденият през 1983 г. в Пловдив Иван не може да обясни как се е запалил по програмирането. „Може би защото имах от много малък компютър вкъщи“, обяснява той. От дете е запален по плуването, което практикува вече повече от 20 години. Родителите му искат да учи в английската гимназия, но той завършва спортното училище. Следва близо 15-годишна бляскава кариера като плувец - републикански шампион и национален състезател с над 100 медала от различни състезания. Не му пасва идеята да завърши НСА и да стане треньор по плуване или учител по физическо. Единствената му мечта е да учи в Щатите, и то информатика. Родителите не могат да му осигурят скъпото обучение в САЩ от няколко десетки хиляди долара годишно. Той решава да се възползва от специалната колежанска система на Америка за стимулиране на студентите чрез участието им в спортове. Всеки уважаващ себе си университет има силни отбори по различни дисциплини. Затова дава стипендии на изявени спортисти, които да подсилват университетските отбори. А бонусът е да следват каквато специалност си изберат. Шампионът по плуване печели пълна стипендия за специалността информатика в „Картридж колидж“ - малък частен
университет на 40 км от Чикаго
Състезава се в колежанския отбор по плуване. Умният и интелигентен студент веднага блесва и с други таланти. Ангажират го да прави уеб приложенията на университетските сайтове и така си изкарва пари за живот в Щатите. Междувременно прави 2 специализации.
Вместо да си прати CV-то на няколко места, както правят всички, той кандидатства само в „Yahoo!“. Казва, че изборът му е бил сантиментален, интересна му е била тази компания. Не се надява на успех, защото в технологичния гигант кандидатстват хиляди млади хора. Още на другия ден обаче му се обаждат и той се явява на 3 интервюта по програмиране. Предлагат му работа още преди да е завършил колежа. Следването му приключва през декември и веднага след Нова година му се налага да се премести бързо от Чикаго в Сан Франциско. „Yahoo!“ тогава беше не само пощата, която и у нас ползват, а „онова голямо нещо преди фейсбук. Преди 12 години това беше една от най-добрите компании, в които можеше да се работи“, обяснява Иван. Това е първият портал в интернет, още преди да има търсачки като „Гугъл“. Правят различни продукти – имейл, силен новинарски и финансов сайт, карти, една от най-силните търсачки, чат. Сега са една от най-големите компании в Силициевата долина. Като програмист в отдел „Yahoo! Profile“ българинът пише програмни кодове на профили от типа на тези, които сега са във фейсбук. Офисът на „Yahoo“ буквално обръща представите му за работна среда. „Беше като в детска градина, с ярки цветове, и понеже логото на компанията е лилаво, голяма част от интериора и обзавеждането също беше в този цвят - разказва българинът. - Имахме
маси за игра на футбол
телевизионни игри, големи фитнес топки, на които да подскачаме...“ Когато оборудва офиса си в Пловдив, той пренася този различен стил - и като интериор, и като начин на работа. И днес служителите му в офиса в Пловдив отмарят, като скачат с фитнес топки.
Когато попада в технологичния гигант, Иван се сблъсква с феномена „силициева култура“. „За всички в долината работата не е просто работа - казва Иван. - Тя е кауза, смисъл на живота, предизвикателство, основна страст, движеща сила, любимо занимание. Няма значение дали е събота и неделя, или е 2 часа през нощта. Парите са много добри, но най-важната причина да си там е перспективата да си сред най-добрите в света в тази индустрия.“ Иван е възхитен от взаимоотношенията в долината. Всички там са много умни и с радост помагат на колегите от тима, които са по-малко подготвени. Служебната завист им е чужда. Смятат за абсурдно да си мерят постиженията и потенциала. Те с готовност споделят опита си, без да се притесняват, че някой ще заеме мястото им под слънцето. Успехите на другите ги вдъхновяват. „Умните хора знаят, че за всички е добре да има повече умни и добре подготвени хора. Знаят, че колкото повече хора успяват, толкова е по-добре за всички. Жалко, че почти не съм срещал нещо подобно извън нашата индустрия“, споделя Иван. Той работи в „Яху“ две години и половина, като едната е в офиса в Канада, защото има проблеми с визата си. Напуска, прибира се в България и се колебае дали да продължи с магистратура. Заминава уж за малко до Сан Франциско, да се види с приятели. Там 3 момчета са създали нова компания, тръгват буквално от нищото и без финансиране и търсят софтуерен инженер. Така, съвсем на шега,
Иван става съосновател на компания
за рекрютинг (подбор и лансиране на кадри) - „TalentBin“. В нея 4 години разработва целия софтуер. Екипът нараства до 20 човека и са в непрекъсната конкуренция с „LinkedIn“ – най-голямата професионална социална мрежа. HR-ите я използват, за да намерят всякакви специалисти, а „TalentBin“ предлага основно софтуерни инженери. Няколко месеца по-късно компанията е купена от Monster.com - платформа, зад която стои най-голямата фирма за рекрютинг в света. От тази сделка Манолов печели, защото запазва дяловете си като съосновател на купената фирма „TalentBin“. След сделката решава, че на 31 години вече му е време да се захване със собствен бизнес. Още от студентските си години в Щатите, заедно с един треньор, той прави сайт за плуване – новини, резултати от състезания – ей така, като хоби, но това се превръща в негов основен бизнес. В основата на платформата Collegeswimming.com на Иван и съдружника му е същата онази специална колежанска система за стимулиране на студентите, изявени спортисти, по която шампионът по плуване от България си осигурява стипендия. Чрез платформата свързват треньори от колежански и университетски отбори с талантливи младежи между IX и XII клас. Помагат им да намерят възможно най-добрия университет на базата на техните плувни и академични резултати. В един момент на програмиста му хрумва, че всичко това може да се върши дистанционно от България и през 2014 г. той се връща в родния си Пловдив. Отваря офис и продължава да разработва
платформата за талантливи спортисти
Треньори от целия свят им плащат, за да им дадат достъп до контактите с млади плувци. В платформата събират и публикуват данни за резултати от ранглисти, състезания, профили на плувци. Печелят от таксата, които колежанските треньори им плащат, за да им осигуряват най-добри атлети. Но в Пловдив разработват и други уеб проекти. Да се следят всички плувни събития в Щатите от Пловдив е невъзможно, но Иван и съдружникът му си имат агенти в Тексас, Калифорния и Чикаго. Той лети няколко пъти в месеца до Сан Франциско или Чикаго. Събират му се около 50 полета годишно, но това не му тежи. Как се живее и работи в Силициевата долина? За всеки IT специалист тя е върхът в кариерата и сбъдната мечта. Животът там обаче е много различен, казва Иван. Забавленията са оставени на втори план, защото след като си работил 60 часа седмично, нямаш много желание за това. Всичко е в едно – хоби, начин за изкарване на прехрана. И в офиса не работиш нонстоп. Там има различни места за развлечения. „По някое време някой казва: „Хайде да поиграем тенис на маса“. Или баскетбол, футбол, или се занимаваш с йога. По средата на работния ден. Около офисите има всякакви игрища“, разказва програмистът. Големите компании в долината предлагат на служителите си безплатна храна целодневно. Изчислили са, че им е по-изгодно така, отколкото програмистите да губят час и половина за хранене навън. В служебните офиси готвят шеф готвачи и ястията са като в ресторант. Съвсем нормално е в края на деня
да си отвориш биричка в офиса
но не е в стила на IT специалистите да се напиват безпаметно. Почти никой там не пуши, а и в офисите това е абсолютно забранено. Екокултурата също е на почит, много от програмистите са вегетарианци. Звучи невероятно от устата на един програмист, но твърди, че гледа да се придържа към истинското. Вкъщи няма кабелна телевизия, нито телевизор, няма и фейсбук профил. Обича разходките сред природата и когато американският му партньор дойде, му показва красотите на България.
