Крис Мърсър влязъл в училището с 6 оръжия, а в дома му били открити още 7 – всичките законно притежавани
Поредното масово убийство в училище потресе страната, но не и оръжейните монополи и тяхното лоби в Конгреса. Те дори печелят много повече след подобни драми, понеже отприщват спирала, водеща до още по-голям оборот. Всеки нов кървав инцидент довежда хората до ужас и те панически се втурват да си купуват оръжие, за да се защитят.
26-годишният стрелец Крие Харпър Мърсър е роден във Великобритания и когато е дете, семейството му се премества в Америка. На 1 октомври той разстреля девет души и рани седем в колеж в Розбърг, Орегон, преди да бъде убит от полицията.
Мотивите му изглеждат религиозни - преди разстрела питал кои ученици са християни и след това ги убивал, казва бащата на едно оцеляло момиче. Според други очевидци обаче той убивал независимо от отговора. Нахлул в стаята, облечен с бронежилетка. И влязъл с изстрел, който паникьосал всички присъстващи. Носел е шест оръжия - пистолети и пушка, а в дома му са били открити още седем. И всички те са законно притежавани. За него се знае още, че е симпатизирал на Ирландската републиканска армия, известна с атентатите си във Великобритания, както и че е постъпил в армията в САЩ през 2008 г., но бил освободен само месец по-късно поради незнайни причини.
Само на 200 метра от училището в едно кафене местните жители са потресени от новината. „Това е сплотена общност. Всеки познава всеки. Група преподаватели от училището идва тук на закуска всеки петък. Тази сутрин те бяха в шок. Всички са потресени", споделя собственикът на кафене „Дел рей". Виктор Мофет, който е направил електрическата инсталация в колежа преди 30 години, разказва: „Това е ужасно. Една съседка ми се обади вчера и каза, че дъщерята на нейна приятелка е била ранена в крака. Тя беше страшно разстроена. Никога не съм си мислил, че нещо подобно ще се случи тук, където живея."
Семейство на около 60 години, предпочело да остане анонимно, е видимо разгневено. „Стрелецът явно е искал да предизвика фурор - и го постигна. Сега Обама го използва, за да поднови темата за убийствата. Това не работи тук. Много лошо е, че не успяха да го хванат след първия изстрел", казва мъжът.
На пресконференция след разпространението на новината президентът Барак Обама заяви, че САЩ не са единствената страна в света, в която хора с умствени заболявания искат да убиват други. „Но ние сме единствената развита страна в света, в която подобни масови убийства се извършват през няколко месеца", изтъкна той, като добави, че други държави, например Великобритания и Австралия, са успели да приемат закони, предотвратяващи масовите убийства. Обама добави, че те са станали рутинни в САЩ, пораждащи рутинни заглавия, рутинни реакции и „дори моята реч сега в крайна сметка става рутинна". Естествено, президентът призова отново Конгреса да приеме по-строги закони относно притежаването на огнестрелно оръжие: „Не може да е толкова лесно някой, който иска да навреди на други хора, да хване оръжие в ръка."
След разстрела на 20 деца в Кънектикът през 2012 г. Обама също предложи по-строго законодателство, например забраната да се продава автоматично оръжие, да се ограничи количеството амуниции и да се проверява миналото на купувачите, които обаче не минаха в Сената. Нещо повече, на 4 октомври, след убийствата в Орегон, неговият призив за по-сурови закони е предизвикал... рязък скок в продажбите на огнестрелно оръжие. „Щом хората чуят по новините президента да казва, че ни е необходим по-строг оръжеен контрол, продажбите скачат, заяви Лари Хаят, собственик на оръжеен магазин в Северна Каролина. - Хората си мислят, че ако сега не си купят оръжие, в бъдеще може да стане по-трудно. И магазинът ми е пълен с клиенти." Подобен скок в продажбите бе отчетен след масовите убийства през 2012 г., през 2011 г. и през 2007 г. Според изследователския център „Пю" хората, които подкрепят правото да се носи оръжие, преобладаващо са бели американци, по-вероятно е да са политически консервативни, републиканци и без висше образование. Всяка година в страната се продават около 4.5 милиона огнестрелни оръжия на стойност между 2 и 3 милиарда долара. И оръжейното лоби е по-могъщо от привържениците на засиления контрол.
Обама е прав за рутинната реч, която държа след инцидента в Орегон. Това бе 15-ото му публично изявление на тази тема по време на неговото президентство. Откакто бе преизбран през 2012 г., в САЩ е имало 994 масови убийства. Броят им през 2015 г. до 1 октомври е 294. Данните са на „Shooting Tracker". През същия период случаите на
стрелба в американски училища са били 45, макар че в някои инциденти е било стреляно, без да е засегнат никого. Въпреки че именно драмите в училищата и масовите убийства привличат най-голямо внимание сред обществеността, повечето случаи на смърт от огнестрелно оръжие в САЩ са при малки и често неразгласявани публично инциденти. Особено показателен за модела на поведение на медиите е случаят от 6 октомври тази година - само дни след разстрела в Орегон. 11-годишно момче от Тенеси застреля 8-годишната дъщеря на съседите, защото отказала да му покаже кученцето си. Просто така - влязло вкъщи, взело пистолета на баща си и я убило. Задържано е по обвинение в убийство първа степен като малолетен. Според „Gun Violence Archive" през цитирания период на тази година 9,956 души са загинали, а над 20,000 са ранени в САЩ.
Толкова много са жертвите на стрелба всяка година в Съединените щати, че броят на смъртните случаи между 1968 и 2011 г. засенчва всички войни, в които страната е участвала. Според изследване на „Politifact" в цитирания период от огнестрелно оръжие са загинали 1.4 милиона американци в сравнение с 1.2 милиона, убити във всички войни - от революцията до инвазията в Ирак.
Обама е прав и да дава пример с Великобритания. Според статистиката за 2012-а, последната година, за която има сравними статистически данни, броят на убийствата с огнестрелно оръжие в САЩ е 30 пъти по-голям - 2.9 души на 100,000 в сравнение с 0.1 на 100,000 във Великобритания. А от всички убийства в САЩ 60% са извършени с огнестрелно оръжие в сравнение с 10 на сто в Обединеното кралство.
