На 30 август Православната църква отбелязва пренасянето на мощите на св. Александър Невски. По този повод се отслужва архиерейска св. литургия в храм „Св. Александър Невски“ за летния храмов празник на катедралата. Катедралният храм „Св. Ал. Невски” е считан за символ на българската столица. Намира се в центъра на София, на едноименния площад, а отблясъкът на златните му кубета привлича погледа от километри разстояние. 

Храмът е построен в чест на руския император Александър II, наричан още „Цар Освободител”. Св. Александър Невски, чието име носи катедралата, е руски княз (1220-1263) – велик пълководец и дипломат. Той е светец покровител на руския император Александър II и е символ на руската бойна слава.  

Храмът е изграден по предложение на българския политик и общественик Петко Каравелов (1843–1903 г.). Първоначално е било решено той да бъде издигнат в Търново, но българският княз Батенберг, управлявал 1879–1886 г., настоява да е в София. Една част от средствата за построяването на храма се отпускат от държавния бюджет, друга от дарения на видни граждани, включително и от княз Батенберг, който дарява сумата от 6000 златни лева. На 19 февруари 1882 г. се полага основният камък, но строежът започва по-късно – през 1904 г.

Храмът е завършен едва през 1912 г., а е осветен чак през 1924 г. По стар обичай в основите му е вградена метална кутия с имената на членовете на правителството и причините за построяването на храма. При проектирането се търси помощ от Русия. Изпратени са 5 готови проекта от Санкт Петербург. Княз Батенберг се спира на проекта на архитект Богомолов, но проектът е отхвърлен по-късно поради различни причини. Междувременно Богомолов умира и новото проектиране е възложено на видния професор от Художествената академия в Санкт Петербург Александър Померанцев.

Св. благоверен княз Александър Невски е един от най-благочестивите и ревностни руски държавници, живял през XIII век и неимоверно потрудил се за утвърждаването на светото православие сред руския народ въпреки многобройните татарски нашествия земите между Новгородското княжество, Азовско и Черно морe. В ХІІІ в. Бог изпратил на Русия тежко бедствие. Татарите, под водителството на хан Батий минали по цялата руска земя, опожарявали и ограбвали градове и села, взимали в плен хиляди мъже, жени и деца и разорили цялата земя до самия Новгород. От това нещастие на Русия се възползвали съседните враждебни народи шведи, немци и литовци.

Те възобновили своите нападения от всички страни. Руските князе упорито защитавали своята родина. Един от тях бил и Александър, вторият син на великия княз Ярослав ІІ. Александър бил благочестив, свято изпълнявал своя дълг и заслужил любовта на народа. Александър заболял в едно Нижегородско село. Почувствал близката смърт, той свикал князете, придружаващите го боляри и простите хора, направил последни разпоредби, благословил всички присъстващи, простил им всичко, като поискал и от тях прошка за всичко. Тогава той бил на 44-годишна възраст. Всички го горко оплакали. Погребан бил в съборната църква в манастира “Рождество Богородично”, близо до гр. Владимир. Из цяла Русия се разнесла славата на неговите чудеса. При гроба на св. княз Александър мнозина болки получавали изцеление.

При император Петър Велики мощите на св. Александър били пренесени с голямо тържество в новооснования Петербург и положен в построената в негова памет Александро-Невска лавра. На 23 ноември Църквата чества паметта на св. Александър Невски, а на 30 август - събитията, свързани с решението на император Петър Велики мощите на светеца да бъдат тържествено пренесени от храм "Рождество Богородично" в гр. Владимир, където почивали, в новооснования Санкт Петербург. Св. мощи на благоверния княз Александър били положени в построената в негова чест Александро-Невска лавра, където почиват и до днес.

На 30 август 1724 г. руският император Петър Първи тържествено пренася мощите на св. Александър Невски в новата руска столица Петербург и така се установява вторият празник – 30 август, пренасяне на светите му мощи. 

На 30 август имен ден празнуват всички, които носят имената Александър, Александра, Александрина, Алекси, Александрия, Алеко, Сашо, Сашка. На 23 ноември също е празник на св. Александър Невски. На този ден Александър, Александра и хора с производни имена празнуват имен ден за втори път.