Д-р Стамен Григоров е един от първите световноизвестни български медици. Знаменитият академик работи в сферата на микробиологията и имунологията. Негови трудове са издавани в Италия и Франция, а постиженията му достигат до световната лекарска общност.

Но може би най-важното откритие на учения е изолирането на бактерията "Лактобацилус булгарикус", която става част от природните съкровища на България. Именно бактерията спомага за заквасването на уникалното българско кисело мляко. Неговото откритие позволява киселото мляко да достигне чак в САЩ.

Така американско семейство от Остин, Тексас започва да го произвежда още от 1980-а година, като техния продукт White Mountain Yogurt постепенно се налага на пазара за здравословни храни и доминира на щандовете на Whole Foods из цяла Америка.

Роден в Студен извор, изучил се във Франция

Стамен Григоров е роден през 1878-ма година в трънското село Студен извор. Той израства в самата зора на българската държава и успява да се възползва от развиващата се култура в новосформираната страна. Бъдещият академик завършва гимназия в София, а след това заминава да учи естествени науки в Монпелие, Франция и специализира в Женева.

По време на докторантурата си в швейцарския град д-р Григоров пише дисертация на тема „Принос към патогенезиса на апендицита“. С този си труд той не само успява да защити докторска степен, но и да привлече към себе си вниманието на видния бактериолог Леон Масол.

Даринка от Трън му праща киселото мляко в Женева

Българинът започва работа като асистент на известния академик, а едновременно с това сключва брак със своята съпруга - Даринка от Трън.

Тъй като съпругата на медика живее в България, тя праща на Григоров продукти, присъстващи главно в родната кухня. Едно от тези ястия е киселото мляко, за което още тогава се знае, че е много полезно за здравето. Младият доктор решава да проучи под микроскоп специалитета, тъй като подозира, че благоприятното действие на киселото мляко се дължи на някакъв специфичен вид микроорганизми.

Именно така Стамен Григоров успява да открие пръчковидната бактерия Лактобацилус булгарикус. Културата е изолирана през 1905-та година. Новината за това бързо достига до известния руски биолог Иля Мечников, който по това време работи в института „Луи Пастьор“ в Париж. По това време Мечников изследва най-различни микроорганизми, опитвайки се да ги свърже с продължителността на човешкия живот.

Руснак го представя на академичната общност в Париж

Григоров запознава с откритието си руския учен, който го представя на академичното общество в Париж през 1908-ма година. В чест на откривателя си бактерията е прекръстена от първоначалното „Бацил А“ на "Лактобацилус булгарикус", в чест на българския докторант. Представянето на изолираната култура отваря множество врати за българина, но той избира да остане в своята родина.

Още през есента на 1905-та година д-р Стамен Григоров решава да се завърне в град Трън, където работи като главен лекар в местната болница. Година по-късно се занимава с разработването на ваксина против туберкулоза, като разработките му са на базата на трудовете на Роберт Кох. Академикът публикува своите открития в известното френско списание „La presse medicale“. Ваксината обаче се прилага за пръв път едва в началото на 20-те години на миналия век в Италия.

Брат му умира в ръцете му

Д-р Стамен Григоров продължава своята медицинска дейност на родна земя. Той участва в Балканската война като полеви лекар, а през Междусъюзническата война се грижи за ранения си брат, който за съжаление не успява да се възстанови от раните си и умира в ръцете на българския академик през 1913-та година.

Последното военно участие на Стамен Григоров е по времето на Първата световна война. Медикът е изпратен в пределите на днешна Македония, където трябва да се грижи за потушаването на избухнала сред войниците епидемия на холера. Видният учен успява да изолира пеницилинова плесен с помощта на няколко военни, които случайно се натъкват на „оздравителен хляб“, който при консумация предпазва мъжете от тежкото заболяване. За действията си Григоров получава наградите „Орден за храброст“ и „Червен кръст“.

До края на живота си работи като лекар

До края на живота си работи като лекар в няколко окръжни болници, както и експериментира с противотуберкулозната си ваксина заедно с видния медик Параскев Стоянов. През 30-те години на 20-ти век заминава за Италия, където вече изпробват откритието му под формата на имунизация. Завръща се в България през 1944-та година. През 1945-та година д-р Стамен Григоров умира по естествени причини, като разработките му са продължени от сина му - Александър Григоров.

Единственият по рода си музей в света

Единственият по рода си музей на киселото мляко в света се намира в родното село на д-р Грригоров Студен Извор. Една от целите на музея е да отдаде заслужена чест на българския учен, като полуляризира делото и откритията му в областта на медицината и микробиологията.

Музеите на храните по света, едно модерно течение в музейното дело, са интересен и находчив начин да научим повече за произхода, историята, разновидностите и начините на приготвяне на обичани или характерни за даден район храни.

Не само това – често те служат за едно по-нестандартно вглеждане в собствената ни култура чрез различните прояви на бита. Такива са Музеят на картофа в Айдахо, САЩ, Музеят на шоколада в Кьолн, Германия, Музеят на горчицата в Уисконсин, отново в САЩ, Музеят на киселото мляко в Студен Извор, Трънско.

Киселото мляко – традиционният продукт, стоял на родната трапеза векове наред, често е спрягано за един от националните поводи за гордост. Уникалният му вкус и ползите за здравето, които носи, са причина за славата му по цял свят.

Има много теории за произхода на балканския деликатес. Според различни източници подобни млечнокисели продукти са били приготвяни още от древните траки, от прабългарите, по-късно от монголите на Чингиз хан, който ползвал кисело мляко за храна на своята армия.

Едно обаче е сигурно – днес то е полулярно именно като български продукт с уникални свойства, давани му от родната природа.