Само преди десетина дни българинът Марко Косев спечели рекордна пета световна титла по бойно самбо на световното първенство в Казабланка (Мароко). На финала в категория до 57 килограма Косев победи с 6:0 точки Богдан Бабенко от Украйна. Преди това последователно на полуфинала роденият в Севлиево самбист се справи срещу представителя на Русия Артур Багаутинов и Ахмет Тинрабердиев от Тюркменистан. Кьосев е единственият състезател на планетата с пет световни титли, задминавайки легендата Фьодор Емеляненко (Русия), който има четири.
Как се чувстваш като първия петкратен шампион в самбото? На финала след победата реагира доста емоциално.
Напълно съм доволен от това, което постигах. Това е огромен успех. Много малко хора в света могат да се похвалят с такъв рекорд. След подобряването на този рекорд се чувствам много горд от себе си.
Още през миналата година имаше шанса да направиш това, но тогава загуби на финала. Как успя да се вдигнеш след разочарованието и да се завърнеш още по-силен отвсякога?
Едно падение, последвано от възход, е доказателство, че си силен човек. През миналата година не успях да стана отново световен шампион. Главата ми не беше в този аспект наредена. Имах лични проблеми - развеждах се. Не мислех за самото състезание, а за личните си проблеми - това нещо ми изигра лош късмет.
Какво според теб е било ключово в годините да станеш хегемон в този спорт?
Постоянство и качества. Сърцето ти трябва да знае, че го иска това нещо. Трябва да се бориш по всякакъв начин, за да постигнеш целите си.
След толкова много успехи през годините кое за теб се оказа най-трудно: да спечелиш за първи път световната титла, да я защитиш и да се задържиш на върха или след като веднъж си паднал от него, да се изправиш и да се върнеш отново като световен шампион?
Определено след среброто през миналата година да успея да се върна отново да спечеля световната титла. Познавам много спортисти, които след едно такова падение не могат да се изправят и да продължат напред. След като са загубили от даден противник, се притесняват от нова среща с него. Не, аз не съм такъв човек. Това падение в началото много ме смаза, но само през първите 10-15 секунди миналата година. След това преосмислих нещата. Извлякох си една голяма поука и разбрах, че трябва да надминаваш себе си, за да бъдеш най-добрия в този спорт.
Какво те затрудни на това първенство?
Най-трудно ми е да свалям килограмите. Свалям по доста - от 67-68 кг слизам с 10 кг до 57 кг. За да се направи това, се изисква голяма воля. През последните 36 часа дори не ядеш, не пиеш вода. Просто нямаш сили, все едно не си човек. Който не го е правил, той не знае за какво става въпрос.
Това е невероятно. Само гладуването ли е ключът към свалянето на килограми?
То си е сериозен процес - около 20 дни, в които се тренира по точна програма, диета, накрая са и сауни, вани и други процедури. Това е един вид тайна, която аз пазя. Не всеки го знае.
Да очакваме ли защита на титлата догодина, или ще преминеш към набиращите все по-голяма скорост смесени бойни изкуства (ММА).
Аз и в момента се занимавам с ММА, но още нищо не мога да ви кажа. Сега съм в такъв период, че трябва да преосмиля някои неща и да си подредя живота. До Нова година вероятно няма да се бия. Искам да си почина, да си направя равнометка на постигнатото досега и какво искам да правя оттук нататък.
Имал ли си тази цел - титла номер 5 и рекорд след първите 2-3 успеха?
Цел да надмина рекорда на Фьодор - не. Цел да надмина себе си - да. Аз с него не искам да се състезавам. Той е един много голям човек, който уважавам много. Това, което той е направил в този спорт, е много голямо. В бойното самбо успях да го надмина, но в ММА той е хегемон, който не вярвам скоро да бъде надминат.
Какво мислиш за бъдещото му завръщане в ММА?
Предполагам какво изпитва и чувства, защото и аз се бях отказал именно заради лични проблеми. Той, както и аз не се отказваме, защото това е нещото, което умеем да правим най-добре. Аз съм се захващал и с други неща, но те не ми носят това удоволствие, което ми носи, когато вляза в залата и когато развея българския флаг.
Отплаща ли се България за успехите, които й носиш? Всички знаят, че българин е най-силният състезател в този спорт.
Да, България спечели пета световна титла. Няма такъв еквивалент и мисля, че скоро няма да се роди такъв човек, който да задмине този мой успех. Все пак се надявам държавата ни да обърне малко повече внимание на детско-юношеския спорт, защото оттам се тръгва. Не се ли обърне внимание наистина, няма кой да повтори моите успехи.
В тази връзка ти си роден, израснал и си започнал да се състезаваш в Севлиево. Сравнително малък град, където субсидиите от държавата са доста по-малки в сравнение със столицата. Само до парите ли опира всичко?
Севлиево е наистина един малък град. Но аз случих на треньор - първият ми треньор Досо Досев. Това е мъж, който ме научи първо какво е да си човек и след това какво е да си спортист. Скоро го видях и го попитах: „Г-н Досев, вие вярвахте ли навремето, че аз ще стигна дотук?" И той ми каза: „Марко, ако не вярвах, че ще стигнеш дотук, нямаше да идвам да те вадя от училище да идваш на тренировки и да те гоня по детските площадки!" Така че може би не зависи само от това колко средства се влагат, а по-скоро на какъв треньор ще попаднеш. Аз искрено благодаря на моя.
