Родена е в България, учила е в Пенсилвания и живее в Бруклин. Мария Попова е една от най-влиятелните блогъри в САЩ и в света. Блогът й „Brain Pickings“ е следван от повече от един милион читатели, има и няколкостотин хиляди последователи в Twitter. През 2012 г. списание „Fast Company“ я поставя на 51-во място сред 100-те най-творчески личности в бизнеса.
Мария напуска България през 2003 г., за да учи в Пенсилванския университет в САЩ. Започва да следва бизнес администрация, но в крайна сметка завършва комуникации.
Стартира блога си през 2007 г. и не след дълго успява да привлече не само много, но и влиятелни фенове. Сред тях са такива като писателя Уилям Гибсън, певеца Джон Гробан, комика Дрю Кери, невролога Дейвид Ийгълман, актрисата Мия Фароу и създателите на Туитър Биз Стоун и Еван Уилямс.
Блогът й е нещо като „универсален магазин“ за любопитни факти, стари снимки, забравени любовни писма и откъси от книги. Освен че е следван от милиони в интернет и стотици хиляди в Twitter, той е и обект на интерес от американската преса. През 2012 г. „New York Times“ посвещава обширна статия на Мария и на блога „Brain Pickings“.
Сега българката отново влиза
в полезрението на интелектуалните кръгове
и медиите в САЩ. Тя издаде дебютната си книга Figuring, представена преди няколко месеца в културния център Pioneer Works в Бруклин. На събитието Мария бе в компанията на любимите си писатели Елизабет Гилбърт и Нийл Геймън, а актрисата Аманда Палмър прочете избрани стихове на Геймън. Figuring е книга от есета, посветени на мъже и жени, превърнали се в значими фигури в науката. „Избрала съм няколко исторически фигури, които очертават тази нагласа в продължение на четири века. През личните истории на група хора на изкуството, философи, откриватели, голяма част от тях жени, които провокират общественото мнение не само с работата, но и със сексуалността си, откривам способността им да разбират и да споделят мистичния език на Вселената“, разказва Мария преди време за „Капитал“. Сред „героините“ й са Мария Митчъл, която проправя път за жените астрономи, скулпторката Хариет Хосмър, която прави същото в областта на изкуството, литературната критичка Маргарет Фулър – искрата на феминистичното движение. „И, разбира се, моята любимка – Емили Дикинсън“, казва още за първия си литературен опит Мария Попова. Figuring започва с германския математик и астроном Йохан Кеплер (1571-1630). Откривателят на законите за движение на планетите е обявен за еретик и прокуден от родния си град, но не спира нито за миг да търси обяснение на многобройните загадки в живота и Вселената. На този постоянен стремеж не устояват и останалите герои в книгата, а сред тях са Ралф Уолдо Емерсън, Чарлз Дарвин, Елизабет Барет Браунинг, Херман Мелвил, Фредерик Дъглас, Натаниел Хоторн и Уолт Уитман. Мария Попова
започва блога си още като студентка
По това време тя работела почасово в рекламна фирма. Колега решил да я вдъхнови за работа, като й изпратил имейл с извадки от работата на конкурентите. Мария обаче веднага разбрала, че това е погрешният подход и предложила на шефа си сама да изпраща мейли на клиентите. Тя се ангажирала ежедневно в тях да има интересна информация - от нови изследвания на биомимикрията до хайку на японски поети. Не мисли дълго името на мейлите, кръстила ги „Брейн Пикингс“. „Караше ме да се чувствам по точно обратния начин на училището. Нещо като машина за любопитство и открития“. Не след дълго приятелите й започнали да си препращат нейните имейли, а тя решила да направи прост уебсайт, за да ги събере на едно място. Продължила да го поддържа, докато едновременно с това работела в рекламата, пишела статии за списания, а дори се върнала и в България, за да изчака визата си. Сайтът започва да й осигурява по-голямата част от нейния доход. Тя се въздържа да слага там реклами, но потребителите му
могат да правят дарения за него
а освен това българката печели и процент от продадените в „Амазон“ книги, които са привлекли вниманието на нови читатели след нейна препоръка. Парите са „достатъчно, за да живея прилично, и да мога да правя това, което правя“, казва Попова пред „New York Times“ през 2012 г. Тя разглежда работата си като „помощ за хората да започнат да се интересуват от неща, от които не са знаели, че се интересуват преди това". Блогът остава независим и на самоиздръжка от даренията на благодарните последователи.
