ЮЛИАН КЮНГ, „Дойче веле“
Около една бамбукова колиба в селище на племето мани се тълпят хора. В колибата лежи тежко болен бащата на племето - Круан. „От дълго време е в безсъзнание“, разказва притеснен Яо, един от синовете му. Преди няколко дни възрастният мъж, както обичайно, тръгнал на лов в тропическите гори на Мананг, където живее 50-членното племе. Останалите обаче напразно чакали да им донесе лемури, диви свине или поне корени. „Когато най-накрая го намерихме в гората, лежеше неподвижен на земята. Вероятно е паднал - вече е много стар“, предполага Яо. Никой не знае на колко години е Круан, но броят на годините е без значение за мани, точно както и броят на членовете на племето. Мани са едно от последните ловуващи и събиращи растения племена на света. Смята се, че са около 250 души, разпределени в групи между 30 и 50 души. Живеят разпръснато в тропическите гори в Южен Тайланд, но сега са се събрали в опит да помогнат на Круан. Използват само средствата на традиционната медицина - за посещение на болница не може да става и дума. И Круан умира от мозъчен кръвоизлив.
Медицината на „чуждите хора“ не е желана
Миналата година недоверието към цивилизацията нараства, след като внесена епидемия довела до много смъртни случаи. Всичко започнало оттам, че в селището се родило болно дете, което било откарано в близката градска болница. Лекарите не успели да спасят детето, а тъй като масово го посещавали, много от членовете на племето се разболели от тиф и дифтерит - болести, срещу които не са си изградили имунитет. Мнозина умрели от инфекциите. Или както обобщава Яо: „В болниците само вършат смешни неща с нас. А накрая искат и много пари“.
Цивилизацията променя живота им
Номадският живот на мани все повече „мутира“ в уседналост. По-рано те периодично сменяли местообитанията си, за да не изчерпват горските ресурси. Но днес вече това не е необходимо, казва Кай, който е влиятелна личност в племето, тъй като владее езици и контактува с хората в града. Именно на тях се дължи промяната - те носят на мани ориз и подаръци, с което улесняват живота им. Откакто обаче племето не е толкова мобилно и се изхранва все повече с храна от супермаркета, членовете му боледуват много повече. „Има и случаи на диабет, и на сърдечни заболявания, като паралелно неподходящото хранене отслабва имунната система“, обяснява Маркус Колчестър от неправителствената организация „Програма за горските хора". Една от причините за уседналостта е и това, че за мани остава все по-малко жизнено пространство. „Дори горските резервати, които би трябвало да са защитени от правителството, са силно засегнати от отглеждането на каучук и палмово масло“, казва Колчестър.
Сред природата е мирно
И Кай признава, че културата на мани е променена от цивилизацията. Затова полага големи усилия да опази типичния за лагера начин на живот. „Искам и децата ми да израснат така.“ Т.е. според принципите на мани, които не смятат, че децата трябва да бъдат възпитавани, не познават частната собственост, нито конфликтите. Ако се стигне до спор, противниците се разделят и се присъединяват към други групи. Рецептата за щастието на мани далеч от повърхностността на съвременната цивилизация е споделянето. „Тук сред природата е мирно. Градските хора са твърде стресирани“, казва Кай, който не може да си представи да живее далеч от гората. Както обаче прогнозират антрополозите, начинът на живот на мани ще може да се запази още максимум 15 години.
