сн. “Крос”
Кипър се оказа поредната страна в Европейския съюз, която е пред фалит. Изразът "пред фалит" всъщност вече не впечатлява никого в Европа. Наместо да се радва на стабилност и просперитет, които бяха обещавани с въвеждането на единната валута евро, континентът се люшка във финансови кризи, които заплашват самата валута от срив.
Първа беше Гърция, последваха я Испания, Италия и Ирландия. Сега на дневен ред е Кипър. Както във всеки подобен случай преди това, и тук към пострадалата държава се запътиха мъдри глави от централата на Европейския съюз в Брюксел. Целта им е да направят всичко възможно, за да спасят единната валута, а с това и единството на ЕС.
Обикновено решенията им водят до още по-голямо обедняване на местното население, огромна безработица и масови народни бунтове. В Гърция бе предписано съкращаване на социалните програми. За Кипър лекарството ще е данък върху вложенията в банките. Този път обаче освен с народен отпор умните глави в Брюксел се сблъскаха и със съвсем неочакван проблем - Русия.
От десетилетия Кипър е любимо място за руските бизнесмени да държат спестяванията си и за корумпирани руски олигарси да укриват нечестно спечелени пари. Както и всички останали депозити в Кипър, и тези средства се очаква да бъдат обложени като част от спасителния план.
Руският президент Владимир Путин нападна остро решението като "нечестно, непрофесионално и опасно". По данни на рейтинговата агенция "Moody's" руснаците държат около $19 млрд. в депозити в Кипър, главно чрез основани от тях там компании. Също така към края на миналата година руски банки са поверили около $12 млрд. на кипърски банки и са предоставили заеми в размер на $40 млрд. на кипърски компании от руски произход.
Макар че в Русия данъците не са особено големи, руският бизнес предпочита да изнася капитали в Кипър най-вече като дестинация за пране на пари. Далеч по-безопасно е за един корумпиран руски олигарх да държи в чужбина постъпленията си от нелегална дейност, укривайки информацията за своето състояние и притежания далеч от очите на руските банкови регулатори.
Така десетки милиарди долари са напуснали Русия в последните години. Макар да е наясно, че повечето руски капитали в островната държава са всъщност пари, скрити от руските данъчни власти, официалният сайт на Кремъл публикува във вторник следното съобщение: „Оценявайки възможността за въвеждане на допълнителен данък върху банковите сметки в Кипър, Владимир Путин отбеляза, че това решение, ако бъде прието, ще бъде несправедливо, непрофесионално и опасно."
Премиерът Дмитрий Медеведев определи евентуалното въвеждане на данъците върху влоговете в кипърските банки като „конфискация на чужди пари" и подчерта, че Русия ще преосмисли отношенията си с Кипър. Според оценките на „Мудис" руските влогове в Kипър са всъщност над една четвърт от общия размер на депозитите в банковия сектор на острова. Експертите изчисляват, че заради новия данък влоговете на руските физически и юридически лица в кипърските банки могат да изтънеят с 2 милиарда евро.
Подобен удар върху руските интереси напоследък никой не си бе позволявал. В Брюксел очевидно не са предвидили такъв проблем въобще и не са готови за решаването му. Тепърва ще се види как точно Москва ще си отмъсти за парите си, които се очаква да бъдат прибрани в Кипър като средство за спасяване на малката държава от фалит.
Какво се случва, ако еврото се срине Проблемите на Кипър е възможно да доведат до нови сериозни отклонения в стабилизирания напоследък курс евро - долар. Основните рейтингови агенции тепърва ще се произнасят около перспективите на острова и ще променят кредитния му рейтинг. Както е известно, при всяко намаляване на показателите световните финансови пазари реагират незабавно, като "събарят" валутата на съответната пострадала финансово държава. Тъй като Кипър няма своя парична единица, проблемите на острова най-вероятно ще се отразят върху котировките на еврото. В случай че то поевтинее, каквито са и очакванията, страни като България, чиято валута е вързана за еврото, ще имат добър шанс за по-успешни сделки за износ. Световните пазари бързо се ориентират към покупки в страни, чиято валута в определен момент поевтинява. По-слаб лев ще означава и повече пари за онези българи, които получават помощи от своите роднини зад граница. Поне докато цените в самата България не започнат да се движат нагоре, обратнопропорционално на котировките на лева. |