След срещата на „Коалицията на желаещите“, френският президент Еманюел Макрон обяви, че 26 държави вече са изразили готовност да изпратят военен контингент в Украйна или да окажат подкрепа за такава мисия. Според него това е мироопазващо присъствие, което трябва да започне след прекратяване на огъня или подписване на мирно споразумение. „Тези 26 държави са се съгласили да изпратят войски в Украйна като гарантираща сила или да осигурят присъствие на сушата, в морето или във въздуха. Целта е да се подкрепи Украйна и нейната територия на следващия ден след края на военните действия“, заяви френският лидер.
Украинският президент Володимир Зеленски и европейските лидери се срещнаха в Париж днес, за да обсъдят гаранциите за сигурност за опустошената от войната Украйна в момент, когато съюзниците ѝ се опитват да гарантират дълготрайна военна подкрепа и продължаващ американски ангажимент след края на конфликта.
Френският президент Еманюел Макрон и британският премиер Киър Стармър, които са начело на т. нар. „Коалиция на желаещите“, настояват, че каквато и да било европейска сила за „гаранции“ в Украйна трябва да има подкрепа от страна на САЩ.
Прочети още
Макрон подчерта, че мисията не включва водене на война срещу Русия, а по-скоро нейната задача е да консолидира мира и да изпрати ясен стратегически сигнал. Разполагането, както уточни президентът, не е планирано на фронтовата линия, а в специални зони, които все още се определят. Тази стъпка е предназначена да действа като възпиращ фактор срещу евентуална повторна агресия и да затвърди дългосрочните ангажименти на съюзниците към Киев.
Френският президент заяви още, че паралелно се обсъжда по-широко военно-политическо предложение за гаранции за сигурност за Украйна, към което са се присъединили 35 държави. По думите му началниците на щабовете и министрите на отбраната на страните, участващи в „Коалицията на желаещите“, са провели мащабна подготвителна работа през последните месеци в координация със САЩ и НАТО. „Мога да потвърдя: готови сме“, отбеляза Макрон.
Той нарече ключово условие за гаранциите за сигурност запазването на пълноценна армия за Украйна без ограничения по брой или оръжия. И уточни, че първият елемент от гаранциите е укрепването на украинските въоръжени сили, вторият - силите за сигурност на съюзниците, готови за разполагане.
След срещата в Елисейския дворец Зеленски каза, че всички участници са се съгласили, че Русия отхвърля всички инициативи за мир, предаде Ройтерс. По думите на Зеленски участниците са постигнали разбирателство относно общата рамка на гаранциите за сигурност за Украйна. Той заяви, че една силна украинска армия е в основата каквито и да било гаранции.
Зеленски призова европейските производствени линии за оръжия да работят с пълен капацитет и посочи, че засилването на украинската противовъздушна отбрана е било обсъдено като част от гаранциите за сигурност.
По думите на украинския президент в момента всяка отделна страна подготвя документите за своя принос към гаранциите за сигурност. Той добави, че е било постигнато разбирателство кои страни са готови да изпратят военнослужещи в Украйна и настоя, че САЩ трябва да бъдат част от гаранциите за сигурност.
Еманюел Макрон заяви, че американската подкрепа за гаранциите за сигурност ще бъде финализирана през идните дни.
„Проведохме телефонен разговор с президента Тръмп (…) Заключенията след този разговор са прости: през идните дни ще финализираме американската подкрепа и тези гаранции за сигурност. САЩ, както казах, участваха във всяка една стъпка на процеса“, заяви Макрон пред репортери.
„САЩ ясно изразиха желанието си да участват в гаранциите за сигурност“, добави той.
Разговорът между Тръмп, Зеленски и основните европейски лидери, които призовават Вашингтон да засили натиска срещу Русия, започна днес малко след 14:00 часа (15:00 часа българско време), съобщи Елисейският дворец, цитиран от Франс прес.
Зеленски каза, че по време на разговора е обсъдил с Тръмп натиска срещу Русия. Макрон от своя страна посочи, че Украйна сега ще координира санкции срещу Русия със САЩ.
„Ако Русия продължи да отказва да участва в мирни преговори, ще има нови санкции в координация със САЩ“, предупреди френският президент.
Канцеларията на Стармър заяви след срещата, че британският премиер е подчертал, „че групата има ненарушим ангажимент към Украйна с подкрепата на президента Тръмп и че е ясно, че сега трябва да бъде оказан допълнителен натиск върху (руския президент Владимир) Путин, за да бъде гарантирано прекратяване на военните действия“.
В изявлението на канцеларията също така се споменава решение на коалицията да бъдат предоставени на Украйна ракети с голям обсег, „за да бъдат допълнително укрепени запасите на страната“.
Началникът на канцеларията на Зеленски Андрий Ермак заяви след днешната среща на украинския президент със специалния пратеник на Тръмп Стив Уиткоф, че гаранциите за сигурност „трябва да бъдат силни и ефективни – по въздух, вода и суша, както и в киберпространството“.
Десет национални лидери присъстваха на срещата на върха лично. Освен Макрон и украинския президент Володимир Зеленски останалите лидери са: президентът на Финландия Александер Стуб, премиерът на Белгия Барт де Вевер, премиерът на Дания Мете Фредериксен, премиерът на Нидерландия Дик Схоф и премиерът на Полша Доналд Туск, както и председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен и председателят на Европейския съвет Антонио Коща. Премиерът на Испания Педро Санчес не успя да пристигне в Париж заради повреда на самолета. 28 лидери трябваше да се включат по видеовръзка.
Специалният пратеник на САЩ Стив Уиткоф също пристигна в Елисейския дворец и остана в резиденцията на френския президент около час.
Членовете на коалицията, която не включва САЩ, от месеци разговарят в различни формати, за да се опитат да внесат яснота относно евентуалната военна подкрепа за Украйна за възпиране на повторна руска атака, при условие, че бъде сключено окончателно мирно споразумение, което все още изглежда като далечна перспектива, коментира Ройтерс.
Европейските страни са заклещени между чука и наковалнята преди срещата на група държави в Париж, които да обсъдят гаранциите за сигурност за Украйна, коментира преди днешната среща в Париж Асошиейтед прес.
Войната в Украйна продължава без изгледи за примирие, а ключовият въпрос за това какъв ще бъде американският принос за сигурността на Украйна в бъдеще остава нерешен.
От месеци т.нар Коалиция на желаещите се среща, за да обсъжда помощта за Украйна, включително да разработва планове за военна подкрепа за Украйна, в случай че се сключи примирие, за да се възпрепятства бъдеща руска агресия.
Лидерите на коалицията – френският президент Еманюел Макрон и британският премиер Киър Стармър, категорично заявяват, че всяка европейска "гаранционна" сила в Украйна се нуждае от подкрепата на Съединените щати. Но макар американският президент Доналд Тръмп да намекна, че страната му ще се включи, той се оттегли от призивите за прекратяване на огъня в Украйна и се въздържа от въвеждането на допълнителни строги икономически мерки срещу Москва.
Въпреки че Тръмп каза, че е "разочарован" от руския президент Владимир Путин и отправи няколко заплахи в опит да го накара да преговаря за край на сраженията, нищо от това не сработи. На срещата с Путин в Аляска миналия месец Тръмп не успя да убеди руския лидер да спре боевете и към момента не е успял да посредничи за преговори между Путин и украинския президент Володимир Зеленски.
Въпреки че Тръмп и лидери от Европа се срещнаха във Вашингтон след разговорите в Аляска и военни лидери от САЩ, Европа и НАТО преговаряха за подкрепата за Украйна, малко конкретни подробности излязоха наяве относно гаранциите за сигурност, които да възпрат Москва от бъдещ конфликт.
Бивши военни генерали и експерти казват, че Европа е в трудна ситуация – не знае каква подкрепа САЩ са готови да окажат на коалицията, нито пък какво точно ще представлява евентуалното примирие или дали САЩ ще се придържат към поетите ангажименти. Също така далеч не е сигурно, че Путин би се съгласил на прекратяване на бойните действия – нещо, което руските официални представители неизменно отхвърлят.
"Да се говори за подробно оперативно планиране, без да е ясно каква точно е задачата, е почти невъзможно", каза Ед Арнолд, експерт по европейска сигурност в Кралския обединен институт за военни изследвания в Лондон и бивш военен стратег.
Защо европейците смятат, че е необходимо примирие
"Коалицията на желаещите" обхваща около 30 държави, които подкрепят Украйна, но идеята за т. нар. гаранционна сила, която ще предоставя гаранции за сигурност на Киев, е подкрепяна от само част от тази група.
Прочети още
Великобритания, Франция и Естония казаха, че са готови да разположат войски в Украйна, за да възпрат Путин от повторна атака, а представители на Полша заявиха, че Варшава няма да участва и вместо това ще се съсредоточи върху укрепването на сигурността на НАТО в Източна Европа.
Няма "никакво предложение" за разполагане на каквито и да било войски, без да е сключено примирие, тъй като това е прекалено рисковано, каза Франсоа Есбур, специален съветник във Фондацията за стратегически проучвания в Париж.
Въпреки че Зеленски намекна, че е готов за преговори, за момента няма изгледи за споразумение за спиране на огъня – най-малкото заради позициите на президентите на САЩ и Русия.
На срещата с европейски лидери в Белия дом на 18 август – три дни след срещата с Путин, Тръмп се отказа от призивите за прекратяване на огъня в Украйна и каза, че предпочита да бъде сключено мирно споразумение.
Изказванията му са знак, че Тръмп се доближава до позицията на Русия и би позволил на Москва да се сражава в Украйна, докато текат мирните преговори.
Руският министър на външните работи Сергей Лавров по-късно намекна, че евентуалният край на боевете остава още по-далечна идея, като заяви, че Москва няма да приеме подписа на Зеленски на каквото и да било мирно споразумение, тъй като според Русия той не е легитимен президент.
"Ако Путин не иска примирие и ако Тръмп не призовава за примирие, какъв е шансът да се сключи примирие?", попита Есбур.
Как биха могли да изглеждат гаранциите за сигурност на Европа за Украйна
Дори ако се стигне до прилагането на мирно споразумение за Украйна, не е ясно дали то ще бъде достатъчно, за да спре Путин и може да е "много, много рисковано" за европейските държави, заяви Арнолд.
Подобна операция зависи от това САЩ да предоставят разузнавателна подкрепа и от възпиращия ефект на американската военновъздушна мощ в страни извън Украйна.
Желанието на Запада да сваля руски ракети, нарушаващи примирието, или да поразява установки, изстрелващи ги от територията на Русия, е "близко до нулата", каза Есбур.
Всеки отговор на нарушение на примирието, по думите му, вероятно ще зависи от това "колко западни войници всъщност биха били убити от руснаците... а никой не иска да мисли твърде много по този въпрос предварително", добави той.
