Мартеницата, с която на 1 март се закичваме или завързваме около китките си с надеждата да ни донесе здраве и късмет, не е традиция само за България. В Северна Македония мартениците са наричани мартинки, в Румъния и Молдова ги наричат марцишор, а гърците ги знаят като мартис. През 2017 г. мартеницата е вписана в списъка на елементите на нематериалното културно наследство на ЮНЕСКО след съвместна номинация на България, Македония, Румъния и Молдова. Тя обаче съвсем не е единственият популярен амулет за късмет на Балканите. Макар че в Турция мартеницата не е позната, турците също имат амулет, който да им носи късмет - пазещото от зли очи Синьо око. Празникът на "марцишор" (мартеницата), празнуван на 1 март в Румъния, се възприема като победа на пролетта над зимата, на доброто над злото. Амулетът от червен и бял конец е символ на прераждането на природата и носи здраве, късмет и щастие.

Шнурът на мартеницата символизира т. нар. "въже на времето" - митологичен обект, който преплита дните на двата основни сезона - зимата и лятото. Според легендите шнурът на мартеницата е въже, дълго 365 или 366 дни, което е било изпредено от Баба Докия, докато се е качвала с овцете в планината. Денят на Баба Докия се почита, за да има богата реколта, а животните в стопанствата да бъдат здрави и защитени от болести. С шнур с червен и бял конец се закичват първите овци, които идват в стадото, и първия плуг, който започва оранта. Домашните животни в Румъния също били закичвани с мартеници, за да бъдат предпазени от болести. В Румъния проследяват произхода на празника до времето на Римската империя, когато на 1 март се е отбелязвала Новата година и са почитали бог Марс, известен не само като бог на войната, но и като бог на природните сили, на пролетта и земеделието. Белият и червеният цвят символизират битката на живота и смъртта, и на здравето срещу болестите, като белият цвят е символ на мира, а червеният - на войната.

При археологически разкопки на територията на Румъния са открити амулети, подобни на мартеницата, датиращи отпреди около 8000 години. Те представляват малки речни камъчета, боядисани в бяло и червено, окачени на връв, за да се носят на врата. Фолклористът Симион Флоря (1847-1907) пише, че мартеницата е направена от златна или сребърна монета и шнур от бял и червен конец, който децата носят на врата си. Младите момичета носят мартеница в продължение на 12 дни, след което я закичват в косите си, а после - на цъфнало дърво, за да бъде то плодородно. Монетата символизира слънцето и носенето на такава мартеница приближава човек до него, като го предразполага да му даде сила, хубост, радост, здраве, любов, честност и душевна чистота.

Като цяло момичетата и жените в Румъния получават мартеници и ги носят през целия месец като знак за идването на пролетта. В някои райони на Молдова, и най-вече в Буковина, жените даряват мартеница на мъжете. Обичаят е стар: първоначално жените връзвали бял и червен конец на неженените мъже, за да бъдат предпазени от премеждия, когато отиват на работа или на лов. Съчетаването на червен и бял конец е традиция, която може да бъде видяна на сватби и при раждане на дете, а в областта Олтения такъв шнур се закачва на дрехите на починалите, като двата цвята символизират продължаването на живота след смъртта. Дните между 1 и 9 март в Румъния са известни като "Дните на бабите" - тогава пролетта се бори със зимата и я побеждава. През тези девет дни Баба Докия, която е отишла със стадото в планината, облечена с девет кожуха, сваля всеки ден по един. Изработването и подаряването на т.нар. мартинки, както са познати мартениците в Северна Македония, също е многовековна традиция, спазвана и днес. Тази традиция обхваща обичаи, които са съществували още от антични времена и бележи отбелязването на началото на пролетта.

Мартинките в Македония също се изработват от червен и бял конец. Те се подаряват с пожеланието онези, които ги носят, да бъдат бели като белия конец и румени и здрави, което се символизира от червения. Вярва се, че талисманът има магическо-защитно действие и трябва да ни пази и дава здраве, берекет и плодовитост, обяснява македонският фолклорист Димитър Узунски. Според експерта, който повече от половин век проучва традициите в областта Пиянец, "мартинката" трябва да се носи само на лявата ръка, при това скрита, за да не я вижда никой. Ако е носена закичена, тя отново трябва да е под блузата, така че да не я гледат чужди очи. Може също да се постави и на вратата, за да пази дома, казва Узунски. Поверието повелява "мартинката" да се носи, докато не се види първата лястовичка. Когато се види, мартинката се изважда скришом и се поставя под камък, а човек си намисля определено желание.

Синьото око, или както то е наричано в Турция "Назар бонджуу", е друг популярен амулет от района на Балканите, за който се вярва, че пази от уроки и лоши очи. Представлява най-често стъклено мънисто с концентрични кръгове в синьо и бяло и с черен център, наподобяващ зеница. Носенето му не е свързано с конкретна дата в календара.

Мънистото може да се види във всякакви размери окачено или изобразено на всевъзможни места. С него се закичват родилки и новородени, булки и младоженци. Среща се във всеки дом, виси в коли, камиони, трактори и др. Този символ на анадолската култура се е превърнал дори в емотикон, много популярен в социалните платформи сред млади и стари. Синьото око е и най-продаваният сувенир в Турция. Туристите могат да го намерят навсякъде. Историята на този амулет води към датиращото три хилядолетия назад стъкларско изкуство на Близкия изток. В Анадола се пренася от майстори стъклари от района на Източното Средиземноморие. Този талисман е популярен и отвъд границите на Турция, включително сред гърците, които наричат амулета "мати" или в превод "око".