Мартеницата, с която на 1 март се закичваме или завързваме около китките си с надеждата да ни донесе здраве и късмет, не е традиция само за България. В Северна Македония мартениците са наричани мартинки, в Румъния и Молдова ги наричат марцишор, а гърците ги знаят като мартис. През 2017 г. мартеницата е вписана в списъка на елементите на нематериалното културно наследство на ЮНЕСКО след съвместна номинация на България, Македония, Румъния и Молдова. Тя обаче съвсем не е единственият популярен амулет за късмет на Балканите. Макар че в Турция мартеницата не е позната, турците също имат амулет, който да им носи късмет - пазещото от зли очи Синьо око. Празникът на "марцишор" (мартеницата), празнуван на 1 март в Румъния, се възприема като победа на пролетта над зимата, на доброто над злото. Амулетът от червен и бял конец е символ на прераждането на природата и носи здраве, късмет и щастие.